Месечни архиви: юни 2014

Раждането на ядрения отрасъл

Раждането на ядрения отрасълПреди 60 години в Съветския съюз бе пусната първата в света АЕЦ

Преди 60 години беше пус­ната в експло­атация пър­вата в света атомна елект­роцен­трала. На 26 юни 1954 г. зара­боти реак­торът на АЕЦ „Обнинск”, на 40 км юго­за­падно от Москва.

Така Съвет­ският съюз стана пио­нер в раз­ви­ти­ето и използва­нето на мир­ната ядрена енергия.

Иде­ята за възмож­но­стите на ядре­ната енергия вита­еше във въз­духа от нача­лото на ХХ век.

След откри­ва­нето на явле­ни­ето радио­ак­тив­ност науч­ният свят осъзна, че в атом­ното ядро е скрита енергия, която е няколко пъти по-​голяма от тази, полу­ча­вана от оби­чай­ните изко­па­еми горива — нефт, газ и въг­лища.

Уче­ните от Русия, Европа и Съе­ди­не­ните щати смя­таха, че с раз­ви­ти­ето на ядре­ната енергия ще настъпи „злат­ната ера” на човеш­ката циви­ли­за­ция. Но, както и друг път вече се беше случ­вало, на тези надежди и амбиции попречи Вто­рата све­товна война.

„Група учени, начело с Айнщайн, се обър­наха към аме­ри­кан­ския пре­зи­дент Фран­клин Рузвелт с искане спешно да се съз­даде ядрено оръжие, тъй като в нацистка Герма­ния над това вече се работи.

Започна бързо раз­ви­тие на воен­ното използване на ядре­ната енергия, което отложи и изпре­вари мир­ните пла­нове”, казва дирек­торът на Меж­ду­на­род­ния център за ядрено обра­зо­ва­ние Вик­тор Мурогов.

Нещо още по-​лошо, появата на ядре­ното оръжие в края на вой­ната коренно промени посо­ката на раз­ви­тие на ядре­ната енерге­тика.

Дори пър­вата в света атомна цен­трала в Обнинск на първо време освен с про­из­вод­ството на елек­тро­е­нергия, бе нато­ва­рена с реша­ва­нето и на други задачи с чисто военно пред­на­зна­че­ние — тя беше тре­ни­ро­въчна площадка за опе­ра­то­рите на ядре­ните уста­новки в атом­ните подводници.

Освен това, през 50-​те години на мина­лия век, уче­ните въобще не са си пред­ста­вяли атом­ните елект­роцен­трали на бъдещето така, както те сега изглеж­дат.

„Пред­сказ­вало се е напри­мер, че тези съоръже­ния няма да имат нужда от комин, че ще бъдат малки по размер и вед­нъж годишно ще може да им се доставя гориво и то с най-​обикновен автомо­бил.

По това време уче­ните са предпо­лагали, че ще е възможно цен­тра­лите да се строят под земята, където биха били неуяз­вими в слу­чай на война, а освен това там ще може да се трупа оръжеен плу­то­ний”, обяс­нява Мурогов.

След като запла­хата от ядрена война постепенно намаля, поста­ве­ните пред АЕЦ „Обнинск” задачи бяха проме­нени — от тре­нажор за екипажите на под­вод­ници, тя се превърна в научна лабо­ра­то­рия, която даде на енерге­ти­ката много безценни прак­ти­че­ски знания.

АЕЦ „Обнинск” служи за раз­ви­ти­ето на новия отрасъл близо поло­вин век. На 29 април 2002 г. ней­ният реак­тор беше спрян, след което цен­тра­лата се превърна в музей на рус­кия атомна енергетика.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/24/%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%8A%D0%BB/

Путин подкрепя мирния план на Порошенко

Снимка: Темаdaily

Снимка: Темаdaily

Руският президент Владимир Путин подкрепя решението на украинския държавен глава Петро Порошенко за прекратяване на огъня в югоизточната част на страната, съобщи Кремъл

Президентската администрация увери също, че Путин подкрепя и обявеното от Порошенко намерение да предприеме конкретни стъпки за мирно регулиране.

Ръководителят на руската държава „призовава противоборстващите страни да прекратят всякакви бойни действия и да седнат край масата за преговори“.

Путин смята обаче, че предложеният от Порошенко план „няма да бъде жизнен и реалистичен без практически действия, насочени към започване на преговорен процес“.

Руският президент смята също за „недопустимо положението, когато след заповедта за прекратяване на огъня в резултат на продължаващото противоборство от украинска страна на руска територия попадат и се взривяват боеприпаси, което нанася не само имуществени вреди, но и заплашва живота и здравето на нашите граждани“.

„Обявеният мирен план на Порошенко не трябва да има характер на ултиматум спрямо опълченците.

Откриващата се възможност с прекратяване на бойните действия трябва да се използва за започване на конструктивни преговори и постигане на политически компромиси между противоборстващите страни в източна Украйна“, убеден е руският президент.

Порошенко: Ако мирният „план А” не проработи, имаме „подробен план Б”

Президентът на Украйна Петро Порошенко съобщи, че има „подробен план Б” в случай на провал на неговия мирен „план А”, който той представи в петък, предаде РИА Новости.
„Мирният план е основен – това е нашият план А.

Но онези, които разчитат да използват мирните преговори само за протакане във времето, прегрупиране на силите, трябва да знаят, че ние имаме подробен план Б. Сега няма да говоря за него, защото вярвам, че нашият мирен план ще проработи”, се казва в изявление на Порошенко.

 

Източник: http://temadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/24/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD/

Златото: в очакване на великия прелом или на нова световна война

Златото: в очакване на великия прелом или на нова световна войнаПроблемите със златото във всички явни и тайни аспекти са едни от най-големите не само за световните финанси, но и за мира и войната. Колосалните „златни“ маневри, необяснимите ценови скокове и непонятното поведение на САЩ или на клана Ротшилд – всичко това е сложна кръстословица, от която зависи бъдещето на света.

След краха на златно-доларовия стандарт през 1971-1972 г., централните банки на водещите държави постоянно правеха тайни операции с жълтия метал, чийто смисъл в общи линии беше насочен към извеждането на златото от подземията и трезорите на банките.

Всъщност какво става там никой не знае, какви количества реално (физическо) или „книжно“ злато се продават и на кого – също. Дали златото по времето на Буш-старши беше фалшифицирано с волфрам, закупен от разпадналия се СССР? Защо Ротшилд се оттегли от златния пазар?

Всичко това е зад мъгла. Ясно е, че в близко време трябва да се очаква пълно опустошение на златните трезори, и това ще стане преломно епохално събитие в историята и световната политика.

Един от признаците за трескавите опити на световната финансова олигархия да отложи момента на великия прелом или великия крах беше широко рекламираната в западните медии визита на британската кралица Елизабет ІІ и нейния съпруг в златните хранилища на Bank of England на 13 декември 2012 г. по време на засилените слухове, че световното злато го няма в трезорите на САЩ и Англия, и когато Германия, Венецуела и други държави си поискаха златото обратно.

Ако се вярва на откритите източници в подземията на Bank of England се намират 20 процента от световните официални златни резерви. Разбира се, кралицата не ги броеше или не ги дупчеше, за да провери дали вътре кюлчетата не са пълни с волфрам. Но на фона на блестящите жълти трезори тя трябваше да убеди всички, че със златото „всичко е наред“. Ефектът обаче беше обратният – от „какъв зор“ кралицата трябваше да се разхожда в трезора и защо я бяха пратили там, какво доказваше и на кого. Нервността на участниците на златния пазар достигна своя апогей и премина в златна треска.

В историята на човечеството имаше много такива златни трески. Например само през ХІХ век те бяха няколко – сибирската – през 30-те години, калифорнийската – в края на 40-те години, австралийската – 50-те години, южноафриканската – в края на ХІХ век. Но това бяха локални трески. Сега златото се тресе глобално.

Тогава копаеха златото от дълбоките мини, сега го изтъргват от мазетата на централните банки. В златото инвестират известни милиардери и специалисти, в това число и Джордж Сорос. Мениджърът на швейцарската банка UBS Джозеф Стадлер заяви, че богатите зад кулисите изкупуват тонове злато. Трябва да имаме предвид, че Сорос е един от многобройните агенти на Ротшилд, и ако той е „отишъл в злато“, това означава, че и неговият господар прави това, значи, златната развръзка е близка.

Ще припомним, че още през есента на 2011 г. Сорос заяви: „Считам златото за най-големия балон в света“ и демонстративно продаде цялото злато, с което разполагаше. Действаше в интересите на Ротшилд, който активно изкупуваше жълтия метал и трябваше да спрат ръста на неговите цени.

Но много преди „великия прелом“ световните банкери от няколко десетилетия тайно източват златото от банковите трезори в частните сейфове. Но и тук световните банкери, зад които стои Ротшилд, не показаха нищо ново.

Всъщност, кланът Ротшилд вече от 200 години се специализира в контрола на банките, медиите, диамантите и златото. Тяхната психология е такава, че златото на целия свят им принадлежи и само се намира на временно съхранение в отделните държави, които са си въобразили, че е тяхно национално богатство и го пазят от опасни претенции. Но го пазят, докато Ротшилд не си го поиска.

Начинът да бъде задвижено златото и в нужния момент да се върне в своя „собственик“ този клан винаги ще намери, най-често с война.

Трудно е да се предвидят всички последици от разкриването на мошеничествата на финансовите власти на западните държави. Очевидно доверието към централните банки ще бъде загубено безвъзвратно. И авторитетът на държавните власти ще бъде подкопан, защото не са осигурили контрол над дейността на централните банки. Разкриването на това колосално мошеничество ще предизвика хаос във финансовата, икономическата, социалната и политическа сфери.

Последствията във финансовата сфера са напълно очевидни. Ще настъпи рязък скок на цената на златото. Последният пик беше пред август 2011 г. – 1900 долара за унция. Сега унцията е около 1300 долара, но истинската равновесна цена на златото, според различни оценки, е 5-10 000 долара при сегашните обеми на златото и курса на американската валута. Има и по-високи прогнози – даже от 40 000 долара за унция, която може да се оправдае само ако настъпи движение от златото-стока към злато-пари. Защото при златните пари правилно е да се говори не за цената на златото, а за златния паритет на паричните единици.

Друго последствие ще бъде рязкото обезценяване на американския долар. Всичко е просто. Между цената на златото и американската валута през целия период след краха на Бретънуудската система съществуваше невидима конкуренция – колкото по-висока е цената на златото, толкова повече падаше американската валута, колкото по-ниска е цената на метала, толкова по-силна е позицията на долара. Не е изключено доларът да се обезцени до такава степен, че вместо него паричните власти на САЩ ще се опитат да създадат „нов долар“, или въобще нова валута от типа амеро. Това е при условие, че САЩ продължат да съществуват все още на политическата карта на света и че няма да настъпи тяхно разпадане на няколко независими държави.

Тъй като разкритията около златната афера ще доведат до всеобщо недоверие към паричните власти ще настъпи и крах на еврото, британската лира, японската йена. В тези условия хората по света ще бъдат принудени да се върнат към стоковите пари, тоест в основата на новите стокови пари ще залегнат такива нужни на обществото стоки като нефт, електроенергия, различни цветни и черни метали, пшеница, цимент, вода…

Но когато настъпи великият прелом или крах човечеството едва ли ще има време да създава нови парични системи. Спасителният пояс отново ще бъде златото, или среброто.

Да се докаже днес кражбата на злато от подземията на централните банки е сложно, но все пак е възможно. Но да се отговори къде е отишло това злато, в сейфовете на какви лица, е много по-сложно.

Като правило златото се реализира не на пика на неговите цени, а обратно, в момента, когато цените достигнат дъното. Появява се сериозно подозрение, че приватизирането на златните резерви е станало в интерес на определени лица, които са получавали метала при крайно изгодни условия.

И сега например Народната банка на Китай увеличава златния си резерв, но в официалните отчети това не се отразява, или се отразява непълно.

Данните за златните запаси, които не се отнасят към категорията на официалните резерви, тоест намиращи се в частни лица, са ненадеждни или частични. Има само приблизителни оценки, че в частни лица се намира злато във вида на бижутерийни изделия и други немонетарни форми над 30 000 тона. Още толкова има във вид на монетарно злато – монети и стандартни кюлчета. Това е злато на частни инвеститори – юридически и физически лица. Според някои експерти тези неофициални запаси от монетарно злато вече са по-големи от официалните златни резерви. Това е много мощен ресурс, ако се вземе предвид, че зад официалните данни за запасите на централните банки могат да се крият празни мазета или така нареченото волфрамово фалшиво злато.

Появява се въпросът доколко консолидирани са неофициалните запаси от монетарно злато.

Ако се съди по открити източници в момента най-големият неофициален резерв е златото в частния фонд SPDR Gold Shares ETF. Акциите му започнаха да се котират през 2004 г. на борсата в Ню Йорк и бяха едни от най-бързо растящите в света. Златният запас на този фонд е 1260 тона. Хранител на това злато е банката HSBC, намираща се под контрола на клана Ротшилд. Златото се съхранява в лондонското хранилище на банката. Освен трезорите на HSBC работят и хранилищата на JP Morgan (което сега се продава) и Bank of Nova Scotia.

Активни услуги по съхранението на златото оказват и швейцарските банки, особено UBS и Credit Suisse. Ако по-рано това бяха услуги по приемане на златото на депозитни сметки, сега по принцип се приема злато на съхранение. Това елиминира много проблеми, които могат да се появят при проверка на банките.

В Швейцария има голямо хранилище за скъпоценности в Олтен. То се управлява от компанията SIX Securities Services, която е дъщерна структура на SIX Group.

Това хранилище е най-голямото в Европа. В него има над 800 тона скъпоценни метали и се нарича швейцарски Форт Нокс.

Не е тайна, че зад златото се крие кланът на Ротшилд. Ще припомним какво правеха тези световни лихвари със своето злато преди две столетия. Тогава Ротшилд, по време на наполеоновите войни, успяха да натрупат несметни за онова време запаси от злато. Накараха златото да работи и го превърнаха в капитал, носещ печалба. Ротшилд намериха прост и ефективен начин – натрапиха на Европа златния стандарт. Златният стандарт е такъв начин за организиране на паричното обращение, при който за пари се обявява златото, а хартиените пари – за знаци и представители на златото. При златния стандарт хартиените парични знаци се покриват с определено количество злато (определен процент от покритието) и се обменят без каквито и да било ограничения при поискване на злато. За да поддържат нуждите на икономиката от пари, централните банки винаги трябва да имат достатъчно злато. Липсата на скъпоценния метал можеше да бъде компенсирана със злато, предлагано на централните банки в кредит.

Кой можеше да предлага тези кредити? Същите Ротшилд, които без да полагат никакви усилия можеха да увеличават своите златни богатства за сметка на кредитите.

При златния стандарт, подкрепян със златни кредити, постепенно цялото световно злато се съсредоточаваше в ръцете на онези, които го имаха най-много от началото -Ротшилд.

Под контрола на златния стандарт най-напред се оказа Великобритания. След наполеоновите войни Bank of England беше поставена под контрола на Натан Ротшилд, един от петте синове на основателя на клана Майер Амшел Ротшилд. След това към златния стандарт през ХІХ век последователно се присъединиха Германия, Франция, Белгия, Италия, Русия, САЩ и други страни.

С прекъсване през двете световни войни златният стандарт издържа до 70-те години. В началото той беше класически, тоест златномонетарен стандарт. След Първата световна война беше преобразуван в златнокюлчев стандарт (хартиените парични знаци се обменяха само на златни кюлчета със стандартен образец) и златновалутен стандарт – обезпечение на обмена на националните парични знаци на валути, които от своя страна можеха да бъдат конвертирани в злато.

След Втората световна война до 1971 г. съществуваше златнодоларов стандарт, при който съкровищницата на САЩ обменяше долари на злато.

Вероятно, Ротшилд биха искали още веднъж да разиграят своята печеливша игра – златен стандарт. Но тя не може да се реализира във всички страни едновременно. Ако преди две столетия въвеждането на златния стандарт започна от Англия, сега най-подходящият вариант несъмнено е Китай. Прави впечатление, че от няколко години кланът Ротшилд пренася своите златни операции на Изток, към Хонг Конг със споменатата банка HSBC и подклажда златните амбиции на Китай, като го стимулира да трупа значителен златен запас и внушава, че китайският юан трябва да стане международна валута, но само при условие ако стане златен.

С една дума, Ротшилд търсят спасение за своето злато при Китай. САЩ вече са отписани. Европа – също. Русия – частично. Но целта е Китай. Дали ще влезе в капана?

Кланът Ротшилд разбира, че в новото натрапване на златния стандарт най-трудна е първата крачка. След това целият свят ще бъде обхванат от нова златна треска.

Залагайки на Китай, Ротшилд едновременно поощряват изявленията на финансовите и политически експерти, че златният стандарт „няма алтернатива“. Подготовка например се прави в Швейцария, където се обсъжда проекта за въвеждане на златен франк.

В мюсюлманския свят зрееше идеята за въвеждане на златен динар, но независим от Ротшилд, което беше и една от причините за въоръжената агресия на Запада, зад която бяха Лондон, Вашингтон, Париж, срещу Либия и конфискацията на стотици тонове злато на Кадафи, което беше един от първите сериозни сигнали за наближаващия „златен прелом“.

Агентите на Ротшилд по целия свят водят активна агитация в полза на златния стандарт. Такъв беше предишният шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспин. Такъв е и шефът на Световната банка Роберт Зелик – за целесъобразността за връщане към златния стандарт. И предишният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс Кан се изявяваше като един от агентите на Ротшилд, но подкрепи идеята на Кадафи за въвеждане на златен динар.

Другата стратегическа линия на Ротшилд е дестабилизирането на международните отношения до състояние на хаос и войни, в това число световни. Сега това може да се случи, ако например Китай не се съгласи с реализацията на проекта за златния юан. Без златен юан Ротшилд няма да посмее да фалира САЩ и долара, твърде голям е рискът за излизане на ситуацията извън контрол. Но ако това се случи, отново идва ред на оръжията.

Ротшилд обичат да разпалват войни. През Първата световна война Русия се нуждаеше от оръжие и го получаваше от страните от Антантата, но срещу златото, което царят държеше в подземията на Bank of England в Лондон.

През годините на Втората световна война САЩ успяха да увеличат своя златен резерв, защото изискваха съюзниците да им плащат с монетарно злато. За Хитлер златото също беше единственото средство за разчети със страните, които се намираха извън немска окупация. Появиха се данни, че конфискуваното от Хитлер злато от Чехия например, е било в трезорите на Bank of England.

Не е случайно, че Ротшилд бяха и в основата на Втората световна война, разчитайки, че след нея цялото злато на света ще се окаже в техните ръце. Но историята внесе корективи в този сценарий, и заради Сталин Ротшилд бяха на ръба на катастрофата.

За Ротшилд този стар сценарий е валиден и днес. В него се появяват нови лица с нови роли. Едно от най-важните лица трябва да е Китай. Ако Ротшилд не успее с Китай да въведе златния юан, ще заложи на нова световна война, разбира се, с участието на същия Китай…

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/24/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BC-%D0%B8/

Европейският капан за Украйна

Програмата за европейската икономическа помощ за Украйна е около 11 милиарда евро. От тези пари, малко повече от 1,5 милиарда ще бъдат предоставени на Украйна тази година, още толкова трябва да бъдат отделени от фондовете на ЕС до 2020 г.

Останалите 8 милиарда представляват финансиране на конкретни проекти по линия на Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, реализацията на което ще зависи пряко от ефективността на икономиката на Украйна.

При какви условия европейците ще отделят на Киев тези суми, все още не е ясно.

Окончателният текст на документа, който е трябва да бъде подписан в края на тази седмица, все още не е съгласуван.

Въпреки това, вече знаем, че Украйна ще отвори своя пазар за европейските продукти и ще поеме задължението да приведе производството си в съответствие с европейските стандарти.

Освен това, Украйна трябва да намали социалните помощи и да повиши данъците за населението. Това означава икономически крах за повечето граждани на страната.

Експертът от руския Институт за световна икономика и международни отношения Владимир Пантин каза:

- На Европа, разбира се, това ще донесе нов голям пазар, какъвто е Украйна.

Що се отнася до Украйна, то в началото това, може би, дори ще донесе леко повишаване на жизнения стандарт.

В смисъл, че ще се появят нови продукти, дори и някои нови технологии. Но още след няколко месеца това ще се отрази по най-катастрофален начин на украинската икономика.

За това говорят абсолютно всички експерти, всички икономисти. Ще започнат масови закривания на предприятия. Започвайки от леката промишленост и завършвайки с тежката промишленост, металургията и т.н.

Може да се очаква, че още през есента Украйна ще пожъне най-тежките плодове на това подписване. И не е случайно, че именно сега, през следващите седмици, украинските власти искат каквото и да става да приключат с непокорния юг-изток.

За да може след това недоволството, което ще предизвикат последствията от това подписване, да може да бъде потушено без да има проблеми в югоизточната част на Украйна.

Според редица социолози, радикални икономически реформи се правят най-добре именно в моменти на социални катаклизми, когато стремителното падане на личния стандарт на живот е по-малкото зло.

Заедно с това, песимистите прогнозират масови народни вълнения в цялата страна. Те ще започнат в момента, когато украинците осъзнаят, че за пореден път са ги измамили.

Съдейки по подтискащото състояние на нещата в Украйна, за съжаление, няма дълго да чакаме това.

Михаил Степанов

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/24/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

България в траур за жертвите на потопа

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/23/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%83%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0/

Кой иска Финландия да е в НАТО?

Подобни изявления министърът прави редовно, тъй като отдавна е прочут като ярък привърженик на идеята за атлантизъм.

Междувременно, президентът на Финландия Саули Ниинистьо е на абсолютно друго становище по повод блоковата ориентация на страната. Финландия е в пълна безопасност и няма намерение да създава в региона допълнителни източници за изостряне.

Ниинистьо каза това на среща с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров миналата седмица.

Проамериканските и пронатовски политици редовно тестират „пронатовските настроения на жителите на Финландия. Последния предлог даде разбира се кризата в Украйна.

Преди това максимумът на пронатовката обработка беше по време на „кавказката война“ от 2008 година.

Характерно е, че и през 2008, и днес финландците не са много настроени за НАТО. Тогава „за“ бяха близо 20%, днес са също едва 1/5 от населението.

Съгласно анкетиране на международното (английско издание на вестник Helsingin Sanomat (EN), „не са против“ НАТО 23%, съгласно други анкети – към 30%. Останалите не искат.

Някои руски експерти смятат, че разширяване на НАТО на Изток, в случая с Финландия – на североизток, изобщо няма да има. Ето мнението на политолога Алексей Пилко:

- НАТО (или проамериканските атлантисти) постоянно декларират стремежа си към разширяване. Но мисля, че събитията в Южна Осетия през 2008 и днешните в Украйна са сложили нещо като граница на разширяването на блока.

Разговорите са много – натовската бюрокрация все пак следва да си оправдава съществуването.

За отбелязване е, че Финландия, и без да е членка на Северноатлантическия алианс, развива с него активно сътрудничество.

Хелзинки има с НАТО споразумение за участие на поделения за бързо реагиране в съвместни операции. Финландия беше пращала на война в Афганистан 200 души военни.

Те служиха в Международните сили, но без участие в бойни действия. В началото на годината Финландия подписа споразумение с НАТО, даващо право на блока да разполага военни самолети и кораби във Финландия в случай на извънредни положения, както и да оказва помощ на страната с войски и бойна техника, ако Финландия помоли.

Както показват социологичните анкетирания, повечето граждани на Финландия смятат, че и това сътрудничество е повече от достатъчно.

Андрей Федяшин

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/23/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE/

Новата бедност

В наши дни все повече хора зависят трайно от социалните помощи

В наши дни все повече хора зависят трайно от социалните помощи

Индустриализацията трябваше уж да сложи край на бедността. Но тя ни най-малко не е изчезнала – и днес я има точно както преди. В наши дни засегнатите от нея обаче са принудени да крият, че живеят в немотия.

Индустриалната революция обещаваше, че на неравното разпределение на благата ще бъде сложен край и в обществото вече няма да има бедност. И действително – промишленото производство на хранителни продукти намалява бедността, но тя в никакъв случай не изчезва.

През ХIХ и ХХ век западните държави създават нов инструмент срещу нея – социалната държава. В нея бедността е структурен проблем, обусловен от икономическата конюнктура и обратите в живота.

Онзи, който няма доходи, заболява или е стар, получава подкрепа от социалните застраховки, на които може да разчита. И вече не е зависим от помощта на семейството, великодушието на околните или милостта на църквата.

Бедността като ценност

Вярно, че и в предмодерните общества нуждаещите се от подкрепа не са били оставяни да гладуват – за тях се грижат един вид благотворителни организации в рамките на средновековните църковни институции. Бедният печели от високата ценност, каквато представлява в християнската вяра бедността.

Получавайки милостиня от богатите, той им проправя, така да се каже, пътя към рая. Просещият бедняк се възприема не като непълноценен човек, а като подобие на Христос.

И все пак до началото на ХХ век борбата срещу бедността си остава произволна, морализаторска и репресивна дейност. Бедният е беден, защото не е могъл да се справи с живота – гласи разпространеното виждане. Той сам си е виновен за мизерията и трябва да си носи последиците.

Висшите прослойки организират своеобразен „лов на просяци“, прогонвайки ги и заставяйки ги да се върнат в родните си общини, които отговарят за тяхната подкрепа. Други мерки срещу бедността са забраните за просия и забраните за женитба, налагани на социално слабите, както и принудителните отвеждания в бедняшки домове и изселванията.

Невъзможният нормален живот

Социалната държава слага край на тези методи, но пък се конфронтира с т.нар. „нова бедност“, която междувременно най-често бива прикривана.

Като нейни основни причини се сочат най-вече трайната безработица и разширяващият се сектор на ниско платения труд, а засегнатите от нея хора не разполагат с доходи за осигуряване на стоките и услугите, които биха им позволили нормален живот и интеграция в обществото.

Новата бедност показва, че социалната държава с нейната система от застрахователни услуги е ориентирана към модела на стабилния, осигуряващ съществуването наемен труд.

Този модел обаче се руши, а в днешните условия това има тежки последици: тези, които прекъсват трудовия си стаж /най-вече жените/, са сериозно ощетени; мнозина не успяват да свържат двата края, макар да работят срещу ниско заплащане на няколко места.

Това, че все повече хора трайно зависят от социалните помощи, подкопава правовия принцип на модерната социална държава – постепенно тези хора биват сведени до зависещи от милостиня просители, от които при това се очаква да бъдат благодарни на общността.

 

Автор Б. Рачева /АГ, ДПА, НЦЦ/

Източник: http://www.dw.de

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/23/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/

САЩ: Трябва ни трета световна война, за да излезем от кризата!

САЩ искат трета световна война

САЩ искат трета световна война

САЩ хвърлиха в смут света, искат трета световна война

САЩ предизвикаха истински смут и са на път да се окажат в международен скандал заради публикация в едно от най-авторитетните американски издания.

Според New York Times, трябва да бъде организирана трета световна война, тъй като тя ще се окаже изход от световната икономическа криза.

Свитото потребление на пазара, свръхпроизводството, увеличаването на неравенството, неравномерната инфраструктура и жестоката конкуренция от Китай могат да бъдат повлияни от една трета световна война.

А в последно време често се коментирало, че мирът е един от аргументите за икономическата стагнация.

„Мина дълго време откакто светът бе част от голяма световна война“, твърдят водещи професори по икономика пред New York Times.

И въпреки всеобщото мнение, че покрай конфликтите в Ирак, Судан, Венецуела и Украйна, светът е едно кърваво място, те са на мнение, че е нужна нова световна война.

Икономистите смятат, че подобен военен конфликт ще се отрази стимулиращо на икономиката в страната, а и по света.

Други обаче са на мнение, че заради икономическите си интереси САЩ пренебрегва най-важното — човешкия живот, пише македонското електронно издание mkd-news.com, позовавайки се на информация на американския всекидневник.

Досега да дадени милиони жертви във всяка една от горещите точки на сблъсъците по света. Америка обаче стои отстрани и е по-загрижена за собствените си интереси, отколкото за света.

Учените от САЩ дори изтъкват, че ако не са били войните днес нямало да го има интернет, нямало да се случи проектът Манхатън, нито пък икономическия растеж на света.

С оглед на напредналите технологии трета световна война би довела до страховити последици за света.

И все пак учени в САЩ обсъждат идеята, че един глобален военен конфликт е ключът към излизане от кризата.

Естествено, единствено и само за САЩ, която никога не е водила войни на собствена земя.

 

Източник: http://www.razkritia.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/23/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0/

Москва и Виена правят компания за австрийското трасе на „Южен поток“

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/23/%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82/

„Кой кой е“ в голямата война

"Кой кой е" в голямата войнаВнимание: Ротшилд и Рокфелер се съюзяват

Едновременно вървят няколко много важни процеса, свързани с икономиката, геополитиката, войните и т.н. Такава е логиката на ставащото в света от няколко години. Аналитичната разработка на тези процеси е сложна, тъй като трябва да се свържат хиляди несвързани факти, за да създадат някаква единна картина, и то с доста условности. Един от тях е избухналият скандал със секретната програма PRISM, в чиито рамки американската NSA събира колосална информация по целия свят.

Без да влизам в детайлите само ще отбележа, че много отдавна, даже и най-неграмотните в това отношение хора, знаят за тоталното следене и слушане. Това не е никаква новина. И само наивните граждани на САЩ, повярвали в някаква американска мечта, могат да си мислят, че имат шансове на личен живот.

Заради това по-интересно е защо този скандал се разгоря именно сега и именно в САЩ.

Да се върнем към лятото на 2011 г., когато в Ню Йорк беше арестуван тогавашният шеф на Международния валутен фонд – французинът Доминик Строс-Кан. В началото свързаха неговия арест с намеса на американците в предстоящите президентски избори във Франция и с услуга на американското ционистко лоби за тяхната марионетка Никола Саркози. В това може би имаше някаква истина, но тя не беше цялата. Арестът на Строс-Кан по-скоро стана заради желанието на световния финансов елит да повтори в световен мащаб онова, което направи в началото на XX век в САЩ, а именно да създаде контролиран от него финансов център, подчинил цялата финансова система. Тогава успяха, в резултат на което финансовата система в условията на кризата през 30-те години подчини по-голямата част от световната икономика.

Днес обаче те не успяват. Вероятно бюрокрацията на САЩ около Обама нанесе точен удар по плановете на световния финансов елит да създаде „централна банка на централните банки“. Буквално ден след ареста на Строс-Кан от всички документи на Г-8 и на Г-20 изчезнаха даже намеците за „централна банка на всички централни банки“. Световният финансов ционистки елит се оказа в сложно положение. След делото срещу Строс-Кан всички чиновници на Федералния резерв на САЩ разбраха и „легнаха“ под Белия дом. Изпод краката на елита беше избит крайъгълният камък. И стана ясно, че като единно цяло този елит повече не може да съществува. Започна разпадането му на няколко групи.

Днес ситуацията е аналогична, както в началото на XX век. Финансовата система повече няма ресурси да стимулира икономическото развитие, лихвите са близки до нулата. А това означава, че и ресурсите за съхранението на системата са недостатъчни.

А това пък означава, че отделните части на световния елит ще водят смъртна битка за останалите ресурси.

Според някои експерти групите са три. Според мен те недооценяват някои важни промени и групите са най-малко пет.

Първата са останките от основната капиталова група на „лихварите“ и „златарите“, тоест кланът Ротшилд, който днес стои зад идеята да повторят фокуса от началото на XX век и на базата на контролираният от тях Финансова резервна система на САЩ да създадат „централна банка на всички централни банки“, използвайки за това и Международния валутен фонд (а вероятно и Китай). Идеята не беше глупава, но елиминирането на Строс Кан я провали, защото като съставна част тя предвиждаше забрана за всички централни банки, в това число и на Федералната резервна система, на самостоятелна емисия. Групата на Ротшилд беше и основният създател на лихвения и неолиберален капитализъм, наричан още „финансов интернационал“.

Втората група са така наречените „промишленици“ на Рокфелер, които от десетилетия търсят успех и се налагат на международните пазари, преди всичко енергийните, а не на вътрешните американски, зависими от емисията на долара.

Третата група са „новите капитали“ на страните от БРИКС, преди всичко от Китай, Русия, Бразилия, Иран, Венецуела и ЮАР, които се ориентират към създаване, или по-точно, към връщане към няколко алтернативни валутни зони на силни валути, независими от долара.

Четвъртата група, която се очертава през последните няколко години е на „вътрешна групировка в САЩ“, която, заедно с администрацията на Белия дом, иска да възстанови икономиката на тази страна като си върне ресурса на Федералния резерв, контролиран досега от Ротшилд, и да го използва за развитието на американската икономика и американски национални институти. Предполагам, че зад тази група застават и някои силови централи, начело с Пентагона и ЦРУ.

Петата група, която също играе важна роля, е „Ватикана и неговите пари“.

В момента, доколкото следя световния икономически и финансов анализ, само аз правя това групово разделени и предполагам, че ще успея да го обоснова.

Но тъй като динамиката е огромна и действат много неизвестни, в него могат да постъпят нови доуточнявания.

Но именно това разделение дава в голяма степен обяснение на „неочакваното“ съюзяване на групите на Ротшилд и Рокфелер срещу новите капитали на Русия и Китай и срещу „вътрешната групировка“ в САЩ.

Така или иначе, първата група на „лихварите“ понесе сериозен удар. От нея отнеха контрола над Федералния резерв, тоест емисионния глобален център, нанесоха удари по офшорите и имат намерение да въведат данъка на Тобин, тоест оборотният данък върху финансовите спекулации. Но не трябва да се счита, че тази група е елиминирана. Тя продължава да контролира Федералния резерв, Световната банка, национални банки и други международни финансови организации. Съдейки по всичко, тя се опитва да вземе реванш срещу Обама, и да го елиминира, даже с повторение на съдбата на Джон Кенеди. „Лихварите“ нямат време и трябва да бързат, още повече че пренесоха своята база от Лондон в Пекин и Хонконг. Ако не успеят, ще продължават да затъват, като вече са им отнети и повечето основни ресурси.

През последните години кланът Ротшилд започва да се пребазира от Лондон в Хонгконг и Китай, като главният инструмент стана Хонгконгско-шанхайската банка, известна като HSBC. В САЩ започна атака срещу HSBC. Тя се изрази в съобщението, че липсата на контрол над бизнеса на HSBC в САЩ доведе до това, че през банката в течение на много години ставаха операции за изпиране на пари на мексиканските наркокартели, както и на съмнителни клиенти от Близкия Изток.

Мексиканските клиенти са само претекст. Ясно е, че HSBC в САЩ ще бъде елиминирана според всички правила на играта. Това е война. Поводите ще бъдат много, защото HSBC беше създадена по времето на опиумните войни в Китай и парите от наркотрафика винаги заемаха в нейния оборот сериозно място. Ясно е, че американската Федерална резервна система ще натиска другите банки, за да ги принуди да заемат съответното място в рамките на глобалното противостоене.

Но важното събитие беше съюзяването на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер.

На 30 май 2012 г. се появи информация за споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на клана Ротшилд, закупи 37 процента от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер и на някои други най-богати семейства на САЩ.

Разпространената от всички така наречени „световни медии“ информация се съпровождаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатациите, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетия „война“ сключват стратегически съюз, или обратното – че двата клана се съюзяват заради кризата и техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.

В началото ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер-старши през 1870 г. компания Standard Oil в края на XIX век монополизира добива, преработката и продажбата на нефта и нефтопродуктите в САЩ.

От друга страна, Rockefeller Financial Services беше формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер основа една от първите компании в света за управление на частния капитал.

Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, беше основана през ХVIII век и през XIX век имаше най-голямото богатство в съвременната световна история. Кланът Ротшилд финансираше много крупни събития, предимно войни. Така например след края на Нюрнбергския трибунал Сталин заяви, че истинските организатори на войната, финансирали идването на Хитлер на власт – „Ротшилд и Ко“, избягаха от отговорност.

Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка на групата на Ротшилд Goldman Sachs предвиди икономическия ръст на Китай от 10 на сто годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонг Конг.

От друга страна, главната инвестиционна банка на Рокфелер Merill Linch не се насочи към Китай. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата стигна до фалит.

Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това се диктува от безизходността на кризата е трудно да се каже. Но все пък обединяването е индикатор за дълбочината на общите проблеми, които досега бяха покривани с пълна тишина. И именно тя падна на 30 май 2012 г.

Преди да се спрем на анализа на днешния ден на двата клана и какво означаваше техният съюз, ще започнем с кратък исторически екскурс.

Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете световни войни през XX век, които и в двата случая бяха разпалени от Рокфелер и именно те жънеха плодовете на войните.

Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер постави ултиматум за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено богатство в Близкия Изток.

От 1927 г. Standard Oil притежаваше 25 процента от акциите на IPC – иракската нефтена компания, създадена още през 1912 г. под названието ТРС – Турска нефтена компания. 50 процента от акциите тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 процента получиха Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.

Влизането на САЩ във войната беше наложено на американското правителство с най-различни начини. Освен това и немците бяха зависими от Рокфелер. През 1914-1916 г. те отпуснаха крупни кредити не само на кайзера, но и на неговите османски съюзници.

Решаващият повод за излизането на САЩ от неутралитета и влизането във войната беше потопяването от немска подводница на „пътническия кораб Луизитания“, чиято постановка напомняше японската атака през декември 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имаха един и същи корен.

През Втората световна война икономиката попадна в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуваха Франция, френско-британската групировка беше бързо разгромена и французите подписаха примирие, сдавайки Париж, а англичаните се оказаха притиснати към Ламанша в района на белгийския Дюнкерк.

Заедно със „странната война“ през есента и зимата на 1939-1940 г., една от главните тайни на Втората световна война беше въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша спряха и не направиха крачка напред, докато англичаните не си върнаха личния състав обратно на острова.

А тайната беше много проста. Тя се състоеше във факта, че и Хитлер почти изцяло зависеше от Рокфелер във военната част на икономиката преди всичко при нефта, нефтопродуктите, бензина. Така например през цялата война до Хамбург работеше нефтопреработващият комбинат на Standard Oil.

А и хората, които докараха Хитлер на власт, се намираха в САЩ, същите Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководеха от триглавото американо-британско-немско чудовище, банката на Шрьодер. И даже Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално беше креатура на Рокфелер.

Хитлер точно изпълняваше инструкции на Рокфелер:

  • да не пипа англичаните в Дюнкерк
  • да не пресича Ламанша и въобще да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията Морски лъв (нахлуване на британските острови) и да насочи подготовката към Плана Барбароса, тоест нападението на СССР.

Хитлер изпълняваше тези инструкции много точно. Но защо ги получаваше. Защото Чърчил, оказал се в Дюнкерк на ръба на разгрома, се съгласи да изпълни всички условия, които му бяха поставени от Рузвелт в обмен на военна помощ, а именно:

  • да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия
  • да изведе всички британски капитали от САЩ
  • след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г., след което се разпаднаха и другите империи на Ротшилд – френската, холандската, белгийската, южноафриканската.

До този извод стигат все повече политици и историци. Главната причина за двете световни войни беше изземването от Ротшилд и консолидирането на евразиатските нефтени активи на Рокфелер.

Хитлер, както и Кайзерът, беше финансиран от Рокфелер. Рузвелт лично диктуваше на посланика на Британия в САЩ лорд Халифакс: „Саудитска Арабия – на САЩ, Иран – на Британия, Ирак и Кувейт – ще доим заедно.“

Но Ротшилд не забрави обидата. Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са банките, златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.

Заради това Ротшилд започнаха да подкопават долара, за да го заменят със златото. Главното средство беше цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден без прекъсване, два пъти дневно, на лондонската борса за ценни метали са така наречените фиксинги, в които участват пет банки: главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons, френският клон Societe Generale, Deutsche Bank, китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC, израсла от XIX век с търговията на наркотици, и световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.

Това се правеше на площадката на NM Rothschild, която от 2004 г. фарисейски се оттегли „на сянка“.

Само ще припомним, че през последното десетилетие златото поскъпна над 10 пъти, а доларът отслабна заради колосалния дълг на САЩ, в чиято основа отново бяха Ротшилд, чрез знаменитата „рейгъномика“, тоест надуването на финансови балони.

И какво можеше да направи третостепенният холивудски актьор Роналд Рейгьн, когато шефът на Федералния резерв Пол Уолкър, представител на Ротшилд му съобщи, че във Форт Нокс няма нито един грам американско държавно злато, има само частно и чуждестранно. Нали трябваше по някакъв начин да се финансира Студената война срещу СССР. И Рейгьн започна да надува „балони“. Именно оттогава се появи и огромният дълг на САЩ.

САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд.

Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес в разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше както нацистите, така и съветското индустриализиране.

След като победи своите „исторически спътници“ Йосиф Сталин от 1945 г. стана най-голямата самостоятелна фигура в глобален мащаб. Ситуацията обаче радикално се промени след неговата смърт. Достигналият до властта в резултат на „дворцови преврати“ Хрушчов (1953-1958 г.) се присъедини към Ротшилд. При Брежнев силна позиция получи Андропов, който въпреки че не успя да реализира разрушителния ротшилдов проект „роди“ Горбачов, който пусна този проект в действие.

Всъщност именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.

Обединяването на двата клана на 30 май 2012 г. вероятно е свързано с убеждението, че заради атаката на новите глобални капитали, съдбата им е решена или най-малкото ще загубят досегашното си влияние в света.

Световната клептокрация е готова да отиде до край, иначе ще загуби всичко.

Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в кулисите на този нов стратегически съюз или в главите на великите кукловоди и да разбере какви цели преследват.

Въпреки това може да се направи опит за анализ на ставащото и предстоящото на основата на историческите данни, текущата световна ситуация, войната между клановете на Ротшилд и Рокфелер и така нататък. Много от тезите се основават на предположения, но след време вероятно ще се окаже, че са били близки до истината.

И така, до 1972 г. отношенията между двата клана, въпреки че бяха конкурентни, оставаха партньорски в стратегически смисъл. Ротшилд контролираха Федералната резервна система на САЩ. На Рокфелер принадлежеше голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.

След излизането на САЩ от златния стандарт, или по-точно от златното покритие на долара, през последвалите първи десет години преимуществото премина на страната на Рокфелер. Това се подпомагаше от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха според сценариите на Рокфелер. В резултат цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на „Стандард ойл“ на Рокфелер.

По същото време финансите на Ротшилд бяха в подчинено положение. Системата на безинфлационната парична маса през тези години тепърва се отработваше и използваше.

Но след това Ротшилд решиха да вземат реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата Звездни войни на Рейгьн, се нуждаеше от нови подходи при финансирането на нарастващите дефицити. И Ротшилд успяха да решат този проблем. През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял в брутния продукт на САЩ. Колосалният балон с дълговете и дефицитите, беше пуснат. Започна ерата на глобалната икономика, в която на страната на Ротшилд се оказа колосално преимущество във вида на контролираната по целия свят огромна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банковите деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тяхна посока.

Налаганата от тях виртуална икономика само за няколко години показа, че за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабилността е ограничена от конкуренцията, от една страна, и от потенциала на населението – от друга, във финансовата сфера е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи.

В резултат на рязкото изостряне на конкуренцията между двата глобални клана Рокфелер фактически загубиха част от банковия бизнес в полза на Ротшилд и заедно с това на контрол над ставащото.

Контролен изстрел, според Ротшилд, трябваше да стане гигантската афера с подмяната на реалното злато във Форт Нокс с фалшивите кюлчета, пълни с волфрам, осъществена по времето на Буш-старши и Бил Клинтън в Арканзас. Именно по това време английската банка на Ротшилд, която не едно столетие беше лидер в търговията със злато в Лондон, неочаквано излезе от бизнеса, за да не бъде .свързана с откриването на колосалната волфрамова измама, която вече циркулираше в световния златен пазар.

Според последни оценки 80 процента от златото, което притежава светът не съществува. Голяма част от него е фалшиво, друга част е така нареченото (книжно злато), тоест манипулации на централните банки на златния пазар, заинтересовани от поддържането на държавните облигации, на долара и запазването на лихвите на актуалните почти нулеви равнища.

След това настъпи организираният от същите сили в САЩ 11 септември 2001 г. В резултат на колосално жертвоприношение и още по-голям риск, Рокфелер успя да получи няколко години отсрочка. Именно през този период започна изтеглянето на капиталите на Ротшилд от САЩ. Те, както и преди, контролираха големите банки, но реалните активи в тези банки започнаха да бъдат замествани от фиктивните кредити на Федералния резерв на САЩ, което, при пълния контрол на Ротшилд над него, не беше толкова сложно.

Към 2008 г. фактически вече всичко беше подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но агонията беше удължена. Това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.

Много вероятно е, че от средата на XX век Ротшилд се считаха сигурни победители в надпреварата за световното господство. Това се засили и след унищожението на СССР, в което те взимаха активно участие заедно с върхушката от Лондон и Тел Авив. Тяхната главна банка „Голдман Сакс“ надуваше един балон след друг. Ротшилд контролира и по-голямата част от руския бюджет, да не споменаваме за частните капитали на различните руски олигарси, присъединили се набързо към Ротшилд.

Но изведнъж нещата се промениха.

В основата най-вероятно е все по-самостоятелната геополитическа игра на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от БРИКС. За какво става дума. Китай заяви, че е готов за незабавна емисия на конвертируем юан във всякакви необходими мащаби. Това означава, че именно Китай, а не Ротшилд, е готов във всеки един момент да организира банкрут на САЩ и долара. Едновременно, поне засега, Китай прави всичко възможно да не допусне разпадане на еврозоната, което пък е цел на Ротшилд.

В отговор Ротшилд направиха отчаян опит за организиране победата на своите хора в Пекин. Но този път загубиха окончателно. И сега собствените капитали на Ротшилд в Китай се оказаха под заплаха.

И Ротшилд беше принуден да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра.

Казаното дотук беше мотивацията на Ротшилд за съюзяването с Рокфелер. А каква беше мотивацията на Рокфелер?

Тук нещата са по-прости. На клана Рокфелер САЩ са абсолютно нужни, тъй като извън САЩ те са извън играта. Не е ясно и дали ще успеят да доведат своята игра за ликвидиране на монархиите в Персийския залив до искания от тях финал. Но за това им е нужно съюзяване поне временно с Ротшилд. В тази игра Израел става ненужен, което носи опасност въобще за неговото съществуване. Това обяснява и стремежът на Тел Авив на всяка цена да въвлече САЩ в нова голяма война, този път срещу Иран.

Така или иначе, налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. Безусловно обединяването на Ротшилд и Рокфелер е признак за техния страх, че и двата клана губят своето влияние върху световната геополитика, икономика и финанси. В момента изясняват реалните параметри на своите възможности. Такива съюзи се правят само когато става дума въобще за място под слънцето и за съюз срещу общия за системата враг. В момента основният враг за тях е Китай, след това Иран, и след това Русия.

Досега в историята тези две сили никога доброволно не са излизали иззад кулисите, без да имат крайна нужда. Преди 10 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд или Рокфелер, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях.

А сега вече никой не смее да ги отрича.

Според някои експерти общото богатство на клана Ротшилд надминава 3,2 трилиона долара, според други – 100 трилиона долара. Никой не знае. Всъщност не заради това са трупали и крали столетия, за да го съобщават публично.

Кланът Рокфелер май има 1 трилион по-малко, тоест от 2 до 99! Отново никой не знае. Реалната власт е тайната власт.

Най-важен сега обаче е Китай. Както писахме, там Ротшилд елиминираха човека, от когото явно се страхуваха. Това беше популярният политик и член на Политбюро Бо Силай.

След като отстраниха Бо Силай, кланът Ротшилд вероятно реши, че новият генерален секретар на ЦК на КПК Си Цзинпин ще играе тяхната игра. Но сгрешиха. Си заяви, че ако се държи като Горбачов, ще завърши и като Горбачов.

В началото споменах и за капиталовата група на Ватикана. Преди една година, точно в навечерието на обявеното примирие между Ротшилд и Рокфелер се появи и компроматът срещу Бенедикт XVI, който беше принуден да подаде … оставка, нещо което във Ватикана не се беше случвало от векове. Кланът Рокфелер е тясно свързан с Ватикана. Отстраняването на Бенедикт XVI на пръв поглед беше още един показател за отслабване на неговите позиции. Една от линиите на борбата за папското място е контрола над банката на Ватикана IOR. Нейните активи, според някои оценки, са над 2 трилиона долара. Според други – много повече. Това е сериозен принос в битката за финансовото бъдеще на света. Любопитно е, че сега банката се ръководи от представител на Малтийския орден. Малтийците заемат особено място в структурата на световните ордени. Тази структура осъществява връзката между Ватикана и западните спецслужби MI-6, ЦРУ, а напоследък и Моссад. Не забравяйте, че новият папа Франциск е и йезуит. Това е още една интрига в битката за Ватикана.

Що се отнася до групата на младите капитали от БРИКС – Русия, Бразилия, Индия, Китай, ЮАР, те са трън в очите на собствениците на „старите пари“, създавани в течение на поколения. Според различни оценки „новите пари“ са от 20 до 34 трилиона долара. За „старите“ те са с „нелегален произход“. Тяхната конфискация, която започна със събитията около банките в Кипър и се пренесе в атаката срещу офшорите, ще забави краха на глобалния финансов елит с 15-10 години. Заради това Ротшилд и Рокфелер се обединиха, за да елиминират новия млад и силен съперник, който, за разлика от тях, е с напълно легални и реални капитали.

Всичко това обяснява загадъчното на пръв поглед съюзяване на Ротшилд и Рокфелер. Техният тръст е символична акция за спасяването на хипербуржоазната аристократична върхушка на света. Ако потрябва, старите вълци ще разкъсат младите, които още не са разбрали в каква игра са въвлечени. Става дума за сблъсък на непреодолими противоречия, които могат да бъдат решени само по пътя на война. На Трета световна война.

 

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/22/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-2/