Месечни архиви: юни 2014

Федерализацията на Украйна като инструмент за преодоляване на политическата криза

Федерализацията на Украйна като инструмент за преодоляване на политическата криза Още от първите дни на съществуването на Украйна като независима държава, нейните политически и обществени лидери непрекъснато говорят за единен украински народ, за цялостна политическа украинска нация и, най-вече, за унитарна Украйна, предполагаща централизация на властта, която да притежава ясна вертикална структура, и незначителни пълномощия на регионалните власти, както и на местното самоуправление, чиито функции на практика са ограничени само до поддръжката на комуналната система и местната инфраструктура.

Въпросът за трансформацията на Украйна във федерация, предполагаща предоставяне на определена самостоятелност на нейните субекти (регионите), не се разглежда от нито един от елитарните управляващи кръгове в страната, независимо дали става дума за „партокрацията“ на Кравчук-Кучма или за „корпорокрацията“ (олигархията) (1) на Юшченко-Янукович. Основният контрааргумент на привържениците на унитаризма е отъждествяването на федерализма със сепаратизма и последващата балканизация на страната. При това декларациите на „унитаристите“ по правило имат не конструктивен, а популистки характер и са основани на агоналната тактика, разчитаща на естествения страх от евентуално разцепление на страната. Само че, както посочват и политолозите, децентрализацията далеч невинаги е основната причина за отслабването на държавната власт и възникването на различни конфликти. Опитът на рухналия СССР сочи, че именно твърдият унитаризъм е една от причините за укрепването на центробежните сили, съдействали за неговия разпад (Лит.9, с.43, 54).

Друг контрааргумент на „унитаристите“ е, че Украйна не притежава исторически опит в сферата на федеративното устройство, но той се опровергава от факта на съществуването на т.нар. Донецко-Криворожка съветска република в състава на РСФСР. Освен това, както показва международната практика, унитарната държава може успешно да се трансформира във федеративна, нагледен пример за което е Белгия (Лит.9, с.42). Сред аргументите против федерализацията са заплахата от превръщането на субектите на федерацията във „феодални владения на местните олигарси“ и обвиненията в недемократичност на самата федерална институция. При това критиците и псевдоекспертите очевидно не са наясно, че федерализмът, предполагащ разпределянето на функциите и пълномощията между центъра и субектите на федерацията, скъсява разстоянието между властта и обикновените граждани (Лит.9, с.19), т.е. представлява проява на културата на политическата демокрация, за чието формиране така усърдно призовават и управляващите, и опозицията.

За първи път идеята за трансформирането на Украйна във федерация е коментирана сериозно на конгреса на Партията на регионите в Северодонецк, в края на 2004, т.е. в периода на т.нар. „оранжева революция“. Тогава се повдига въпросът за създаването на „Югоизточна украинска автономна република“, която да включва 9-те индустриални области на Югоизточна Украйна и Автономна република Крим, но заради победата на „оранжевата опозиция“, идеята е свалена от дневния ред и заклеймена като „сепаратистка“. Правителството на Юлия Тимошенко повдига въпроса за провеждането на административно-териториална реформа (макар да не предвижда федерализацията на страната), но тя не се реализира на практика. След идването на власт на Виктор Янукович стартира кампания за децентрализация на властта в рамките на т.нар. „регионализация“, т.е. предоставяне на по-големи пълномощия на регионите в тяхната стопанско-икономическа активност. Но, подобно на много други начинания, идеята за регионализация приключва със създаването на представителен орган „Съвет на регионите“, чиито функции много напомнят тези на британската кралица, и оптимизирането на състава на държавните служители в регионите, която не е толкова част от програмата за регионализация на Украйна, колкото изискване на международните кредитори. Тоест, въпросът за федерализацията беше „консервиран“ в течение на цяло десетилетие. Въпреки това, идеята за „Югоизточна украинска автономна република“ беше първият опит на украинския Югоизток да  заяви за своите права (ако не политически, то поне стопанско-икономически).

Днес, когато Украйна се намира в изключително тежка политическа криза, идеите на федерализма отново излизат на дневен ред, при това (както и преди десет години) те имат икономически характер, както ясно заяви ръководителят на Харковската областна администрация Михаил Добкин, подчертавайки, че „половината украинци, т.е. тези от западните области, бият барабаните на Майдана, докато другата половина работи“.

На провелата на 12 февруари 2014 Кръгла маса „Социално-икономическите и политически процеси в посткризисна Украйна“, Добкин направи по-малко емоционално, но по-конструктивно изявление, призовавайки да се разсъждава спокойно за федерализацията, като за максимално приемлив вариант на децентрализация на властта, тъй като осъществяването на политика на децентрализация в една унитарна държава е безмислено (Лит.5). Важно е да посочим, че идеите за федерализацията на Украйна се споделят от редица видни политици, като „регионала“ Олег Царев или водача на местната Компартия Петро Симоненко, които неведнъж са го заявявали и от трибуната на Върховната Рада. При това, специално внимание заслужава реакцията на тези техни думи от страна на опозицията, призоваваща да се търси наказателна отговорност за разпространение на идеите на федерализма, по чл.109 на Наказателния кодекс за „действия, насочени към насилствената смяна или сваляне на конституционния строй или овладяване на държавната власт“, макар че федерализацията в никакъв случай не предполага смяна на властта или на конституционния строй.

Въпреки това, анализът на един толкова сложен въпрос като промяната на вътрешното устройство на страната следва да се базира не на декларациите на политиците, търсещи повишаване на рейтинга си, а на мнението на политолозите и експертите, ангажирани професионално с темата. Така, директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтологи Михаил Погребински заяви на 23.12.2013, в интервю за телевизия „Завтра Pro“, че ако Украйна иска да оцелее и да избегне гражданската война „следва да признаем, че тя може да бъде само федеративна държава“. При това, според него, за целта не е необходимо провеждането на референдум, за което настояваше президентът Янукович.

Предпоставките за федерализация на Украйна

Сегашната политическа криза ясно демонстрира, че в Украйна вече са налице всички предпоставки за трансформацията и във федерация, като катализатор на този процес са именно западните региони, които в миналото най-яростно отстояваха идеите на унитаризма, изключително по икономически съображения:

- Флагът на ЕС беше издигнат заедно със знамето на Украйна пред сградата на кметството в Лвов;

- Декларацията на ръководството на западните области, че не възнамерява да изпълнява законите, приети от Върховната Рада на 19 януари 2014 и квалифицирани от опозицията като „диктаторски“;

- Отказът на западните области да плащат за консумирания от тях природен газ, което стана една от причините Украйна да не може да покрие задълженията си към руския Газпром.

Този тип действия на западните области се обясняват не толкова с моментната политическа ситуация, колкото с дълбоките исторически противоречия между различните региони на Украйна, представляваща изкуствено държавно образувание, създадено чрез обединяването на територии, които в миналото са част от държави с различна културно-цивилизационна ориентация. В резултат, през 1991 възникна държавно обраувание, чието население не притежава цялостна украинска менталност (Лит.7, с.732), т.е. принадлежи към няколко различни психотипа. С други думи, може да се твърди, че на територията на Украйна живеят „различни украинци“ (Лит.8). Тук следва да отбележим, че идеята за съществуването на „различни украинци“ не е нова. Тя е лансирана още през 20-30-те години на ХХ век от украинския публицист и консервативен политик Вячеслав Липински, който посочва идеята за самостоятелна Украйна и тази за Украйна като „малката Русия“ (Малая Русь) като илюстрация за съществуването на „два вида украинци“ (цит. по Лит. 8). Между другото, трудовете на Липински стават особено популярни именно след обявяването на украинската независимост.

В политическата наука съществуват ясни критерии за федеративния характер на държавата: основание за обявяването на конкретна територия за отделен регион, различен от съседните територии, следва да бъде наличието на ясно обозначени социални, културни и психологически характеристики (Лит.9, с.98-99). Доказателство за наличието в украинското общество на двата, споменати по-горе, психотипа, са различните и често диаметрално противоположни културни ценности, споделяни от представителите на западните и югоизточните области: цивилизационните вектори, самоидентификацията, празниците, народните герои, традициите и езиковата принадлежност. Тези различия или съзнателно бяха нивелирани в периода на „партокрацията“ на Кравчук-Кучма, или пък се правеше опит за преодоляването им чрез налагането на културния модел на Западна Украйна в югоизточната част на страната, в периода на „корпорокрацията“ на Юшченко. По време на „корпорокрацията“ на Янукович пък, бе предприет опит да се нивелират тези различия посредством процеса на евроинтеграцията, която (както се смяташе) ще сплоти Украйна „от Донецк до Лвов“, но провалът на курса на евроинтеграция и последвалата го политическа криза потвърдиха факта на съществуването на двата основни психотипа украинци, както и на два културни модела, чиито ценности се различават.

Още по-важен обаче е въпросът за стопанско-икономическата асиметрия на украинските региони и, като резултат, за дисбаланса при финансирането им от държавния бюджет. Така, през 2013 приходите на Лвовска област достигнаха 878,2 млн. гривни, а дотациите за нея от бюджета – 1,3 млрд. гривни (Лит.4). В същото време постъпленията от Донецка област в държавния бюджет през първите седем месеца на 2013 бяха 14 млрд. гривни (70,7% от БВП на областта), докато средствата от бюджета бяха едва 5,8 млрд. гривни (29,8% от БВП на областта) (Лит.2). Следва да подчертаем, че трансферите от държавния бюджет към „дотационните региони“ на Украйна непрекъснато нарастват: през 1993-1996 – 10%, през 2002 – над 35% (Лит.16).

Федеративният модел е характерен за индустриално развитите държави. Според авторитетния украински юрист и координатор на правните програми на движението „Украински избор“ Василий Нимченков, федерациите произвеждат 80% от брутния световен продукт (Лит.12). Тезата, че федеративният модел е добър избор, може да се чуе дори в индустриално развитата Турция (Лит.14), но по ред причини (Лит.9, с.87-98, 261, 269-270), (Лит.18) по-подходящ пример за Украйна е не тя, а Канада (2):

- с историческото и положение между два различни политически модела: американската републиканска демокрация и британският монархически либерализъм;

- национално-културният и езиков дуализъм;

- значителната роля на регионализма и регионалната идентификация на населението;

- компактното присъствие в една от провинциите на национално-културно малцинство с ярко изразени пасионарни и сепаратистки черти;

- икономическа асиметрия между провинциите и териториите и наличието на т.нар. „бедни/изостанали“ провинции.

Тоест, наличието на няколко психотипа в психологическия портрет на украинците, породено от културно-исторически причини, наред с икономическата асиметрия между Запада и Югоизтока на страната, характеризиращи се с относително компактно присъствие на представители на двата споменати психотипа, са достатъчни предпоставки за превръщането на Украйна във федеративна държава.

Съществуващите проекти за федерализация на Украйна

В общи линии, съществуват следните типове федерации (Лит.9, с.34):

- административно-териториален, при който федерациято се разделя на административно-териториални единици (щати, провинции, федерални територии, области, градове с федерално значение и т.н.);

- национално-териториален, при който федерацията се разделя на отделни национално-териториални образувания (републики, автономни окръзи/области);

- смесен, в чиито рамки федерацията се разделя на административно-териториални единици и, едновременно с това, на национално-териториални образувания.

Съществуващите проекти за федерализация на Украйна предполагат трансформацията и във федерация от смесен тип или от национално-териториален тип. Два проекта за създаване на федерация от смесен тип бяха представени от депутатите от Партията на регионите Сергей Гриневецки и Вадим Колесниченко, като Колесниченко предлага на базата на 24-те области да бъдат създадени от 3 до 12 субекта на федерацията (цит. по: Лит.7, с.733-734), а Гриневецки – 8 големи административно-териториални образувания (региони) (Лит.15). Последното предложение се вписва в обявената от Янукович обща стратегия за т.нар. оптимизация на държавните разходи. Следва да отбележим обаче, че укрупняването на регионите, само по себе си, не може да направи федерацията устойчива и стабилно развиваща се най-малкото, защото икономически развитите и политически мощни региони трудно могат да бъдат управлявани (Лит.9, с.325-327). Резултат от него може да стане появата на „държава в държавата“, което, в крайна сметка, ще доведе до създаването на споменатите по-горе „феодални владения“, за които предупреждават привържениците на унитаризма.

Освен това, както показва социално-икономическият и демографски анализ на ситуацията в Украйна, при евентуална федерализация на страната чрез „териториалната и оптимизация“ тя рискува да се сблъска със следните заплахи:

  • Икономическа заплаха: увеличаване на натоварването върху центъра на укрупнения субект чрез прибавянето на нови територии и, като следствие, усложняване на стопанската активност поради трудностите, свързани с контрола и управлението на новите територии, което пък, на свой ред, ще се отрази на нивото на развитие на последните.
  • Демографска заплаха: фактът, че редица градове ще загубят областния си статут ще задълбочи вътрешната миграция  чрез увеличаване на потоците на работна сила и интелектуални ресурси към центровете на укрупнените субекти. Резултат от това може да стане, от една страна, превръщането на бившите областни центрове в депресивни населени пунктове, а от друга – пренасищането на пазара на труда в центровете на укрупнените субекти, което може да провокира социално-криминогенно и социално-политическо напрежение.
  • Психологическа заплаха (като продължение на демографската): превръщането на бившите областни градове в районни центрове, в съчетание с изтичането на работна ръка и интелектуални ресурси от тях, ще има сериозни психологически последици от регионален мащаб, което може да доведе до влошаване на криминогенната обстановка и поява на социално-политическо напрежение в бившите областни центрове. Нагледен пример е превземането, на 18-19 февруари 2014, от радикалните и екстремистки елементи от т.нар. „Евромайдан“, на административните сгради и военните складове в „депресивния“ град Иваново-Франковск, който през 2013 беше на ръба на фалита.
  • Заплаха от регионална корпорокрация: сливането на области ще доведе до конфликт между регионалните финансово-индустриални групировки (ФИГ) за преразпределяне на сферите на влияние и собственост, което няма как да не се отрази не толкова върху икономическата ситуация в регионите, колкото на инвестиционната им привлекателност, на която толкова разчита украинската олигархия.

Тоест, федерализацията на Украйна чрез укрупняване на регионите е свързана с редица заплахи и отрицателни последици и не може да бъде осъществена без определени социални, социално-икономически и политически последици по схемата „отдолу-нагоре“.

Друг проект за федерализацията на Украйна, станал особено популярен в разгара на сегашната политическа криза, е федерализацията от национално-териториален тип. Става дума за формирането, от съществуващите административно-териториални единици, на културно-исторически региони: Източна Украйна („Новорусия“), Централна Украйна и Галиция. Този проект стана популярен в социалните мрежи на фона на „интервенцията на „Евромайдана“ в регионите“, когато, след овладяването от щурмоваците на „Евромайдана“ на административни сгради в областните центрове на запад, север и в центъра на Украйна, бяха предприети безрезултатни опити за щурмуване на такива сгради и в областните центрове на Югоизтока.

Този проект за федерализация на Украйна следва да смята по-скоро за „реакционен“, отколкото за конструктивен, тъй като представлява реакция на Югоизтока на агресивното посегателство не само върху държавната власт, но и върху собствения му културен модел. Той не само притежава всички недостатъци на споменатите по-горе проекти, лансирани от Партията на регионите (тъй като също предлага укрупняване на областите), но и носи заплахата за развитие по „косовския“ сценарий, т.е. на сепаратизъм на етнонационална основа. При това става дума не за сепаратизъм на рускоезичния Югоизток, митът за който се култивира в общественото съзнание от времето на „оранжевата революция“ насам, а за сепаратизма на кримските татари (3), сред които особено популярна след 2007 е уахабитската групировка „Хизб ут-Тахрир ал-Ислами“, финансирана от Саудитска Арабия и косвено подкрепяна от Турция, която провежда активна „неоосманистка“ политика (насочена към връщане в турската орбита на териториите от някогашната Османска империя), включително и в Южна Украйна (пример за това е турският културен център в Херсонския държавен университет). Разбира се, наличието в Крим на бази на руския Черноморски флот оказва сдържащо влияние на турската активност, но възникването на каквито и да било вълнения на етноконфесионална основа могат още повече да дестабилизират крехката украинска държавност, особено в период на политическа криза като сегашната (4).

Аналогични заплахи от етнически сепаратизъм могат да възникнат в Черновицка област, чиито жители масово получават румънски паспорти (ако декларират румънския си произход), както и в Задкарпатската област, където Унгария провежда аналогична политика. Освен това, федерализацията на национално-териториален принцип не е изгодна, най-вече, за украинската централна власт, тъй като в този случай тя ще трябва да признае полиетническия и мултинационален характер на украинската държава, нещо което упорито се опитва да не допусне от 1991 насам.

Приемливият модел за федерализиране на Украйна и неговите механизми

Когато става дума за каквито и да било мащабни преобразувания в Украйна, винаги следва да се отчита специфичния и характер като държавно образувание. Украйна представлява олигархично държавно образувание, което означава, че властта е креатура на местните финансово-индустриални групировки (ФИГ). Осъществявайки преразпределяне на собствеността след идването на власт на тяхната политическа креатура през 2010 и предвид наличието на техни регионални креатури в управлението на отделните области, ФИГ не са заинтересовани от повторението на този процес, което ознава, че от икономическа гледна точка евентуалното укрупняване на украинските региони не е изгодно за тях. Налага се изводът, че оптималният за ФИГ федерален модел за Украйна не бива да налага промени в административно-териториалното разделение, т.е. на 27-те териториални образувания (24 области, една автономна република и два града със специален статут – Киев и Севастопол). Тоест, това трябва да бъде федерация от смесен тип. Подобен федеративен модел ще позволи на Украйна за избегне споменатите по-горе заплахи и рискове, което, на свой ред, няма да има „вредни“ социално-икономически и (най-важното) политически последици за властта по схемата „отдолу-нагоре“, от което биха могли да се възползват както нейните политически опоненти, така и международните играчи.

Когато говорим за олигархията, следва да отчитаме спецификата на нейното мислене – тя мисли с категориите на бизнеса, т.е. не геополитически, а геоикономически. Това означава пълна липса или минимум прегради пред осъществяването на бизнеса – потоците на капитали, работна сила, стоки и услуги. Именно от тази позиция ФИГ са заинтересовани от трансформирането на Украйна във федерация, тъй като в много федеративни държави субектите на федерацията имат право самостоятелно да установяват договорни отношения (включително такива от икономически характер) с чужди държави, при условие, че въпросните договори не противоречат на конституцията на федерацията (Лит.9, с.242-243). Това означава, че регионалните власти и стоящите зад тях ФИГ могат, в рамките на законите на федерацията, да сключват икономически споразумения с чужди държави или с техни субекти, както и да привличат чуждестранни инвестиции, включително преки, без да се налага да ги съгласуват с федералните органи. Под съгласуване с федералните органи се разбира решаване на въпросите за данъчното облагане и отчуждаване на земи, които в една унитарна държава могат да бъдат решавани само от профилните министерства или от компетентните органи на държавната власт. В рамките на федерацията земята, нейните недра и другите природни ресурси, както и принципите на данъчно облагане, се ползват и установяват съвместно от федерацията и нейните субекти (Лит.9. с.239-240). Тази икономическа самостоятелност на субектите на федерацията дава силен импулс на тяхното развитие, което в крайна сметка, се отразява и върху просперитета на цялата федерация, тъй като нарастването на приходите на регионите предполага ръст на отчисленията във федералния бюджет.

Именно в това обаче е и основният проблем на днешна Украйна – в разпределянето на бюджетните средства между териториалните образувания и подкрепата от държавата на „дотационните“ региони за сметка на регионите-лидери, за което вече споменах по-горе. Въпреки това, именно федерализацията на Украйна може да преразпредели паричните потоци, позволявайки на регионите, които генерират основната част от брутния продукт и са главните донори на държавния бюджет, да участват наравно с центъра в разпределянето на финансовите потоци. Това ще стане, като субектите на федерацията и техните органи на самоуправление получат самостоятелност в решаването такива въпроси, като въвеждане и събиране на данъци и увеличаване на местните данъци (Лит.9, с.248-250) в рамките на федералните закони и Конституцията на федерацията, а централната власт дотира нуждаещите се субекти на федерацията от „собствените“ си приходи, идващи от субектите с по-високо ниво на развитие (Лит.9. с.270). Към приходите на централната власт от субектите на федерацията спадат постъпленията във федералния бюджет от експлоатацията на ресурси, обекти или стопанства, осъществявана съвместно от федерацията и нейните субекти – например приходите от ползването на земните недра, дейността на държавните и/или местни служби по събиране на федералните данъци, както и приходите от дейността на федералните служби по места.

Някои експерти разбират федерализацията, като съществено съкращаване на пълномощията на централната власт. Така например, приемайки, че изпълнителната вертикала на властта е замислена като противовес на местното самоуправление, се предлага ликвидацията на съществуващата институция на районните администрации, като на тяхно място бъдат създадени изпълнителни комитети на районните съвети, както и да се съвместят длъжностите на председателя на районния съвет и на районния изпълнителен комитет (Лит.12). Чисто формално, това отговаря на един от основополагащите принципи на федеративната държава – субсидиарността – предполагащ, че най-ефективно решаване на задачите може да се постигне, ако решението се взема на максимално отдалечено от центъра равнище, но нарушава друг ключов принцип на федералната държава – балансът между елементите на централизацията и децентрализацията (Лит.9, с.43, 223). Затова си струва да говорим не за съкращаване пълномощията на централната власт, а за увеличаване пълномощията на регионалните и местни органи, представляващи властта в субектите на федерацията. Местните администрации биха могли да се запазят (ликвидирането им само ще повиши нивото на безработицата), но в такъв случай, както показва и световната практика, следва да бъдат разширени пълномощията на субектите на федерацията чрез създаването в тях на собствени изпълнителни, съдебни и законодателни органи на всички нива (Лит.9, с.241), включително районни. Днес в областите на Украйна функционират областни съвети и областни съдилища, които, в резултат от федерализацията, ще получат допълнителни правомощия. Изпълнителните органи могат да бъдат създадени на основата на съществуващите областни администрации чрез трансформирането им (по руски модел) в областни правителства, които да получат и съответните правомощия.

За постигането на необходимия баланс, централната власт създава института на пълномощните представители на президента, които трябва са упражняват контрол върху спазването на федералните закони и съответствието на решенията и нормативно-правните актове, приемани от законодателните органи на субектите на федерацията, на федералните закони и Конституцията. При това, за постигането на баланс между федералния център и субекта на федерацията ръководителите на изпълнителните органи следва да се избират с пряко гласуване от жителите на субектите на федерацията, а не да се назначават от централната власт. Освен това субектите на федерацията трябва да делегират свои представители в отделна (горна) камара на федералния парламент: по един от изпълнителната и законодателната власт на всеки субект. Друга проява на баланса между централната власт и субектите на федерацията (на основата на опита на Канадската федерация) може да стане съгласуваното вземане на решенията по общите за цялата федерация въпроси от федералното правителство (играещо доминираща роля в структурата на държавната власт) и мнозинството от субектите на федерацията (Лит.9, с.262-263).

Това ще направи субектите на федерацията участници във вземането на съдбоносни за федерацията решения – например за присъединяването на страната към един или друг политико-икономически блок, което ще предотврати потенциалните политически кризи.

Така, съществуването на институцията на администрациите в съчетание с длъжността на политическия представител на президента и при наличието собствени органи на властта у субектите на федерацията, както и на техни представители в законодателния орган на федерацията, ще позволи да се реши въпроса за вечното съперничество между регионалната власт и представителите на централната власт по места, осъществявайки по този начин основния принцип на федерацията – автономността на субектите на федерацията, при наличието на силна федерация, притежаваща пълномощия за реализация на общите интереси (Лит.9, с.224, 227).

Възможните рискове от трансформацията на Украйна във федерална държава

Независимо от всичките си предимства, федерализацията на Украйна е свързана и с редица рискова от икономически характер:

  • В сегашните условия предоставянето на широки финансово-икономически пълномощия на регионите, при наличието на силна федерална власт и твърд контрол върху действията на субектите на федерацията, може да дестабилизира процеса на финансовите постъпления в държавния бюджет, тъй като ако днес индустриално развитите региони разполагат с мощно лоби във властта, което им позволява съществено да снижават обема на данъчните отчисления (5), бюджетната автономия в рамките на федерацията може да доведе до още по-голямо намаляване на данъчните отчисления от тези области във федералния бюджет, което ще се отрази негативно на цялата федерация.
  • Тъй като в рамките на федерацията субсидирането на дотационните субекти се осъществява за сметка на приходите на федералния бюджет от обекти, управлявани от централната власт, политиката на управляващите за приватизация на големите държавни обекти, включително производствените мощности във въглищната индустрия, ще лиши централната власт от собствени приходи за субсидиране на „дотационните“ региони. В резултат федералната власт ще бъде принудена да отнема средства от бюджетите на субектите на федерацията, което ще изостри отношенията между тях и федералния център и ще породи заплаха от сепаратизъм, да не говорим за заплахата, идваща от „дотационните“ региони, чието субсидиране ще бъде нарушено.
  • Свободата на действие на субектите на федерацията да сключват икономически споразумения с други страни или субекти от други държави, както и свободата им да привличат чуждестранни инвестиции, целящи реализацията на определени икономически или геоикономически интереси, без оглед на геополитическата ситуация (което, на теория, е функция на федералната власт), може да създаде условия за международни конфликти (да си припомним само плановете за изграждането от китайски инвеститори на дълбоководно пристанище в Крим, където е базата на руския Черноморски флот). Това може да стимулира и активизирането на центробежните сили в развитите региони, на чиято територия ще се реализират мащабни инвестиционни проекти с чуждестранно участие. Нагледен пример е Канада, където центробежните сили непрекъснато нарастват (Лит.9, 2.261), включително заради мащабната икономическа експанзия на Китай в нейните суровинни региони.

Мнимата заплаха от сепаратизъм в Галиция

Въпреки посочените по-горе възможни финансово-икономически рискове, свързани с федерализацията, сегашната политическа криза показва, че федерализацията на Украйна може да се превърне във „фактор за разведряване“ на ситуацията, предотвратявайки балканизацията на страната, за която вече говорят не само чуждестранните, но и украинските експерти (Лит.13). Така, на 23 декември 2013, в телевизионно интервю директорът на Центъра за анализи и прогнози Ростислав Ишченко предупреди, че ако кризата се проточи до февруари-март 2014, на фона на парализата на централното правителство, регионите ще си присвояват все повече пълномощия, което ще доведе до нарастване не само на икономическата, но и на политическата им самостоятелност. Подобен сценарий е изключително опасен за самите региони, тъй като ще доведе до блокиране на целия стопанско-икономически и финансов модел (6). Случващото се в Крим обаче показва, че той може и да стане реалност.

Не бива да забравяме обаче, че опити за деклариране на политическа самостоятелност на регионите, при това в рамките на унитарна Украйна, имаха място още преди това и то не в югоизточната част на страната, а в „проевропейската“ Галиция – културно-исторически регион в Западна Украйна, обединяващ Лвовска, Иваново-Франковска и Тернополска област. Така, на 25 януари 2014, под натиска на радикалите от „Евромайдана“, Лвовският областен съвет, формиран изцяло от опозиционни депутати, декларира, че възнамерява да създаде Изпълнителен комитет на Лвовска област, който да поеме всички пълномощия на областната администрация, както и да подчини всички силови институции, тъй като представлява местната общност и е легитимната власт в региона (Лит.3). В Лвовска област продължава ескалацията на сепаратистките искания, принудили областната прокуратура да възбуди наказателно дело за създаването на въоръжена „гвардия за самоотбрана“, в която участват мъже, притежаващи законно регистрирано оръжие (7) (Лит.6).

Ситуацията в Галиция продължи да се влошава, като на 19 февруари Народната Рада в Лвов отказа да се подчинява на централната власт и обяви, че поема управлението на цялата област. При това решението и беше подкрепено от повечето районни поделения на украинското Вътрешно министерство в областта (Лит.19). Същия ден в Тернополска и Иваново-Франковска област бяха овладени не само сградите на областните държавни администрации, но и на силовите институции. Освен това, представители на въоръжената опозиция пуснаха от следствените изолатори задържаните там криминални престъпници. Тези действия на Лвовския областен съвет нарушиха чл.109 от Наказателния кодекс на Украйна, касаещ „действията, насочени към насилствена промяна или сваляне на конституционния строй, или овладяване на държавната власт“, тъй като, на първо място, позволиха създаването на обединение, които не признава държавната власт, а на второ – нарушиха това, което политолозите наричат „монопол на държавата върху насилието“ (Лит.9, с.40-41), поставяйки под контрол силовите структури, подчиняващи се по закон само на централната власт.

Доколко антиконституционните действия в Галиция могат да дестабилизират Украйна, като държава? Нека се обърнем към световния опит. Както вече посочих, в света има една федерация, ситуацията в която е сходна с тази в Украйна. Това е Канада. Както и в Украйна, в Канада присъства субект, който радикално се отличава от останалите по етнолингвистичен, национално-културен и религиозен признак. Става дума за франкофонската католическа провинция Квебек, проблемът с която, според политолозите, представлява съвсем реална заплаха за целостта на Канада, като държава (Лит.9, с.334-384). Квебек е част от групата „дотационни“ региони, но при това, ако провинцията излезе от канадската федерация (както посочват самите канадски експерти), това би нарушило „по-изключително драстичен начин“ (цит. по Лит.9, с.347) хармонията на държавата. Причината е свързана със стратегическото разположение на провинция Квебек (излизането и от състава на Канада би отрязало провинциите по Атлантическото крайбрежие от останалите провинции и територии), обширната и площ (15,5% от територията на Канада) и големия дял на населението и (25,3% от цялото население на страната).

Ситуацията в Украйна е донякъде сходна, заради „проблема с Галиция“. Подобно на Квебек областите, формиращи Галиция, са „дотационни“, като в същото време притежават силна „пасионарност“, а по време на сегашната политическа криза демонстрираха и склонност към сепаратизъм. Въпреки това, „проблемът с Галиция“, независимо от формалната му прилика с „квебекския проблем“, не представлява заплаха за целостта на Украйна по следните причини:

 

 

От горната таблица става ясно, че при евентуално отделяне на Галиция от Украйна, държавата няма да понесе съществени загуби, а – обратното, ще спечели, както от икономическа (отпадане на необходимостта да бъдат дотирани трите „депресивни“ области), така и от политическа гледна точка (отличителна черта на Галиция е перманентната социално-политическа нестабилност). Хипотетична икономическа загуба за Украйна, при евентуално отделяне на Галиция, може да се окаже шистовият газ от Олеското газово находище, чиито предполагаеми запаси, според някои специалисти, варират между 800 млрд. куб. м и 5 трлн. куб. м, но това тепърва предстои да бъде доказано. Тоест, отделянето на Галиция не застрашава съществуването на украинската държава (8).

Заключение

Сегашната политическа криза, чиято най-ярка проява стана овладяването на административните сгради в Галиция и Централна Украйна, ясно показва, че федерализацията е от жизненоважно значение за съхраняването на украинската държава, като такава. Настоящият анализ демонстрира, че имайки предвид спецификата на Украйна като олигархична държава, преследваща изключително икономически и/или геоикономически интереси, като оптимален федеративен модел за страната се очертава федерацията от смесен тип, която не изисква укрупняване на съществуващите административно-териториални единици. Всяко укрупняване по административно-териториален или културно-исторически принцип би породило икономическа, демографска и психологическа заплаха в регионите, присъединени към други в резултат от укрупняването, да не говорим за заплахата от регионална корпорокрация. За държавата, като цяло, и за властта, в частност, това би имало тежки социално-икономически и политически последици.

Федерализацията ще позволи да се постигне баланс между федералната и регионалната власт, което изначално бе част от политическата програма на сегашния управляващ елит. Икономическата полза от федерализацията на Украйна е свързана с възможността на субектите на федерацията да осъществяват самостоятелна външноикономическа активност, което би понижило политическото напрежение, особено в Галиция, чиито жители, следвайки собствените си икономически интереси, най-активно настояват Украйна да подпише Споразумението за Асоциация и Зона за свободна търговия с ЕС.

Има достатъчно основания да смятаме, че ако управляващите продължат да игнорират въпроса за трансформацията на Украйна от унитарна във федеративна държава, това може да доведе до реализация в страната не толкова на „косовския“, колкото на „либийския“ сценарий.

 

Бележки:

1. Като „корпорокрация“ се обозначава системата за държавно (негласно) управление, обединяващо корпорациите, банките и правителствата (Лит. 11, с. 18).

2. За другите прилики между Канада и Украйна от геополитическа гледна точка, виж. Лит. 1.

3. „По случайно стечение на обстоятелствата“ в разгара на политическата криза в Украйна се появиха съобщения, че САЩ ще предослоцират на територията на съседна Румъния 3000 бойци на „Организацията на моджехидините на иранския народ“ („Моджехидин е-Халк“), която, макар и да не влиза в американския списък на терористичните групировки, се смята за такава от Техеран и представлява сериозна въоръжена сила. (Лит.10).

4. Между другото, в самата Турция, която със своите действия доведе до превръщането на суверенен Ирак в, де факто, арабско-кюрдска конфедерация, идеята за създаването на федерация на национално-териториален принцип не се ползва с подкрепа именно заради заплахата от етнонационалния сепаратизъм – сепаратизма на кюрдите, компактно населяващи няколко турски провинции.

5. Така например, обемът на данъчните отчисления на Днепропетровска област, която е сред първите пет в Украйна по обема на своя БВП, е с 20% по-нисък, отколкото отчисленията на дотираната Волинска област. Обемът на данъчните отчисления на Луганска област е по-малък от този на Черновицка област, която е аутсайдер по обем на данъчните отчисления в държавния бюджет на Украйна (Лит.16).

6. Балканизацията на СССР имаше изключително тежки последици за независима Украйна, без оглед на сравнително развитата и стопанско-икономическа система.

7. За сравнение, в Югоизточна Украйна се предлага създаването на „народни отряди за самоотбрана“, но без те да изземат функциите на силовите органи (Лит.17).

8. Отделянето на Галиция ще породи известни трудности за Задкарпатската област, която при подобно развитие ще се превърне в ексклав, но овладяването (на 19 февруари 2014) на административните сгради в столицата на Задкарпатската област Ужгород показва, че Задкарпатието може да се присъедини към Галиция в нейните сепаратистки стремежи, имайки предвид и активната политика на Будапеща за издаване на унгарски паспорти на етническите унгарци от областта.

 

Написано от Доц. д-р Михаил БАКАЛИНСКИ*

* Авторът е преподавател в Запорожкия национален университет, Украйна, член на Британския форум по лингвистична етнография

Източник: http://www.geopolitica.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82/

Афганистан: непосилната военна помощ

Генерал-лейтенант Роберт Каслен, който до май 2013 отговаряше за обучаването на иракските военни, във вестникарско интервю каза, че „заедно с нас Ирак напуснаха и всички институти, създадени от нас за професионалните иракски сили за сигурност…

Американските военни построиха учебни центрове и складове с най-съвременна военна техника, но след напускането на американските войски иракската армия почти не използва всичко това“.

Такива са резултатите от 10 години и $25 милиарда, изхарчени от САЩ за превъоръжаване и обучаване на силовите структури на Ирак.

В Афганистан се повтарят всички иракски грешки.

Освен традиционните беди на източите армии – клановост, корупция, слаба техническа пък и обща грамотност, представлява опасност – както и в Ирак – зависимостта на създадените силови структури от капризите на външното им финансиране.

Армията на Афганистан винаги е била поддържана отвън, но сега, както се оказа, опеката не е много сигурна. САЩ вече предупредиха правителството на Афганистан, че след две години значително ще се съкрати отделянето на средства за военна помощ.

При това, че, съгласно оценки на американските военни, през близките няколко години правителството на Афганистан ще е в състояние да покрива едва близо 12% от общите армейски разходи.

Пентагонът и НАТО обаче продължават да настояват от 2024 година Афганистан изцяло да си плаща разходите за армията от $4,1 милиарда.

Реално ли е това за Афганистан?

Та нали целият бюджет на Афганистан през 2014 финансова година съставлява $7,5 милиарда, при вътрешни доходи от $2,4 милиарда!

И в резултат, след началото на процеса на предаването от западни съюзници на обектите на военната инфраструктура на националната армия и полицията, се оказа, че Афганистан просто не е в състояние да ги съдържа.

Много от обектите след това бяха просто занемарени, а околните райони се контролират от талибаните.

Другият проблем е съвременното оръжие и оборудването. Политиката на „тотално превъоръжаване“ от прости към технически сложни образци може и да е донесла полза на западни фирми-производители, но не и на военните на Афганистан.

Новата техника изисква инфраструктура, подновявани запаси от резервни части и друго. Както и големи разходи.

В течение на определено време за всичко това ще плащат западните съюзници, но при планираното съкращаване на военната помощ, значителна част от тази военна техника, както и в Ирак, неизбежно ще се превърне в купища безполезен метал.

Не може да се каже, че в течение на 13 години Западът е учил афганистанската армия да воюва, без да е информиран за реалните възможности на Кабул самостоятелно да държи сили за сигурност.

Според президента на САЩ, „американците разбраха, че е къде по-сложно да се завърши една война, отколкото да се започне“.

Но сега западните страни ще бъдат принудени да осъзнаят и това, че при завързване на една война, спирането на плащането за нея е невъзможно.

Вадим Ферсович

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D0%B0%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89/

Цунами от ГМО храни залива пазара ни

Цунами от ГМО храни залива пазара нСъюзът прие изменения, които адаптират европейското законодателство към стандартите на американските стоки

Генномодифицирани храни; пилешко със съдържание на белина; химикали свързани с рак на гърдата, аутизъм и безплодие; телешко, третирано с хормони; горива, неотговарящи на изискванията за безопасност. И на етикетите на всички тях липсват обозначения за опасани съставки.

Това са само част от американските стоки и правила, които ще стъпят на европейския пазар след предстоящото подписване на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС.  

Генномодифицирани храни от САЩ, неотговарящи на европейските изисквания за контрол и качество, предстои да залеят пазарите в ЕС. Това става възможно с приети на първо четене от Съюза промени, които по силата на ТПТИ, трябва да адаптират европейското законодателство към стандартите на американските стоки.

Промяната в режима за отглеждане на ГМО на територията на ЕС бе една от първите отстъпки, които Общността на 28-те направи пред САЩ в името на това да се подпише ТПТИ.

На 12 юни на среща на екоминистрите от ЕС в Люксембург почти всички държави членки, включително България, подкрепиха новата рамка за ГМО, която либерализира отглеждането му и позволява отделните страни сами да решават дали да го забранят на територията си или не.

Предстои ЕС да направи и други промени, свързани с някои евродирективи и със снижаване на изисквания за стандарт и безопасност на стоките, отбелязват експерти по европеистика. Отстъпки ще има и от страна на САЩ. Причината е, че една от целите на ТПТИ е двустранно отпадане на митата с цел икономическа изгода и за двете страни. За тази цел обаче законодателствата в ЕС и Щатите трябва да си уеднаквят изискванията към отделните стоки. Тези в Америка обаче са много по-занижени.

Едно от многото различия между двата лагера е политиката спрямо ГМО. Отглеждането му в САЩ е разрешено и широко разпространено. В ЕС ситуацията е обратна – много малко ГМО са разрешени за отглеждане и всичките са технически култури като рапица и царевица.

Промяната на Стария континент е компромисен вариант, който хем да удовлетвори САЩ, хем да не накърнява възможността на отделните страни членки да забранят отглеждането на ГМО на територията си, коментира Борислав Сандов от Коалиция „България свободна от ГМО”. По думите му страната ни е подкрепила новия режим в Люксембург под натиск от страна на ЕС.

Промените, които се гласуваха от екоминистрите, са към Директива 2001/18/ЕО и дават „допълнителна правна сигурност на страни като България, които считат, че на територията им не следва да бъдат отглеждани генно модифицирани култури”, признаха  и от екомистерството. Това обаче няма да защити родния пазар от навлизането на ГМ храни.

По ТПТИ предстои серия от преговори още няколко месеца.

Споразумението е в ущърб на Европа

Американска колонизация на ЕС

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции е в ущърб на бизнеса на европейските производители, заяви  специалистът по международни отношения проф. Нина Дюлгерова. По думите й онова, което очаква ЕС, може да се определи като американско колонизиране.

В края на месец май тази година приключи едноседмичният пети кръг от преговори по ТПТИ.

Според икономически анализатори в името на търговската изгода ЕС ще продаде душата си на дявола под формата на отстъпки.

Различните политики на Съюза и САЩ към генномодифицираните организми създаваха най-значимите разногласия в сектора на селското стопанство.

Надеждата на двете страни е чрез ТПТИ да постигнат свободен пазар, обхващащ над 820 милиона състоятелни потребители в ЕС и Щатите (ЕС – 507 млн.; САЩ – 314 млн.) и произвеждащ около 45.1% от световния БВП (ЕС – 23.2%; САЩ – 21.9%).

Европейска комисия изчислява, че споразумението би донесло 86 млрд. евро допълнителен годишен доход за икономиката на Съюза.

ФАКТИ

Доказана вреда

Според доклад на Американската академия на науките процесът на прикачване на гени може да доведе до непредсказуеми промени у организма приемник на гена.

Соята, която се консумира в САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечеството и може да причини алергии. Когато ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%. Части от въпросния бактериален ген са еднакви с тези, причиняващи алергии към домашен прах и скариди. Според препоръките на СЗО това е достатъчно, за да се забранят ГМО храните.

В началото на 90-те години в САЩ се провежда изследване, при което мишки са хранени насила с ГМ домати. Някои от тях развиват стомашни лезии, а 7 от 40 загиват в рамките на 2 седмици. Учени от Американската администрация за храни и лекарства разглеждат резултатите като тревожни.

Индийският съвет за медицински изследвания е идентифицирал дълъг списък от потенциално опасни странични ефекти от ГМ храни.

 

Източник: http://reporterbg.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%BC%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B8/

Защо опитаха да сринат банковата система в България?

ПИБ стана жертва на политически или финансови игри?

ПИБ стана жертва на политически или финансови игри?

Атаките срещу ПИБ  и КТБ умишлени, ето кой стои зад банковата дестабилизация

Атаките срещу Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка се оказаха умишлени. От БНБ увериха гражданите, че банковата система е стабилна, дори министърът на финансите и любимецът на народа Димитър Бербатов излязоха, за да успокоят хората, че парите им са защитени.

Въпреки това през вчерашния ден ПИБ банка бе буквално подложена на масирана атака, а разтревожени клиенти настояваха да приберат парите си. Тъй като за втори път една от най-солидните и стабилни банки в България бе подложена на атака, възникна въпросът — кой има интерес от дестабилизация на банковия сектор в България?

Един от видните финансови анализатори у нас, доцент Стоян Александров се опита да де отговор на въпроса. Оказа се обаче, че възможностите са повече от една, а заинтересованите да дестабилизират банковия сектор в България твърде много.

Игри на власт

„Играта е политическа. Някои от политиците умишлено се опитаха да всеят паника сред гражданите, за да трупат дивиденти и да си осигурят влизане в управлението при изборите на есен.“, заяви в свое изказване доц. Александров. Ударът по ПИБ бе силен, тъй като тя държи близо  ¼ дял в банковия пазар у нас. И въпреки че да се дестабилизира финансово подобна банка е почти невъзможно, то очернянето на имиджа й, може да предизвика трусове, каквито не сте и сънували. Както се случи с ПИБ.

Търсете парите

Ако си мислите, че само политици биха използвали подобни схеми, грешите. Само за ден борсата на Уолстрийт се срина, а й бяха нужни години да се възстанови заради един слух. Освен политическата върхушка, която чрез дестабилизиране на банковата система цели да извлече дивиденти при следващите избори, има и други заинтересовани.

Финансови консорциуми, имащи интерес към определени банкови дружества също могат да се възползват от подобни ситуации. В света на бизнеса на подобни прийоми не се гледат с добро, но не са и изключение.  В световната практика са познати не един и два случая, когато заради слух, финансови дружества са поставяни в затруднена ситуация. Само след броени седмици те отново са на върха, но вече с нови собственици, които удобно са се намесили в подходящия момент.

Кредитни милионери

Кажете сега, че не помните 90-те години и кредитните милионери, които тогава отново се опитаха да сринат банковата система, за да не връщат милионите, които дължаха?

Към днешна дата някои от видните  кредитодължатели на банките също са замесени в настоящия скандал. „Теглеха бързи и лесни кредити преди няколко години, а в момента не могат да ги върнат и се опитват да сринат банковата система. След което ще връщат задълженията си на много по-ниски цени. Особено, ако се обезценят парите“, казва още доц. Александров.

Факт е, че въпреки политическите кризи последните две години, българските банки бяха едни от най-стабилните на пазара и по никакъв начин не се влияеха от сътресенията в държавата. Но игрите на власт в последния месец толкова загрубяха, че се стигна дори до опити да се дестабилизира банковата система.

 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82/

Военният вятър над бойно поле Украйна

Военният вятър над бойно поле УкрайнаУкрайна стана поредният етап от световната криза. Превратът и появилата се в Киев хунта, и отговорът на Русия с Крим и с Янукович бяха закономерни, тъй като в Украйна се пресичат икономически, геополитически и военни интереси на различни сили и държави, чийто вектор сочи към ликвидирането на еднополюсния свят и победа на Русия и Изтока във втората Студена война със САЩ и Запада.

Събитията в Украйна са следствие на глобалните проблеми, с които се сблъсква човечеството и които ще продължат да се задълбочават.

Изграждайки нова желязна завеса около Русия и Китай, Западът с изненада откри, че я е изградил около себе си и, че светът се оказа в нова реалност.

Това е същността на ставащото и на дилемите „САЩ или светът“, „нова световна война или край на долара“.

Крахът на САЩ не може да бъде спрян. Значи, онова, което САЩ правят е опит да продължат агонията си поне с един месец, един ден докато се опитват да ликвидират все по-силните си противници с войни, хаос, различни „пролети“, цветни революции и т.н.

Русия и САЩ, Изтокът и Западът, се намират във война. Това е реалност, която трябва да се разбере. Да не се заблуждаваме от липсата на преки военни действия, която се дължи само на присъствието на ядрено оръжие от двете страни. Но те отдавна се намират в състояние на пълна мобилизация и целта на тяхната политика е унищожение на противника.

Така дойде и майданът в Киев, на който се очертаха контурите на залеза на еднополюсния свят.

Паниката на САЩ беше подсилена и от мерките на Москва за излизане от доларовите плащания и започналото изграждане на Митническия и Евразиатския съюз. Това е сигурна смърт за долара.

И, тъй като във Вашингтон никога не са били прекалено изобретателни в своята външна политика, стартираха спрямо Путин и Русия същия сценарий, както срещу Сададам Хюсеин и Ирак, Муамар Кадафи и Либия, Башар Асад и Сирия, Милошевич и Югославия и т.н.

Когато в Украйна ситуацията започна стратегически да се придвижва към Русия и Янукович отказа да подпише споразуменията за асоцииране с ЕС в САЩ срочно трябваше да измислят нови сценарии. И измислиха онова, което правят от години – бардак на централния площад, както в Кайро и Истанбул. Вероятно го готвеха за изборите в Украйна през 2015 г., но ситуацията ги изпревари и трябваше бързо да действат като взривиха Украйна. Този път използваха неонацистите от Западна Украйна, които се съюзиха с украинските ционисти. Това в Москва трябва да се разбира. Такива са подигравките на историята.

В капиталистическото общество основната стока са парите. САЩ досега бяха главният производител на стоката „пари“, които, като всяка друга стока, трябва да имат постоянна привлекателност. И какво може да е по-лошо за тази стока от щастливото и безпроблемно съществуване и развитие на конкурентите – ЕС, Русия или Китай. Значи, трябва да им се създават проблеми без оглед на собствените разходи и поражения. Това е сблъсък на живот и смърт. В буквалния смисъл.

На САЩ въобще не им е нужна Украйна – нито единна, нито разделена, нито федеративна, нито руска, нито бандеровска, нито европейска. На САЩ е нужна територия на перманентен конфликт, на атаки в източно и западно направление, на война под всички възможни флагове и байраци, позволяващи да бъде спрян транзитът на руския нефт и газ към Европа, срещу които Русия получава европейски пари, които са „по-красиви“ от американските.

За САЩ е удобен всеки резултат от ставащото в Украйна освен един – безконфликтният и мирният. За тях е добра и партизанската антибандеровска война в източните райони, и антируските банди в западните райони, война с танкове и самолети, или поне с тояги и камъни. С една дума всякаква – само да няма мир. Защото доларът и САЩ в съвременния свят могат да съществуват само в море от войни, хаос, пожари и т.н.

Бандеровската хунта в Киев беше едноразово явление, позволяващо на САЩ да прикрие временно кризата и проблемите с долара чрез давление върху Русия, ЕС и Китай. Украйна е идеална за провеждане на такава операция – смъртник с вече надут пояс на шахид, 15 ядрени реактора и най-голямата в Европа транзитна газова система.

В САЩ се изплашиха, че влакът може да отпътува без тях. Нарастващата мощ на Русия не може да не привлече обратно Украйна заради геополитика, бизнес, хора. Но за САЩ Украйна е само оръдие. И така е използвана.

Русия през последните 15 години започна да играе „дълга игра“, както прави Китай, който е майстор на „дългите игри“. Онова, което няма да стане при това поколение, ще стане при следващото. Путин започна да играе с десетилетия. Важно е да се помни националният интерес.

В това се състои политиката на Путин. Вероятно той е най-внимателният лидер на Русия в нейната история. Но истина е също, че му се падна най-сложният период от нейното съществуване.

Русия, като партньор на Европа, е кошмар за САЩ, Русия в съюз с Китай е още по-голям кошмар за САЩ. Това е краят на техния световен ред. Заради това американците разиграха украинската криза. Идеалът за тях е война на Русия с руснаци на руска територия. Биха приели и въвеждане на войски на Русия в Украйна, което ще прекрати икономическите контакти на Европа с Русия. Така ще пострада и ЕС, което също е приятно. Разделението на Украйна по Днепър също не е лошо. В западната част американците ще докарат своите ракети от ПРО или ще си построят ново Косово насред Европа, като резерват за терористи и наркотици. Заради това Русия иска единна и федерирана Украйна. Но САЩ командваха хунтата да атакува руския югозапад.

Особено внимание заслужават движенията на Путин. Най-накрая той разбра, че Западът е труп, който вече се разлага. Путин иска да направи Русия силна и велика и по този начин да остане в историята като силен и велик лидер.

За мен лично – въпросът е защо стигна до тази еволюция чак сега и дали ще има време. Защото нещата в света стигнаха до такъв етап, в който за да постигне своите цели, Путин трябва да промени целия световен ред и да му предложи нова концепция, конструкция и визия.

Действията на Путин спрямо Украйна съответстват на тази схема. Ставащото в Украйна е неин вътрешен проблем и тя трябва да го реши, но Русия иска да запази Украйна като съюзник в своята сфера на историческо влияние.

Разбира се, Путин предпочита това да стане по мирен път, но ако е необходимо, ще прибегне и към сила за защита на рускоезичното население.

В своята съвкупност това дава възможност на Путин да сложи край на позорния период в живота на Русия.

Март 2014 г. стана началото на руското възраждане и събитие, което надвишава всичко , което беше в постсъветския период.

На Запад пишат, че мечката се откъсна от веригата. Може и така да е, но тя се връща в своята гора. От тук нататък ще има различни събития и изненади, но векторът ще постоянен – към край на глобалния хаос и еднополюсния свят. Но няма да има връщане и към двуполюсния модел.

Ставащото сега е само етап по пътя към формирането на многополюсен свят, в който няколко основни цивилизационни центрове ще станат опора на новата система на световния порядък. В този смисъл не само Русия, но и целият свят се връщат на мястото си като основен субект на историята.

 

Автор: Красимир Иванджийски

Източник: http://strogosekretno.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

Какво общо има Украйна?

Какво общо има Украйна?Из бесе­дата на изпъл­ни­тел­ния дирек­тор на Инсти­тута за гло­бални пер­спек­тиви при Колум­бийския уни­вер­си­тет про­фе­сор док­тор по фило­софия Пол Кри­сти, състо­яла се в редакци­ята на герман­ския сед­мич­ник „Европе­йски ико­номи­че­ски вестник”.

- За да раз­решат финан­со­вите си затруд­не­ния, САЩ трябва да вземат екс­тра­ор­ди­нарни мерки, срав­ними само със све­тов­ния ката­клизъм. Про­блемът е да се съз­даде такъв ката­клизъм без раз­ру­ши­телни после­дици за самите Съе­ди­нени щати и за тех­ните съюз­ници.

Възмож­но­стта за пога­ся­ване на аме­ри­кан­с­ките дългове баз падане на жиз­не­ното рав­нище на своето насе­ле­ние е осъще­ствима само за своя сметка, кол­кото и цинично да звучи.

- По какъв начин може да се осъще­стви това?

- За да свърши с дълго­вете, на САЩ са необ­хо­дими нови пазари, съпо­ста­вими по мащаби с аме­ри­кан­с­ките. Един­ствен такъв позор сега може да бъде само европе­йският.

Сле­до­ва­телно, необ­хо­димо е да се намери начин, чрез който би могло да се отвори напълно европе­йският пазар за САЩ. А за това е необ­хо­димо ико­номи­ката на Европа да бъде пре­ори­ен­ти­рана към по-​тясно сътруд­ни­че­ство със САЩ.

- А какво ще стане тогава със зави­симо­стта на Европа от достав­ката на енерго­но­си­тели от раз­лични страни и на първо място от Русия?

- Необ­хо­димо е в Европа да бъде съз­да­дена такава ситу­ация, че европе­йците сами да се откажат от енергийно сътруд­ни­че­ство с Русия и с другите достав­чици на енерго­но­си­тели и да свържат своя ико­номи­че­ски инте­рес с достав­ката на енерго­но­си­тели от САЩ.

- Но такава стъпка би била крайно неизгодна за ико­номи­ката на Европа.

- Вярно е. Но как иначе е възможно по мирен път да бъдат раз­решени финансово-​икономическите про­блеми на двете първи ико­номики в света?

Мир­ното раз­реша­ване на про­блемите ще изиска от страна на всички спо­ред силите, а Европа при­върза сво­ята ико­номика към достав­ките на енерго­но­си­тели от про­блемни реги­они.

САЩ винаги са помагали на Европа, ние спо­соб­ствахме въз­раж­да­нето на Европа след Вто­рата све­товна война и сега Европа трябва в знак на благо­дар­ност към Съе­ди­не­ните щати за десе­ти­ле­ти­ята на своето процъф­тя­ване, да участва във въз­ста­но­вя­ва­нето на аме­ри­кан­с­ката ико­номика.

Кой е вино­вен, че обсто­я­тел­ствата сега са такива, че вече е необ­хо­дима помощ за САЩ от страна на Европа? Ние раз­чи­таме на раз­би­ра­нето на европе­йците за настъпи­лата ситу­ация, но при всички слу­чаи няма накъде да отстъп­ваме и всички сме залож­ници на момента.

- Добре, а какво ще кажат Близ­кият изток, Русия?

- Ако помните, поли­ти­ката на САЩ през послед­ното десе­ти­ле­тие беше насо­чена именно към това да раз­буди Близ­кия изток и да при­общи наро­дите от този регион към демо­краци­ята.

Сега Близ­кият изток изпитва бурни обществено-​икономически промени и в бъдеще тези промени само ще нарастват, пре­връщайки този регион на света в крайно неспо­койно място, което с доста голяма веро­ят­ност ще се отрази и на без­опас­но­стта на достав­ката на енерго­но­си­тели от този регион. Съд­бата на Русия е в ней­ните ръце.

Всеки ще оце­лява както може и Русия, раз­бира се, трябва доста да пострада от раз­рива на отноше­ни­ята с Европа, но степента на това стра­да­ние много ще зависи от самата Русия.

- Тоест, Западът няма наме­ре­ние да дава Украйна на Русия?

- Какво общо има Украйна? Дали Украйна ще остане единна на кар­тата на света, или ще се разпадне — това няма абсо­лютно ника­кво зна­че­ние за раз­реша­ва­нето на основ­ния про­блем.

Глав­ната задача на съби­ти­ята в Украйна е да „раз­веде” Европа с Русия дотол­кова, че европе­йците напълно да се откажат от сътруд­ни­че­ството с Русия и да пре­ори­ен­ти­рат сво­ята ико­номика към пълно сътруд­ни­че­ство със САЩ.

Глав­ната цел е по-​силно да се при­върже ико­номи­ката на Европа към ико­номи­ката на САЩ, а какво ще става с Украйна не инте­ре­сува никого.

Украйна е само средство.

 

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

Чижов: Брюксел без юридическа забрана за „Южен поток“

"Южен поток"

„Южен поток“

ЕК и сенатор Маккейн опитаха да сменят правителството в България, смята руският представител в ЕС

 

Проектът „Южен поток“ е жив и се развива, няма юридическа забрана върху него, заяви постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов в интервю за РИА „Новости“. Признавайки, че въпросът никога не е бил лесен, той заяви, че проектът не е блокиран: има „решение на сегашното правителство на България за временно прекратяване на реализирането на проекта до изясняването на някои детайли. Сигналите от страните участнички в проекта звучат достатъчно оптимистично“, посочва БГНЕС.

 

Чижов посочи, че „никой досега не е доказал, че проектът не съответства на нормите на ЕС. Засега това е мнение на Еврокомисията, по-точно съмнение“. Освен това, по думите му, междуправителственото споразумение между Русия и България е писано от грамотни хора и то е минало през съответните юридически експертизи в двете държави включително в България, която е пълноправна членка на ЕС. „Сигурно те не биха допуснали пропуски, знаейки до какво може да доведе това. А претенциите към търга категорично се политизират, защото „Стройтрансгаз“ е включен в списъка със санкции на САЩ, но не и на ЕС. Имаше и заявление на американската посланичка в София, препоръчващо на българското правителство да си няма работа с компании от американския списък със санкции. Оттук и въпросът: кой политизира енергетиката?“, изтъкна дипломатът.

 

Руският представител подчерта, че няма юридическа забрана на ЕК за проекта, независимо че той е разследван.
„Това, което първоначално предприеха ЕК и сенатор Джон Маккейн с техните приятели в София, може да се охарактеризира като целенасочени действия за смяна на демократично избраното правителство на България , защото страната изпадна във вътрешнополитическа криза, продължи Чижов. Впрочем убеден съм, че всички обективно мислещи политици разбират, че създаването на „Южен поток“ отговаря на интересите на енергийната сигурност на ЕС – та нали това е същата тази диверсификация на енергомаршрутите, позволяваща де се намаляват рисковете“.

 

Разширявайки темата, руският представител посочи: „Аз разбирам, че реализацията на „Южен поток“ навярно не отговаря на интересите на онези, които искат да придобият украинската газотранспортна система и да печелят от нейното полумонополно положение при газоснабдяването на страните от ЕС. На тях, разбира се, не им трябва разнообразяването на маршрутите и заобикалянето на Украйна при доставките на руски газ в Европа“, коментира дипломатът.

 

Оланд го определи като суверенен избор

 

Страните членки на ЕС имат право на суверенен избор за участието в проекта „Южен поток“. Това заяви френският президент Франсоа Оланд в отговор на репортерски въпрос след срещата на Европейския съвет в Брюксел. В същото време той добави, че страните, участващи в проекта, трябва да координират действията си с партньорите в ЕС. „По въпроса за „Южен поток“ това е избор на всяка държава. Има суверенитет, всяка държава използва логистични средства както смята за добре, но за нас също много е важна координацията“, изтъкна Оланд в отговор на въпроса дали на срещата на върха на ЕС е бил застъпен въпросът за“Южен поток“.

 

Международното право над европейското

 

Междуправителствените споразумения, сключени за строежа на газопровода „Южен поток“ и уреждащи дейността на проектните компании за територията на всяка от страните, са защитени от международното право и не могат едностранно да бъдат променяни. Това заяви в петък шефът на „Газпром“ Алексей Милер, цитиран от руските медии. „Трябва да се разбере, че международният договор има предимство над вътрешното законодателство“, повтори той. И се позова на Виенската конвенция от 1969 г. за международните договори. Милер увери, че доставките по тръбата ще започнат в края на 2015 г.

 

„Газпром“ минава на юани

 

Газпром“ обмисля емисия от бонове в азиатски валути, а също „по принцип е готов“ да приеме от Китай плащания в юани, писа в. „Файненшъл таймс“. Началникът на финансовото управление на концерна Андрей Круглов заяви, че това ще помогне да бъдат привлечени повече инвеститори от Азия и „да се разнообразят източниците за финансиране“. „Ние обмисляме възможността да привлечем дългови капитали на азиатските пазари чрез емисия на бонове в китайски офшорни юани и евентуално в сингапурски долари“, каза Круглов. По думите му „Газпром“ ще организира листинг в Хонконг. „Що се отнася до разплащанията в юани или рубли, ние сме готови и смятаме това за напълно нормално“, посочи той. „Това е поредният признак, че руските компании се отказват от долара“, обобщава изданието.

 

Източник: http://www.standartnews.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D1%87%D0%B8%D0%B6%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%8E%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0/

Провалът на политиката на ЕС в Западните Балкани

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина

Макар вниманието на Европа да е приковано към случващото се в Украйна, истината е, че сходни процеси са налице и в други европейски страни, например в Босна и Херцеговина. Както е известно тази държава, възникнала върху руините на рухналата Югославия, включва Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина. Подобна структура стана възможна в резултат от Дейтънските мирни споразумения (1995), според които 49% от територията на страната се контролира от сърбите, а 51% – от местните мюсюлмани (бошнаци) и хървати.

Двайсет години по-късно Република Сръбска несъмнено е по-успешно развиващата се част от Босна и Херцеговина, която при това се опитва да установи самостоятелни външнополитически контакти, особено с Русия (в някои отношения контактите между Баня Лука и Москва са дори по-интензивни от тези между Москва и Белград). Според някои руски експерти, тези контакти пораждат нарастващо раздразнение в Брюксел и Вашингтон и са сред поводите да се заговори за необходимостта споразуменията от Дейтън да бъдат заменени от друг конституционен акт, с който значително да бъде ограничена (ако не и напълно ликвидирана) самостоятелността на сръбския анклав в Босна. Впрочем, Освен ЕС, САЩ и Русия, ключови външни играчи в Босна са Сърбия, Хърватия и, разбира се, Турция, която напоследък се стреми да се позиционира като основния покровител на местното мюсюлманско население.

Крахът на надеждите свързани с договора за асоциация с ЕС

През 2008 Босна и Херцеговина подписа споразумение за асоциация с ЕС и оттогава се съобразява с нормите и правилата на Съюза. Или, по-точно, с препоръките на представителя му в страната. Известно време тази роля се изпълняваше от сегашния шведски външен министър Карл Билд (специален представител на ЕС в бивша Югославия и Върховен представител в Босна и Херцеговина през 1995-1997 и специален пратеник на Генералния секретар на ООН на Балканите през 1999-2001), а днес тези функции са възложени на австрийския дипломат Валентин Инцко.

Следва да отбележим, че представителят на ЕС притежава доста широки пълномощия, включително право да налага вето на приети в страната закони. Неслучайно мнозина и днес продължават да разглеждат Босна и Херцеговина като временно и преходно образувание, възникнало на картата в резултат от катаклизмите при разпадането на Югославия.

Скоро след подписването на споразумението за асоциация с ЕС в Босна стартираха препоръчаните от брюкселските чиновници реформи. В частност, беше осъществена мащабна приватизация, резултатите от която обаче се оказаха плачевни. Бяха закрити редица производства, преживели дори кървавата гражданска война в началото на 90-те. Днес средната заплата в страната е 400 евро, но официално обявеното ниво на безработицата е 44%, което означава, че реално тя е още по-висока! С други думи, поне половината от носелението е лишена от правото си на труд.

Ситуацията допълнително се влоши заради финансовата криза. В Босна и Херцеговина с доста силни позиции разполагат гръцките банки, от след срива в Гърция, те спешно започнаха да изтеглят капиталите си. Така, в и без това бедната Босна, финансовите средства рязко намаляха, да не говорим, че 22 хиляди банкови служители загубиха работата си. Типичен пример за случващото се в страната, след превръщането и в асоцииран член на ЕС, е сделката с закупените от съседна Хърватия високоскоростни мотрисни влакове с нисък под Koncar. В началото на 2014 босненските власти бяха принудени да ги върнат на производителя, тъй като стана ясно, че правителството няма пари за модернизацията на босненската жп мрежа, без което влаковете не могат да се използват.

Ситуацията в страната доста напомня развитието на събитията в Украйна. Така в началото на февруари 2014 в Босна и Херцеговина избухнаха ожесточени сблъсъци между протестиращи и полицията в повече от двайсет града. В столицата Сараево три хиляди демонстранти нахлуха в сградата на регионалната администрация и започнаха да горят и изхвърлят мебелите и оборудването. Полицията използва срещу тях гумени куршуми и шумови гранати, на което те отговориха с градушка от камъни. В Тузла пет хиляди души протестираха срещу тежката икономическа ситуация в страната, като изгориха част от сградата на местната администрация. Повод за това бе уволнението на 200 работници в едно от градските предприятия.

Повечето протести са срещу провалилата се икономическа политика на правителството и високото ниво на безработицата. Ситуацията се изостри до такава степен, че Върховният представител на ООН (и специален представител на ЕС) за Босна и Херцеговина Валентин Инцко не изключи възможността в страната да влязат части на ЕС, ако насилието продължи да ескалира.

В същото време, макар че Европейският съюз активно участваше в политическите събития в Босна и Херцеговина и в структурирането и като държава, той не е наясно, как точно следва да реагира на случващото се. Истината, че освен общите и мъгляви препоръки, Брюксел все още с нищо не е помогнал на Сараево. При това едва ли може да се говори за някакъв „пъклен план“ на т.нар. „еврократи“. Проблемът е, че ЕС не разполага с ясна стратегия за действие в подобни ситуации. Класическите му рецепти за налагане в страната на демократичните норми и принципите на пазарната икономика се оказаха изключително контрапродуктивни. Очевидно в държави със слаба и неконкурентна икономика този подход може да доведе само до окончателното разпадане на страната.

Опитите за прекрояване на политическата карта в Западните Балкани

На този фон, мнозина анализатори твърдят, че ставаме свидетели на пореден опит за прекрояване на границите в Западните Балкани, като поне засега акцентът е върху Босна и Херцеговина и Черна гора. Сред първите сигнали в тази посока бе твърдението на посланика на САЩ в Белград Майкъл Кърби от март 2013, че „Вашингтон не иска появата на нова Република Сръбска в Косово, тъй като този модел не донесе нищо добро на Босна“. Но, след като Босна и Херцеговина е модел, създаден от международната общност, защо именно тя се превръща в обект на толкова остри критики от страна на САЩ? Един възможен отговор е, че този модел се характеризира с ярко изразена диспропорция – докато хърватско-мюсюлманската федерация се оказа нежизнеспособна в икономически план и зависи от чуждестранните дотации, икономиката на Република Сръбска е стабилна. Освен това, последната разполага с всички атрибути на самостоятелна държава, а пълномощията и са по-големи, отколкото на хърватско-мюсюлманската федерация: има функциониращ парламент, правителство, конституционен съд, съдебна власт и местно самоуправление. Между другото, именно за да бъдат ограничени тези пълмомощия бе създаден и механизмът на Върховния представител, който „тълкува Дейтънското споразумение и помага на страните да прилагат неговите изисквания“. Както посочва първият Върховен представител Пади Ашдаун: „пристигнах в Босна за да разруша Дейтънското споразумение. Имах на разположение 870 служители, канцелария и 36 млн. евро месечно и се ползвах с пълната подкрепа на ЕС. Когато се налагаше да сломя съпротивата на Баня Лука, просто пишех официално писмо до моя приятел Крис Патън (по онова време еврокомисар по външната политика), в което го молех да каже на сърбите, че това е искане на Евросъюза… Така притисках сърбите и Република Сръбска“.

Според някои, в момента ставаме свидетели на опит да бъде довършено започнатото от Ашдаун в рамките на продължаващите от десетина години усилия за раздробяване на сръбското „жизнено пространство“: решението на Черна гора да напусне федерацията със Сърбия и ориентацията и към НАТО; ликвидирането на сръбските държавни институции на територията на Косово и Метохия и създаването на Република Косово; укрепване позициите на мюсюлманите в сръбската област Рашка и исканията им за „автономия на Санджак“, както и подкрепа на плановете за обединяване на албанците от Южна Сърбия с Косово; усилията за създаване на автономна република Войводина и непрекъснатите атаки срещу „прекалено големите права“ на Република Сръбска.

Поредната такава атака беше предприета от бившия босненски главен мюфтия Мустафа Церич, призовал от трибуната на Световния бошнашки конгрес сънародниците си да провокират безредици и неподчинение в Република Сръбска. Както посочва в този връзка сръбският анализатор Георги Попович, Република Сръбска е основното „препятствие пред създаването на ислямска държава в Европа“. На 15 февруари 2014 водачите на Световния бошнашки конгрес Мустафа Церич и Муамер Зукорлич (мюфтия на Санджак) формираха обединен кризисен щаб, което е очевидно доказателство за мобилизирането и обединяването на силите на мюсюлманите в Босна и сръбската обаст Рашка (Санджак).

Активизирането на най-радикалното уахабитско движение на територията на Босна и Херцеговина и особено в районите прилежащи на Република Сръбска започна през 2011, когато в Босна се върна бившият духовен лидер на групировката „Ел-Моджехидин“ – египтянинът Имад ал-Мисри. Както е известно, по време на гражданската война в редиците на „Ел-Моджехидин“ се сражаваха 4500 бойци, отличили се с кланетата срещу местните сърби. Самият Ал-Мисри за първи път се появи в Босна от Саудитска Арабия в началото на 90-те, като остана в страната до 1997, след което се върна в родния си Египет, където през 2001 беше осъден на 10 години затвор за тероризъм. По време на „арабската пролет“ обаче „Мюсюлманските братя“ го освободиха и той отново се появи в Босна.

Според експерта от Съвета на Югоизточна Европа за борба с тероризма и организираната престъпност Джеват Халиашевич, въпреки, че Ал-Масри е в списъка на терористите на ООН, това не му пречи да организира мощна пропагандна кампания сред мюсюлманското население в Босна. Представляваното от него радикално течение постепенно си извоюва водещи позиции в местната ислямска общност. Впрочем, в Босна и Херцеговина действат и над 100 филиала на организацията „Милат Ибрахим“, която бе забранена в Германия през 2012, както и шест други салафитски организации, забранени от Комитета за борба с тероризма на Съвета за сигурност на ООН. Последните действат в районите на Сараево, Зеница, Травник, Тузла, Бихач и Мостар (където са и най-силните „социални протести“ в страната). Халиашевич, твърди, че въпросните шест организации, обединяват бивши бойци от „Ел-Моджахедин“ и Седма мюсюлманска бригада от Зеница.

Според него, радикалните ислямисти целенасочено работят за дестабилизирането на ситуацията в Босна и Херцеговина в няколко посоки: оказване на натиск върху Република Сръбска с цел да бъде променена конституцията на Босна, създаване на атмосфера на страх и напрежение в обществото и постепенно навлизане в политиката и, накрая, трансформацията на терористичната ислямистка мрежа в политическа структура и последващата и легализация на цялата територия на страната.

Възможната интернационализация на конфликта

Паралелно стартира и дестабилизацията на Черна гора. На 15 февруари Подгорица стана арена на масови протести, по време на които имаше сблъсъци с полицията, подкрепена от специалните части. По модела на съседна Босна, протестиращите много бързо се преориентираха от чисто икономически към политически искания, призовавайки за оставка на правителството. Въпреки че бяха само двеста души, поведението им беше толкова агресивно, че полицията използва сълзотворен газ за да ги разпръсне. Организатор на протестите беше създадената във Фейсбук група „Революция в Черна гора – всички по улиците“, по-късно в тях се включи и организацията „Удар“ (организация със същото име действа и в Босна). Те призовават да бъдат блокирани пътищата към столицата Подгорица.

Междувременно австрийският външен министър Себастиян Курц обяви, че „търпението на ЕС към Босна се изчерпа“ и поиска от властите в Сараево и Баня Лука бързи реформи в съдебната система, както и промяна на конституцията на Босна и Херцеговина.  В тази връзка, мнозина анализатори очакват, че включването на ЕС в разрешаването на кризата може да доведе до интернационализацията на конфликта. Впрочем, членът на Президиума на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович вече призова Турция да помогне за разрешаването на кризата в страната. Имайки предвид, че в Босна има огромни количества оръжия и боеприпаси (според местното Военно министерство около 20 хиляди тона) могат да се очакват мащабни въоръжени провокации.

Както прогнозира в тази връзка руският експерт Ана Филимонова: „по-нататъшния натиск за ограничаване пълномощията и (евентуално) пълната ликвидация на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина изглежда неизбежен. Целта на това настъпление, което се осъществява едновременно и от Запада, и от ислямистките движения, е по-нататъшното раздробяване на „сръбското жизнено пространство“, отслабване на сръбските общности и постепенната им асимилация“.

 

Написано от Д-р Александър ТОДОРОВ*

* Българско геополитическо дружество

Източник: http://www.geopolitica.eu

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8/

Украйна: военната реализация на мирния път

Планът на Порошенко няма да проработи, докато страните не се съгласят на преки преговори, убедени са експерти.

На 20 юни Порошенко обяви примирие за срок от една седмица. Скоро бяха публикувани и 14 точки от неговия мирен план. Основен негов елемент беше разоръжаването на опълченците.

Такива ултимативни условия до нищо няма да доведат, казва политологът Андрей Суздалцев:

- Няма го основният компонент – преговори с въстаниците и ръководството на двете републики. Това е ултиматум: предаването на оръжието.

А по-нататъшната ви съдба е по преценка на Киев. Затова тук няма перспектива.

Въпреки очевидните проблеми, опитите за преговори на Киев с Донбас все пак започнаха.

Във вторник бившият президент Леонид Кучма и посланикът на Русия в Украйна Михаил Зурабов се срещнаха с премиера на Донецката република Александър Бородай и лидера на движението „Югоизток” Олег Царьов.

Украинският президент в тях не участваше. Началото на преговорите, нека засега и не преки, дава надежда, че огънят все пак ще се прекрати, смята експертът на Центъра за европейски изследвания Владимир Оленченко:

- Това крехко, нестабилно примирие, което сега се случи, макар и придружено с водене на военни действия и бежански поток, показа, че има възможност за водене на преговори.

И двете страни насочиха свои представители, те влязоха в контакт. Трябва да се продължи това състояние на примирие и да се видят договореностите.

Още една стъпка към уреждането на конфликта е отмяната на постановлението на Съвета на Федерацията за възможността на използване на Въоръжените сили на Русия в Украйна.

Русия е готова да се откаже от участие в тази ситуация. Европа също отбеляза позитивните стъпки за решаването на украинския въпрос.

Съветът на Европа подкрепи началото на мирния процес в страната и през седмицата се проведоха преговори с лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия.

Преговорите бяха много продуктивни, отбелязва политологът Александър Гусев:

- Страните постигнаха консенсус. Ще бъдат изпратени много наблюдатели в Украйна. От страна на Русия сега там са над 300 души. Броят им ще се увеличи до 500.

А също така ще има наблюдатели от ОССЕ. Сега основната задача е да се спре кръвопролитието.

Кризата, която продължава вече няколко месеца, не е възможно да бъде разрешена за една седмица.

На въпреки това мирният процес започна и това е много важно. Сега най-важното е да бъде продължен срокът на примирието.

При това достатъчно, като минимум с месец, убедени са експертите.

През това време е необходимо да бъдат освободени заложниците, да бъдат разменени военнопленниците и да бъдат продължени преговорите.

Александра Дибижева

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/30/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8/

Кат Русия няма втора

Кат Русия няма втораЕвропейските лидери дават на Русия срок до понеделник да промени политиката си спрямо Украйна или… ще наложат на Москва нови санкции.

Това е новината от вчерашния Европейски съвет – в типичен протоколен стил, с познат менторски тон и очакваната поредна заплаха, която отдавна звучи като виц.
Донякъде странно, донякъде пародийно е това поведение.

От една страна, казарменият принцип „Когато говориш с мен – ще мълчиш“, едва ли е най-конструктивната форма на дипломация.

Затова е твърде съмнително доколко искрени са въпросните евролидери в очакванията си „Москва активно да използва своето влияние“, така че като с магическа пръчица да въдвори ред в размирна Украйна.

Вярно, без нейно участие в процеса за разрешаване на всички конфликтни ситуации, свързани с киевския пъзел, решения трудно могат да се намерят, камо ли да проработят ефективно.

Но какво точно се предписва на Русия да направи, за да намали напрежението?

Не е ли работа на Порошенко и на бунтовниците „започването на преговори по същество за прилагането на мирния план“?
А интересно какво направи самият ЕС, за да спре насилието и избиването на мирни граждани в Източна Украйна?

При положение, че Русия вече предприе доста стъпки за деескалация на конфликта.

Преди дни по искане на Путин горната камара на руския парламент отмени постановлението, което му позволяваше да използва въоръжените сили на територията на Украйна.

Освен това руските войски, които бяха струпани по границата, бяха върнати по казармите.

Самият Путин заяви, че приветства плана на Порошенко, но предупреди, че въведеното седемдневно спиране на военните действия е твърде кратко, за да реши кризата.

Е, няма как безмълвно да съзерцава действията на „Десен сектор“ спрямо етническите руснаци в Източна Украйна.

Затова и думите му, че Москва ще реагира, ако касапницата продължи, не са лишени от логика.

Иначе изгорените в Одеса също крещят за възмездие.

Но ЕС удобно си затваря очите и като че ли забрави за тях.

 

Автор: Валентин Георгиев

Източник: http://duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/06/29/%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0/