Месечни архиви: май 2014

Биг брадър ослепява

Биг брадър ослепяваПсихическите разстройства са всякакви. Има леки депресии, има тежки. Едни са тихи луди. Други, както казват, са луди за връзване. Ако не ги вържат навреме, може да тормозят цяло семейство, втори – цяло село, а трети – цял народ. Историята познава немалко подобни нещастни случаи.

Но има и още по-тежка категория болни – такива, които могат да хвърлят в преизподнята цял свят. Историята познава и тях. Но кой да помни. Нещо с глобалния софтуер не е наред. Диагнозата е твърде обезпокоителна – опасна форма на мегаломания.
„САЩ ще бъдат световен лидер през следващите 100 години“, заяви в сряда Барак Хюсеин Обама пред випускници на военната академия Уест Пойнт.

Американската държавна глава сподели това свое прозрение в момент, когато трудно може да се намери друг действащ президент с толкова нисък рейтинг. Когато списъкът от пораженията му на дипломатическото поле вече може да претендира за Книгата на Гинес.

Сега е на път да запише поредния унизителен провал – авантюрата да удари Русия чрез Украйна и уви, с цената на трагедията на един народ.
Невероятни са проблясъците на Бараковата фантазия:

„Когато хора с маски превземат сгради в Украйна, светът гледа към Америка и чака нейната помощ“. Забравил ли е горкият, че именно тези с маските от Майдана извършиха вдъхновения от неговата суперсила преврат и туриха във властта посочената от него нацистка тайфа?

Да му завидиш на необременената памет. И още повече на самовлюбеността. „САЩ са незаменима страна. Така е било в миналото столетие, така ще бъде и в следващото.

Затова ние активно ще се намесваме в процесите по цял свят“. За да привнесе конкретност към разпъващата го емоция, главнокомандващият не забрави да каже, че Русия и Китай няма да останат ненаказани и тази мисия може да се наложи да изпълняват те, младите воини на Америка, чиято „армия няма равна в света“.

Хиперрешителност, която само допълва диагнозата и намеква за сериозни комплекси.
Има още нещо, което буди тревога за здравето на суперсилата и нейния суперлидер. Всевиждащото око на Биг брадър изглежда ослепява, всечуващото му ухо, подслушващо от Космоса президенти и канцлери, оглушава.

Докато тези дни ободряваше войнството си в афганистанската база Бахрам, Барак Хюсеин още преди края на изборния ден поздрави Петро Порошенко, номинирания от него полупрезидент на ПолуУкрайна – защото за него гласуваха половината от половината избиратели. И му обеща пълна подкрепа след „успешните, легитимни и демократични избори“.
Странно. Не са ли му докладвали за стотиците убити – вече над 300, несъгласни и недоволни от поредния олигарх – Петро Порошенко, оседлал властта.

Не ползва ли интернет, за да научи за стотиците „неправилно“ мислещи граждани, за гонените, ранени и убити журналисти? Не е ли чул за обстрела с мини и снаряди на болници, училища, детски градини и жилищни квартали в градовете на Донбас.

Там Петро и компания вече цял месец водят „антитерористична операция“ срещу „сепаратисти и терористи“. Сред жертвите са и невръстни деца, и жени, и възрастни хора.

Не е ли видял ковчезите с телата на войници, изпратени да воюват срещу братята си и отказали да стрелят, които са били убити за назидание от своите? Отговорът е: не. Защото неговите CNN и NBC не са показвали такива малко интересуващи американския зрител репортажи.

И българските водещи тв канали не се престарават. Пазят ни нервите.
И нашият Плевнелиев не остава длъжен. И той бързо, бързо поздрави колегата Петро. Във вторник и двамата ще се видят с Биг брадър във Варшава.

Там се събира голяма компания да отбележи 25-годишнината от първите демократични избори в бившия соцлагер. Ще си говорят за демокрацията и евроатлантическите ценности. Пак ще умуват как да накажат Русия.
Преди да стегнат куфарите, за опресняване на паметта да им припомним няколко исторически факта. „Русия е джудже и аз ще я поставя на колене“, казва Карл XII през 1707 г.

След поражението му край Полтава Швеция завинаги се лишава от статута си на велика европейска сила.

„Ще покоря изостанала Русия“ – думи на Фридрих Велики. През 1759 г. му се налага да преживее позора от влизането на руските войски в Берлин.

„Русия е колос на глинени крака и аз ще я разруша“, заканва се Наполеон. През 1814 г. руският император Александър I влиза с войските си в Париж.

„Изготвил съм план за мълниеносна война.До края на годината ще завоювам СССР“, крещи Хитлер през 1941 г. Четири години по-късно Червената армия развя знамето си над Райхстага.

„Русия е само една регионална държава“, лаконичен бе Барак на 26 март т.г. Месец по-късно Нашият от „Дондуков“ 2 припя:

„Не, нямам вече никакви илюзии за днешна Русия“.
Макар с ослепяло око и оглушало ухо, добре е Биг брадърът и компания да си припомнят историята. Ако имат читав софтуер на раменете си.

И ако не става дума за системна грешка.

 

Светлана Михова

Източник: http://www.duma.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%B1%D0%B8%D0%B3-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D0%B2%D0%B0/

Федералната служба за сигурност поръча „Светляк“

 

"Светляк"

„Светляк“

Феде­рал­ната служба за сигур­ност (ФСС) на Русия разпо­ложи на сайта за държавни поръчки- поръчка за стро­и­тел­ство и доставка на гра­нични военни катери от про­екта 10410 „Свет­ляк”.

Пла­ни­рано е за закупу­ва­нето на кате­рите да бъдат изхар­чени 1,375 млрд. рубли.

Те ще бъдат доста­вени в една от войско­вите части на служ­бата не по-​късно от 1 декем­ври след­ващата година.

Със стро­и­тел­ство на кораби от про­екта „Свет­ляк” в Русия се занима­ват три предпри­я­тия — „Восто­чм­ная верф” (Вла­ди­во­сток), „Алмаз” (Санкт Петер­бург) и Яро­слав­ският кора­бо­стро­и­те­лен завод.

Най-​вероятно с поръч­ката за ФСС ще се заеме „Алмаз”, на доко­вете на който сега се намира един недо­строен военен катер от про­екта 10410 със завод­ски номер 312.

Водо­изме­ства­нето на кате­рите от про­екта „Свет­ляк” е 375 тона при дължина 49,5, ширина 9,2 и газене 2,5 метра.

Кора­бите раз­ви­ват ско­рост до 30 възела, а дале­чи­ната на хода им е 2,2 хил. мор­ски мили.

Военните кораби са въоръжени с арти­ле­рийски уста­новки АК-​630М и АК-​176 с кали­бър съо­т­ветно 30 и 76 мм.

Имат и по два торпедни апа­рата ОТА-​40А-​2 с кали­бър 400 мм.

 

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A/

Драмата на хиляди сърби

В наводненията са загинали близо 40 души, гласят официалните данни

В наводненията са загинали близо 40 души, гласят официалните данни

Водните маси постепенно се отдръпват и разкриват истинските мащаби на опустошенията в наводнените региони на Сърбия. Отчаянието и страхът вече отстъпват място на гнева, породен от неадекватната реакция на властите.

Обреновац е призрачно място – градът е в момента без жители. Полицаи, войници и сътрудници на службите по чистотата тичат насам-натам и подготвят града за завръщането на евакуираните. Всичко трябва да бъде дезинфекцирано, в някои части на града все още няма ток и чиста питейна вода. Допреди седмица почти целият град беше под вода.

„Един приятел ми каза, че къщите ни са почти разрушени, а мебелите, които са не са били отнесени от водната стихия, са неизползваеми“, разказва Душан Мартинов в разговор с Дойче Веле. Както много други жители на Обреновац, и той е настанен във временно убежище в Белград. „Къде да се връщаме? В Обреновац всичко е разрушено!“, казва отчаяният мъж.

Премиерът Вучич се опитва да успокои пострадалите с щедри обещания. „До края на септември държавата ще възстанови разрушените къщи. Там, където е възможно, ще доставим електрогенератори“, обеща той при посещението си в село Крупани, което пострада тежко от калните свлачища.

Наводненията са разрушили 3 500 километра пътища и най-малко 80 мостове, съобщават управляващите в Белград и изчисляват щетите на над 1 милиард евро. Като кандидат за присъединяване към ЕС, Сърбия може да разчита на финансова помощ от европейските фондове за солидарност. Но както вече изчисли сръбската преса, тези средства ще покрият едва 5 процента от разходите по възстановяването.

Какво прави държавата?

Много хора в Сърбия поемат нещата в свои ръце и помагат с каквото могат на жертвите от наводненията – изпращат хранителни продукти на хората в засегнатите региони, предлагат безплатен подслон или пък се включват в изграждането на диги – в случай, че дойде нова приливна вълна.

Само че съпричастността на населението не може да замени ефикасните действия на държавата, казва сръбският блогър Михайло Тешич. „В момента хората са все още много активни – те реагират мигновено и помагат с каквото могат. След време обаче съчувствието ще отслабне. Всеки си има своите си проблеми“, добавя Тешич.

След като голямата опасност отмина, настъпи време за равносметка. А тя е направо унищожителна – най-вече за правителството, което е обект на остри критики заради неадекватното му поведение по време на катастрофата. Опозиционният политик от Демократическата партия Горан Йешич е възмутен:

„Социалните мрежи разпространяваха по-прецизни информации, отколкото класическите медии. Но най-големият източник на неверни информации беше именно правителството“, казва Йешич в интервю за Дойче Веле.

Ляволибералният интернет-портал „Пешчаник“ пише, че властите са обявили извънредно положение чак три дни след апокалиптичната синоптична прогноза. Ако бяха обявили незабавно извънредно положение, хората в засегнатите региони щяха да бъдат евакуирани своевременно, а дигите щяха да бъдат допълнително укрепени. Стотици пострадали твърдят, че никой не ги е предупредил за предстоящия потоп:

„Бясна съм най-вече поради факта, че животът на толкова много деца бе изложен на опасност. Трябваше да ни предупредят! Никой от официалните представители на властта не си свърши работата както трябва“, казва една жителка на Обреновац.

„Наводненията са Божие наказание“

И докато хората страдат, водещите политици използват катастрофата, за да се самоизтъкнат, казва блогърът Михайло Тешич. Пред включени телевизионни камери премиерът Вучич раздава на пострадалите завивки и питейна вода. Но опитите му да се представи като енергичен политик се провалиха изцяло, казва Тешич.

Най-гневни са, естествено, пострадалите, но и хората, които се информират главно чрез Фейсбук и Туитър. Докато там се предлага предимно достоверна информация, близките до управляващите телевизионни канали информират абсолютно безкритично. Така че хората, които си набавят информация основно чрез телевизионните програми, не са наясно с истинските мащаби на провала на управляващите, споделя сръбският блогър.

Но и интернет не е напълно свободен. Хакери блокират антиправителствени сайтове или изтриват критични блогове. Омбудсманът на Сърбия Саша Янкович вече съобщи, че все по-често получава сведения за блокиране на критични информации.

В същото време управляващите отхвърлят всички обвинения и не спират да обясняват, че никой не можел да предотврати природното бедствие. А сръбският президент Николич шокира обществеността с изявлението си, че правителството си било свършило добре работата, но хората били отказали предлаганата им помощ и били игнорирали призивите за евакуация.

В дебата се намеси и Сръбската православна църква. Нейните водещи представители са убедени, че наводненията са Божие наказание – заради планирания гей-парад в Белград.

 

Автор Н. Ружевич, К. Цанев

Източник: http://www.dw.de

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8/

Европа е в руини, популистите напредват във всички страни от ЕС

Европа е в руини, популистите напредват във всички страни от ЕСТова ли ще е Европа утре? Ден след евровота, на който станахме свидетели на засилването на популистките партии, експертите се показаха песимисти за бъдещето на ЕС.

За един европейски дипломатически източник резултатът от европейските избори показва много по-тежка криза от предхождащата финансова и икономическа, криза на пренебрежение към Европа и на доверието.

Икономическите трудности бяха в основата на предишната криза, този път „ние загубихме чувството за полезността на Европа“, отбелязва източникът с обезверена усмивка.

Възходът на популизма в Европа се ускори от икономическата криза.

Европейските страни са разклатени от глобализацията, която им налага болезнена адаптация, чиято политическа цена е висока“, потвърждава Жан-Доминик Джулияни, председател на фондацията „Робер Шуман“, проевропейски институт за изследвания, разположен едновременно в Брюксел и в Париж.

Големите проевропейски партии начело със социалистите и християндемократите остават като цяло мнозинство в Европарламента, но всички са оредели след историческия натиск на еврофобските движения, независимо дали произлизат от левицата (Гърция, Италия) или от десницата и крайната десница (Великобритания, Франция, Дания). Тези партии може да получат общо една пета от местата в Европейския парламент.

Според френския всекидневник „Монд“ европейските избори в неделя са довели до „еврофобска вълна на Стария континент“.

Вестникът посочва на първо място трио от партии, излезли начело в своите страни: британската Партия за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/ (с 27,5 на сто от гласовете), Датската народна партия (26,7 на сто от гласовете) и френския „Национален фронт“ (с 25 на сто).

„Европа в руини“

На тези избори не участваха повече от един на всеки двама европейски избиратели, нов знак за загубата на интерес в една Европа, която още не е излязла от кризата.

„Популистите напредват във всички страни от Европейския съюз. Европа е в руини. Можем само да я възстановим“: тази констатация принадлежи на Даниел Келер, Велик магистър на масонската ложа „Великият изток на Франция“, която ще участва тази седмица в Париж във форум на двайсетина европейски масонски организации, целящи да възстановят гражданското мислене.

За Жан-Доминик Джулияни „евроскептичното предизвикателство е отправено едновременно към страните членки и към европейските институции.

Страните членки изискват правителствата да казват истината за необходимите реформи, които се предприемат дори на цената на загуба на властта.

Институциите имат нужда от пътна карта, която да уточнява приоритетите, заедно с календар, например за бюджетното сближаване, а защо не и на социалното“.

Но дори ако френският премиер социалист Манюел Валс смята за възможно да се „променят насоките“ на Европа, „за да подкрепя в по-голяма степен растежа и работните места, което не е правила от години“, експрезидентът от десницата Никола Саркози наскоро се изказа в полза на отказ от серия от правомощия на Европейския съюз.

В частност той посочи „безапелационния провал“ на „основния въпрос за миграционните потоци“ в Европа, като предложи да се суспендират Шенгенските споразумения в очакване на създаването на обща имиграционна политика.

Защото за много избиратели гласуването за евроскептичните формации показва преди всичко желанието страните им да бъдат на по-преден план от технократската власт на Брюксел.

„Ако Европа успее да отговори на очакванията на избирателите и ако икономиката се подобри, може би недоволството ще намалее.

Но има желание за повторно утвърждаване на националния суверенитет, на което няма да е лесно да се отговори“, отбелязва Джовани Орсина, професор по политически науки в Рим.

„На тези избори се вижда, че някои казват: Трябва да мислим повече за себе си като национална държава. Трябва да оставим някои неща у дома по отношение на политиката и да не се премества всичко в Брюксел“, добавя Клаус-Дитер Сон, експерт от Центъра за европейска политика във Фрайбург в югозападната част на Германия.

Послание, разбрано добре от британския премиер Дейвид Камерън, който вчера отдаде победата на популистката партия ЮКИП на „дълбокото обезверяване“, изпитвано от Обединеното кралство към ЕС.

Той обеща „истинско пълно предоговаряне, което ще подобри мястото на Великобритания в Европа“.

 

Автор: Тибо Малтер, Франс прес.

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0/

Реиндустриализацията на България и общият европейски пазар

С присъединяването на Гърция (в 1981 г.), на Испания и Португалия (в 1986 г.) членовете станаха 15 и започна „разводняването” на общността. Социално-икономическата й еднородност започна да ерозира. Взето беше решение икономическата общност да се превърне в политико-икономически съюз. По-късно (в 2004 г.) бяха приети още 10 страни от Източна Европа, плюс Кипър и Малта. След това бяха приети България и Румъния (в 2007 г.), а с присъединяването на Хърватска през 2013 г. станаха 28.

Европейският съюз вече не е икономически и социално еднородна общност. Наред с високоразвитите страни членки има дори повече на брой слабо развити страни с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС-28. Не е изключено през следващите години да бъдат приети няколко още по-бедни страни (Черна Гора, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово), с което еднородността на общността ще се разводнява допълнително и ще поражда още по-сериозни проблеми във функционирането на общия пазар, в прилагането на обща парична политика, обща валута, обща бюджетна политика и т.н. В следващите редове ще се огранича само до Общия пазар.

Създаването на единна европейска икономическа зона, основана на общ пазар, беше главна цел на Римския договор. В член 2. на договора пише: „Задача на общността е, чрез създаването на общ пазар и сближавайки постепенно икономическите политики на страните членки, да стимулира към хармонично развитие на стопански дейности в цялата общност, продължително и балансирано разширение, повишение на стабилността, ускорено повишаване на жизнения стандарт и все по-близки отношения между принадлежащите към него страни”. Както се вижда, Общият пазар е средство за постигане на икономически и политически цели.

Със създаването на Общия пазар бяха премахнати всички вносни и износни мита и други ограничения за потоците от стоки между страните членки и се осигури свободно движение на производствените фактори. Разрешава се стопанска дейност от физически лица и компании по цялата територия на страните членки. Общият пазар изисква четири фундаментални свободи: за движението на стоки, на хора, на капитали и за упражняване на стопанска дейност. Ключовата дума на Общия пазар е свобода.Тук ще се спра само на първия вид свобода – за движението на стоки.

В сегашния ЕС-28 БВП на човек от населението варира по стандарти на покупателната способност от най-ниските 47,0% в България до най-високите 129,8% в Австрия спрямо средното за общността. Изключвам съзнателно Люксембург с неговите 263%. Функционирането на общия пазар става все по-трудно.Свободното дижение на стоки между страните членки е благодат за високо развитите конкурентоспособни икономики, но създава все повече проблеми за слабо развитите, като нашата, която е на последно място по БВП на човек от населението, по конкурентоспособност, по доходи и по всички други важни показатели.

И ние искаме да развиваме съвременна икономика с модерни структури и технологии, да произвеждаме качествени и евтини продукти, да имаме уравновесен търговски и платежен баланс. За това са нужни огромни ресурси и много време. Необходима е и по-спокойна обстановка. Това означава българските компании да започват производството на нови продукти, а бизнесът като цяло и държавните органи да формират съвременни структури на икономиката с хармонично съчетание на индустрия, услуги и земеделие, без да бъдат смазвани още в началото от могъщата конкуренция. По този път са минали всички настоящи високо развити страни. То се налага още повече сега, като си поставяме задачата за реиндустриализация.

През началния период на прохождане на новите продукти българските производители трябва да бъдат защитени от далеч по-конкурентоспособните чуждестранни компании, с опит от десетилетия, та дори и столетия, в производството на такива продукти. При сегашните правила за функциониране на общия пазар това не е възможно. Появата на нови български продукти веднага ще се сблъска на пазара с конкуренцията на същите или сходни взаимозаменяеми продукти на чуждестранни компании. Те имат далеч по-голям научно-изследователски, развойно-внедрителски, кадрови, институционален, пазарен и всякакъв друг опит от нашите току що прохождащи малки, средни и големи компании.

Като всеки нов продукт, навсякъде по света, нашите ще бъдат по-скъпи и с по-скромно качество през началните години. Потребителите, естествено ще предпочитат по-евтиното, по-качественото, познатото, макар че новопоявилият се продукт може да е с отлична перспектива след няколко години ако му бъде даден шанс. Неговите производители обаче се нуждаят от време и подходяща икономическа среда за себедоказване. Нашите компании нямат шансове за успех с новите си, дори най-перспективни продукти, ако не им се даде тази възможност. България, а и всяка друга по-бедна страна в ЕС, няма шансове за развитие на нормална структура с хармонично съчетание между най-нови, нови и традиционни промишлени отрасли и продукти. Много трудно ще е да намираме свои ниши във вече преситения европейски и световен пазар. Нашите нови продукти ще бъдат ликвидирани от конкурентите преди да са имали шанса да се докажат и ще сме обречени да внасяме всичко от развитите страни. Нашият народ ще остане завинаги беден. Младите хора няма да намират поприще за развитие тук, а най-талантливите ще си търсят късмета в чужбина. Интелектуалният и генетичният потенциал на България ще продължава да се топи.

Тази обстановка в страната ни ще бъде като цъкаща мина със закъснител. Това ще е източник на напрежение вътре в държавата, а и между другите страни членки, особено между богатите и бедните. Наивно е да се очаква, че пазарът ще разреши тези проблеми. Напротив, той ще ги изостря. Пазарът, със своите автоматични механизми, доколкото ги има, може да решава само текущи структурни и други проблеми. Той не е стратегически структурообразуващ фактор за следващите 15-20 и повече години. Необходима е намеса на държавата със своята образователна, научна, иновационна, търговска, бюджетна и всякаква друга политика. Държавата трябва да осигури условия на предприемчивия бизнес да създава нови продукти и технологии.

Особено важни са тези условия през периода на икономическото прохождане,когато новостите са най-крехки, неустойчиви на конкурентен натиск, финансово уязвими, все още неизвестни на потребителите. И наред с всичко друго, им предстои да преодоляват психически бариери, рутината на традициите и т.н.

При сегашната обстановка на Европейския общ пазар бедните страни нямат шансове за прогрес. Не само защото не се създават благоприятни условия за времето на икономическото прохождане на новите продукти, но им се пречи чрез стимулиране на мощната конкуренция на вноса от развитите страни членки, при неравностойни аграрни субсидии за старите и новите страни членки. Класически пример за това е аграрната политика спрямо новите страни членки, които трябваше да чакат 7 години докато техните аграрни субсидии се изравнят със субсидиите на старите членки. Към това трябва да се прибави, че производителността в земеделието на развитите западноевропейски страни е 3-4-5 пъти по-висока от тази в новите членки от Източна Европа. Тези две обстоятелства бяха достатъчни да се нанесат тежки поражения дори на най-добре организираното земеделие в новите страни членки. Срив от който то трудно ще се съвземе. Точно това се случи в България през последните години.

Досегашните резултати от функционирането на Европейския общ пазар и на очакваните още по-тежки последствия през следващите години налагат бързи и радикални решения. Това е много сложен проблем, който засяга фундаментални интереси както на компаниите монополисти и на онези с висока конкурентоспособност, така и на широки слоеве от населението в страните членки. Всеки опит за промени ще срещне жестока съпротива от засегнатите. Необходимо е в подготовката на тези реформи да участват специалисти в областта на търговската политика и свързани с нея други политики на макро и микро равнище.

Нужна е преоценка на условията на Европейския общ пазар в защита на интересите на по-слабите страни членки. Поради наследената от десетилетия икономическа изостаналост, независимо от полаганите сега усилия, още много години тези страни ще бъдат неравностойни партньори на високоразвитите западноевропейски икономики и ще губят от участието си в Европейския общ пазар. Без това не е възможен нормален икономически и социален прогрес на средно- и слабо развитите страни във и извън рамките на Европейския съюз. Без това тези страни не могат да формират здравословни конкурентоспособни структури на своите икономики, които да изведат техните народи от бедността

Опитът на България и на другите по-бедни страни членки на ЕС от Източна Европа е достатъчно показателен. Общият пазар в сегашния му вид е създаден за високоразвити страни със сходна конкурентоспособност. Той не е подходящ за сегашния социално и икономически разнороден Европейски съюз. Защото свободната конкуренция облагодетелства развитите страни членки и потиска по-слабо развитите. То вече се чувства в бедните страни членки и създава все по-голямо икономическо и социално напрежение в общността, което изпарява първоначалните надежди и илюзии за благоденствие. Последствията от това напрежение могат да се окажат твърде опасни.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Не е изключен обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност. Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на цветущото някога българско земеделие и дори на българската индустрия. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни. Политиката на „отворени граници” обаче е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време, но тогава ще е твърде късно.

Тук ще се задоволя само с отделни идеи за евентуални решения:

1.Механизмът на функциониране на Европейския общ пазар в сегашния му вид е подходящ само за група високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. Такъв беше ЕС-12 и донякъде ЕС-15. Поддържането на Европейския общ пазар в сегашния му вид и икономически разнородният състав на ЕС се изключват взаимно и пораждат растящо напрежение. По-нататъшното разширяване на съюза с още по-слаби икономики ще засилва съществуващите противоречия с Общия пазар.

Изходът е в прекратяване на разширението за неопределен период от време и въвеждане на вътрешнообщностна защита на по-слабите настоящи членки.Това означава също официално признаване на съществуващата от години реалност – развитие на икономиките на общността на две скорости. При сегашната икономическа и социална разнородност на общността това е неизбежно, независимо дали се признава или не от нейните ръководители. Неизбежно е и създаването на вътрешнообщностна система за протекция на по-слабите икономики на страните членки от конкурентния натиск на икономиките на по-силните страни членки. Ако не се вземат такива мерки растящото икономическо, социално и политическо напрежение ще доведе до разпадане на настоящия ЕС в не много далечното бъдеще и свеждането му до сегашната Еврозона или дори още по-тесен кръг от най-развити европейски страни, чиито ядро ще бъде Германия.

2.Правителствата на бедните страни членки на ЕС, след консултации, първо помежду си, а след това с Европейската комисия, трябва да имат правото да обявяват защитни мерки по време на икономическото прохождане на важни нови или за особено важни налични продукти, като определят и хоризонта на тяхното действие – 10-15 или повече години. Това да се обявява предварително, за да може предприемчивият бизнес да започва защитени от конкуренцията производства по време на икономическото им прохождане и да повишава постепенно конкурентоспособността си. Защитните мерки да се финансират със средства на страната, която ги въвежда, подпомагана с ресурси от създаден за целта Европейски фонд за иновационно сближаване.

След като съответните производства достигнат или докажат, че не могат да постигнат необходимата конкурентоспособност, съответното правителство, в консултации с Европейската комисия, да ограничава и дори да прекратява действието на защитните инструменти.

На това предложение може да се възрази, че вече се прилага механизъм за икономическо сближаване на страните членки чрез кохезионния и структурните фондове и съответните оперативни програми. Първо, както е известно, тези средства имат твърде общ характер и са предназначени за инфраструктурни проекти в по-бедните страни. Второ, предлаганият механизъм има строго целеви характер – да осигури подходящи условия за защита на конкретни, поименно посочени особено важни високотехнологични продукти или други изключително важни за страната налични продукти, от конкуренцията на развитите страни по време на икономическото им прохождане,.

3.За новите членки на ЕС да не се прилага политиката на постепенно увеличение на аграрните субсидии в срок от 7 години, прилагана до сега спрямо нас. Субсидиите за тези страни да се въвеждат в пълен размер от деня на присъединяването.

4. Да се изработи цялостен механизъм за вътрешнообщностна протекция на икономиките на бедните страни членки на ЕС с БВП на човек от населението под 75% от средния за съюза, който да включва:

4.1. Протекция на особено важни земеделски и преди всичко хранителни продукти (отделни видове важни плодове, зеленчуци и други хранителни продукти), спрямо конкурентен внос от други страни членки и особено от трети страни с по-благоприятни природно-климатични условия. За такива продукти да се въведат стъпаловидно намаляващи вносни мита или нарастващи квоти. Известно е, че плодовете и зеленчуците, отглеждани на открито в Гърция, Турция, южна Италия, Испания, северна Африка и други страни, узряват 30-40-50 дни преди нашите. Тези ограничения да бъдат по-високи през късните зимни и ранните пролетни седмици, да се корегират по седмици или на 10-15 дни и да намаляват постепенно през май-юни, докато вносните им цени се изравнят със средната себестойност на единица за съответните наши продукти по същото време. Подобен стъпаловиден механизъм съществуваше преди години в Европейската общност, но беше отменен впоследствие, наверно под натиска на СТО и други заинтересовани страни.

Отказът от такива защитни мерки означава България никога вече да не произвежда плодове и зеленчуци, дори в най-добре организираните стопанства, защото нашите природно-климатични условия са по-неблагоприятни от тези в посочените по-горе страни. Докато преди години сме били нетен износител на плодове и зеленчуци, сега сме нетен вносител и над 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са от внос, а традиционната ни лютеница се произвежда с доматено пюре от Китай; колбасите с червено месо – със 100% вносна суровина; сиренето и кашкавалът – също.

4.2. Разрешаване на временна държавна помощ за запазване на изключително важни за страната структуро-определящи компании, изпаднали в тежко финансово положение по обективни причини.

Към тези предложения могат да се добавят и други в рамките на системата за вътрешнообщностна протекция.

Препоръчвам на българското правителство да стане инициатор на идеята за вътрешнообщностна протекция в ЕС. Тя да бъде обсъдена първо у нас с участието на учени-икономисти и стопански деятели и след това представена на вниманието на правителствата на последните 13 страни, присъединили се към общността, а също и на Европейската комисия в Брюксел.

 

Автор: Иван Ангелов

Източник: http://alterinformation.wordpress.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BE/

Манията за величие на САЩ като геополитически фактор

Барак Обама не се съмнява, че страната му още дълго време ще удържа бремето на световното господство. Въпросът е как тя възнамерява да направи това.

В частност, освен използването на динамичната икономика, иновационния бизнес и съкращаването не енергийната зависимост от Азия и Европа, Америка е готова да използва и военна мощ, ако бъдат застрашени националните й интереси.

А те, ако следваме геополитическата логика на Обама, може да се открият във всяка една точка на света.

Върху базовата теза на американската външна полиитка обръща внимание експертът Игор Коротченко:

„Американските президенти винаги са обичали да подчертават изключителността на Америка и това, че тъкмо тя ще решава съдбите в света.

Армията и флотата на САЩ са онези инструменти, които в значителна степен определят ролята на тази страна на световната сцена.

Да, това е заявка за глобално лидерство, което е основано преди всичко на военнотехническото откъсване на САЩ от всички останали държави”.

Обама каза, че при обстоятелства, които не изискват пряка военна намеса, Америка ще се постарае да използва дипломатически мерки и сътрудничество със съюзниците си.

Като пример за такова сътрудничество Обама посочи действията на САЩ спрямо Русия във връзка със ситуацията в Украйна. Според него Москва се е озовала в международна изолация, макар че според експертите фактите говорят за обратното.

Коментира експертът Леонид Гусев:

„Каква изолация? Русия има сключени споразумения с Китай, има отношения с много европейски страни, които никъде не са изчезнали: с Германия, Италия, Франция в частност.

Затова изявленията за изолацията на Русия са своеобразна риторика, особено ако се има предвид мястото, на което са били казани тези думи”.

Изявленията на Обама пред бъдещия военен елит на нацията, безспорно, са насочени към вътрешна употреба, убеден е политологът Борис Межуев.

„Всички прекрасно разбират, че за никаква сериозна изолация спрямо Москва не може да се говори – нито по икономически, още повече по политически причини.

Да не говорим вече, че подписването на договора за ЕАИС между Русия, Беларус и Казахстан доказва, че интеграционните процеси в постсъветското пространство все още не са завършили”.

Според експертите основния фактор, който пречи на американците адекватно да реагират на новите предизвикателства и заплахи, е манията ми за величие. САЩ, които вече не са абсолютен световен лидер, продължават упорито да играят ролята на световен лидер.

Това се случва, защото в масовото съзнание на американците е набита тезата за спечелването на студената война и вечното американско лидерство. Това вече е станало част от американска държавна идеология.

Сергей Дуз

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8/

Новият алианс e мост между Европа и Китай

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Евразийският съюз се създава на базата на вече съществуващото Евразийско икономическо общество, в което участват Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан

Евразийският съюз може да стане мост между Европа и Китай. Няма основание обаче да се говори за възраждане на СССР.

„Новата интеграционна структура ще бъде предимно икономическа, а политическите и хуманитарните въпроси ще останат извън функциите й“, заяви зам. външният министър на Казахстан Самат Ардабаев. Той подчерта че от договора са изключени въпроси като общо гражданство, външна политика, междупарламентарно сътрудничество, паспортно-визова сфера, обща охрана по границите и експортен контрол.

Евразийският съюз се създава на базата на вече съществуващото Евразийско икономическо общество, в което участват Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Нивото на развитие на икономиките на тези страни обаче значително се различава, което влияе и върху ефективността на организацията.

Ето защо при създаването на новия алианс е решено да влязат първо Русия, Беларус и Казахстан, чиито икономики превъзхождат тези на другите държави. Засега финансов „локомотив“ на обединението е петролно-газовият износ на Русия, признава Александър Караваев от руския Институт по икономика.

На по-късен етап ще се приемат и по-слаби страни. Според думите на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев марката „Евразия“ скоро ще влезе в съзнанието на хората като символ на авторитет и качество. За да се избегнат спекулациите, че зад съюза стоят планове за възраждане на СССР, Назарбаев предлага в алианса да се приеме например Турция.

„Западните политически елити възприемат Евразийския съюз като враждебен проект, който е способен да се превърне в сериозна конкуренция на доминиращото влияние на Запада в световен мащаб. Видяхме колко много се направи, за да не се допусне участието на Украйна в този проект.

Но въпреки ситуацията там създаването на новия съюз вече е факт  и укрепването на сътрудничеството на Русия и Казахстан с Китай удря болезнено по амбициите на Запада“, коментира Юлия Якушева, изпълнителен директор на центъра по политология „Север-Юг“ .

„Ето защо в близко бъдеще можем да очакваме опит за дестабилизация на ситуацията, преди всичко в Централноазиатския район. Напрежението в Таджикистан, атентатите в Урумчи са първите сигнали за реализацията на такъв сценарий.

А западните бизнес компании отдавна следят евразийския проект и търсят нови форми за взаимодействие с евразийските партньори“, допълва Якушева.

„Сегашният формат на световната икономика е твърде моноцентричен, свързан с долара и с икономическото господство на САЩ“, подчерта  Алексей Пилко, ръководител на центъра по комуникации към новия алианс.

„Сред дългосрочните макроикономически задачи на Евразийския съюз са създаване на мощен търговско-промишлен и транспортно-логистичен център, който ще позволи износа на високотехнологична продукция в чужбина.

Общият пазар е над 170 млн. души и около 1 трлн. долара. За съюз от регионален мащаб не е никак лошо“, обобщава Александър Караваев, от руския Институт по икономика.

Източник: http://pressadaily.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81-e-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0/

Който дундурка Киев, да му плаща

Който дундурка Киев, да му плащаЕвропа не реагира адекватно на задаващата се криза с транзита на газ през Украйна

Извън­ред­ната среща на енергий­ните мини­стри на ЕС в Атина, бе посве­тена на сътруд­ни­че­ството с Русия, на натиска на САЩ за въвеж­дане на санкции срещу Москва и опас­но­стта от наруша­ване газо­вите доставки за Европа поради неизпъл­не­ние ангажимен­тите по тран­зита от страна на Киев.

В европе­йс­ките сто­лици, макар и бавно, започ­ват да осъзна­ват, че налага­ните по иници­а­тива на САЩ санкции са без­сми­слени, ако те не засягат енерге­ти­ката. Съще­временно обаче пре­делно ясно е още нещо: че подо­бен ход ще бъде само­убийствен за енергий­ната сигур­ност на Европа.

През 2013 г. „Газпром” е доста­вил около 30% от газа, използван в Европа. Ста­ти­сти­ката за отдел­ните страни е още по-​впечатляваща. Фин­лан­дия напри­мер зависи от рус­кия газ на 100%, Бълга­рия — на 85%, Чехия — на 80%, Полша — на 54%, Унга­рия — на 49% и Герма­ния — на 40%.

Ясно е, че ника­кви спешни мерки, като активно използване на енергоспе­стя­ващи тех­но­логии или закупу­ване на втеч­нен газ от Катар, не могат да заме­нят рус­ките доставки. Ето защо не бе изне­на­д­ващо изказва­нето на евро­коми­саря по енерге­ти­ката Гюн­тер Йотингер в наве­че­ри­ето на Атин­ската среща, че е недопу­стимо санкци­ите да се разпро­стра­ня­ват върху енергий­ния сектор.

Експер­тите отбе­ляз­ват, че през послед­ните години, сътруд­ни­че­ството между ЕС и Русия в енергий­ния сек­тор излезе извън рам­ките на про­стата покупко-​продажба. Важна роля напо­следък тук играе Вели­ко­бри­та­ния, която все по-​тясно вза­и­мо­действа с Москва не само в сфе­рата на газо­до­бива, но и на пет­рола, заяви в интервю за агенция „Русия днес” експертът от рус­кия Инсти­тут за енерге­тика и финанси Алек­сей Громов.

Той напомни за неот­дав­наш­ната сделка, спо­ред която „Рос­нефт” ще стане едно­ли­чен соб­стве­ник на „ТНКBP”. „Става дума за парт­ньор­ство, основно по про­ек­тите в Арк­тика. За това говори фактът, че през след­ващите 1015 години сме пла­ни­рали съвместно да раз­ви­ваме арк­ти­че­с­ките нахо­дища и това е само пър­вата стъпка към стра­теги­че­ското парт­ньор­ство в областта на енерге­ти­ката”, каза той.

Няма съм­не­ние, че това е като кост в гър­лото на иници­а­то­рите на транс­ат­лан­ти­че­с­ките про­екти във Вашинг­тон. Зави­симо­стта на ЕС от рус­ките енергийни доставки не дава покой на аме­ри­канците, които искат час по-​скоро да поемат кон­трола над европе­йския пазар. САЩ залагат на про­ти­во­ре­чи­ята между достав­чиците и потре­би­те­лите на ресурси, съзна­телно поли­ти­зи­райки чисто ико­номи­че­с­ките въпроси и опит­вайки се с помощта на санкции да гаран­ти­рат соб­стве­ните си интереси.

Европа не трябва да допуска на газо­вите отноше­ния с Русия да влияе поли­ти­че­с­ката конфрон­тация между Москва и Киев, смята пре­зи­дентът на Европе­йс­ките газови инду­стри­алци — Еврогаз, Жан-​Франсоа Сирели. „Рус­ките про­из­во­ди­тели на газ, и по –спе­ци­ално, „Газпром”, са основни търгов­ски парт­ньори на Европа.

Във връзка с това, е важно дого­вор­ните задълже­ния да се изпъл­ня­ват както днес, така и утре. Ние не знаем колко ще продължи напреже­ни­ето в отноше­ни­ята между Русия и САЩ, но трябва да се отда­ле­чим от поли­ти­ката, когато става дума за енерге­тика”, заяви Сирели.

Въпреки проб­ля­съците на трезво мислене в Европа, най-​важният в момента про­блем — за тран­зита през Украйна, остава нерешен. От лип­сата на воля и жела­ние от страна на Брюк­сел, който и без това заедно с Вашинг­тон от зимата насам дефа­кто управ­ля­ват Киев, ЕС не пожела да упражни необ­хо­ди­мия натиск, за да накара Украйна да си плати дълго­вете към „Газпром”.

Стигна се дотам, че Москва бе при­ну­дена да задейства кла­у­зата от дву­стран­ния дого­вор с Киев, пре­дви­ждаща предплата за достав­ките — за кол­кото е предпла­тено до 2-​ро число на всеки месец, тол­кова газ се доставя. Така, ако укра­ин­ската компа­ния „Наф­тогаз” не заплати аванса до 2 юни, Украйна няма да получи нищо. Дългът на Киев за вече доста­ве­ното гориво над­хвърли 3, 5 млрд. долара.

Бедата е в това, че Украйна е свик­нала да живее в дългове. Там са свик­нали, че Русия рано или късно ще отпусне на Киев кре­дит, ще направи отстъпки и евти­ният газ пак ще потече. Макар рус­кото търпе­ние да е посло­вично, и то има край. „Крайно време е да спрем да дун­дур­каме Украйна”, отсече по този повод рус­кият премиер Медведев.

За послед­ните 10 години, като се имат пред­вид всички нама­ле­ния, Русия е суб­си­ди­рала укра­ин­ската ико­номика с над 35 млрд. долара. Тя няма наме­ре­ние повече да прави това, осо­бено като се имат пред­вид опи­тите на Киев да води враж­дебна на Москва поли­тика и непрекъс­нато да използва тран­зита през своя тери­то­рия за рекет ту на Русия, ту на Европа.

Евро­съюзът засега не реагира адек­ватно на ситу­аци­ята. Брюк­сел дава карт­бланш на киев­ските вла­сти в шан­тажа им с Русия. „Европа може да окаже натиск на Киев, един­ствено когато сама се окаже под запла­хата от газова война, защото това ще озна­чава про­вал на достав­ките за самите европе­йски потре­би­тели.

Сега запа­сите от газ в под­зем­ните хра­ни­лища в Европа, докол­кото е известно, са достатъчно големи. Затова европе­йците й предо­ста­вят на Киев време за спе­чел­ване на по-​добри позиции в евен­ту­ални прего­вори „Газпром”, казва поли­то­логът Михаил Нейжмаков.

Пре­зи­дентът на Инсти­тута за наци­о­нална стра­тегия Михаил Реми­зов също смята, че ЕС се опитва да накара Русия да направи поли­ти­че­ски отстъпки на Киев. „В ЕС твър­дят, че достав­ките на газ за европе­йс­ките потре­би­тели по усло­ви­ята на действащия дого­вор е отго­вор­ност на „Газпром”.

Ако Украйна вме­сто да тран­зи­тира газ започне да го откло­нява за соб­ствени цели, озна­ча­вало без­условно наруша­ване на задълже­ни­ята, но от страна на „Газпром”. Подобна позиция не работи за реша­ване на про­блема, а обратно — за него­вото задъл­бо­ча­ване”, казва Ремизов.

По последни информации, сега Евро­коми­си­ята се опитва да убеди европе­йс­ките газови компа­нии сами да купу­ват газ от Русия и да го вкар­ват в под­земни хра­ни­лища на Украйна, за да може да се гаран­тира редов­ният тран­зит за ЕС през зимата. Досега с това Украйна се занима­ваше сама, което е логично и в крайна сметка — спра­вед­ливо. Дори подобно начи­на­ние да бъде успешно, за него ще са необ­хо­дими около 4 млрд. долара.

Засега нито един от европе­йс­ките газови достав­чици не е изра­зил жела­ние да харчи такива пари. Някои от тях дори помо­лиха Брюк­сел да даде поли­ти­че­ски гаранции, че киев­ските вла­сти няма отново да кра­дат руски газ.

Такива гаранции обаче ЕС не може да даде.

 

Автор „Русия днес“

Източник: http://rusiadnes.bg

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/31/%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0/

В Европа се надига „селско въстание“. Европейците казват „сбогом“ на остеритета, олигархичната евробюрокрация, студената война с Русия

 В Европа се надига „селско въстание“Да, тези евроизбори разочароваха почти всички. Основните европейски партии ги загубиха. ЕНП номинално надделя, но загуби над 60 места и не може да продължи досегашното си управление; Барозу бе бламиран. ПЕС не успя да вземе победата, загуби 6 места. Очаквано силното представяне на „протестните“ партии породи много повече въпроси и у самите тях, отколкото увереност, а у останалите предизвиква тревога. ГЕРБ са изненадани, че евроизборите наистина нямат отношение към връщането им на власт в България и че ги очаква дълъг опозиционен живот. БСП са изненадани, че липсата на активна лява политика на кабинета ги лиши сигурно от половината им потенциалени гласове и че нерешителността им да разбият корупционните схеми на ГЕРБ може да им струва твърде скъпо.

За да се интерпретират смислено резултатите от изборите, е нужна отправна система. Всички сме съгласни, Европа е в дълбока криза. Но де е коренът на злото, на какво се дължи, какви решения се предлагат? За едни най-важните проблеми са „евросклерозата“ – социалната държава, „ЕСССР“, Брюксел. За други са виновни разширението на ЕС, мързелът и безотговорността на южните и източните европейци, тъмнокожите имигранти от Юга, мултикултурализмът, политкоректността, упадъкът на традиционните ценности. За трети – глобализацията на банките и транснационалните корпорации, остеритетът, безработицата, обедняването. За четвърти – империализмът или пък пасивността на САЩ, егоизмът на Германия, руският ревизионизъм. За пети – „цивилизационни“ проблеми.

В коментара „Национализмът е твърде важен, за да бъде оставен на „националистите“ през януари изложих възгледа си за икономическите причини за разцвета на съвременния европейски „национализъм“ – и десния, и левия, които се свеждат до едно – протеста на обикновения човек срещу несигурността, влошаването на живота му, социалното неравенство и несправедливост. А всички те реално се дължат на олигархичната политика на Брюксел, на остеритета, на всевластието на транснационалните корпорации и – макар не винаги да се осъзнава – на еврото като пазарнофундаменталистки проект. Всички други европейски проблеми се свеждат до това и често са само негова мистификация. Затова 

терминът „протестни партии“ ми се струва по-точен от „националисти“, „радикали“, „антиевропейци“ и „евроскептици“. 

Само глупак, дори в Англия, може да е против европейската интеграция изобщо; става дума за това в чий интерес да е интеграцията – корпоративен или национален, олигархичен или на мнозинството европейци. В България призиви за напускане на ЕС заради „цивилизационните“ ни различия се правят само на маса, реална или виртуална, но не и като предизборна програма, ако съответната партия иска да стигне поне 1% от гласовете. 

Изборите все пак донесоха 

значително отслабване на десницата – партията на остеритета

Брюкселската върхушка и основните партии са наясно, че по цяла Европа се надига „селско въстание“ (peasants’ revolt): „селяните“ с вилите са тръгнали към господарския замък. Най-убедително остеритетът бе отхвърлен в Британия: изборите станаха истинска морална катастрофа за Камерън, който не спечели нито един регион и загуби 4% от вота си, докато лейбъристите увеличиха своя с 10%, запазиха силните си позиции в промишления Север на Англия и в Уелс и се наложиха убедително в Лондон. Борисов обаче може да си запише, че въпросът за оставката на Камерън не стои, нито пък на лидера на тотално провалилите се либерални демократи. 

В Германия Меркел загуби една трета от местата си в европарламента, социалдемократите отбелязаха чувствителен напредък.

В Италия премиерът Ренци надмина всички очаквания с над 40% от вота, а десните се провалиха тежко – за Берлускони това бяха най-неуспешните избори в биографията му. В Словакия и Румъния управляващите социалисти запазиха преднината си. В Испания силно се представиха опозиционните Обединена левица и новата лява партия “Можем“ (Podemos), наследницата на „Възмутените“ от 2011 г., местната версия на Occupy Wall Street. В Гърция „Сириза“ убедително задмина „Нова демокрация” под лозунга на борбата с остеритета. В Португалия опозиционните социалисти спечелиха под същия лозунг. Почти всички тези политици са и за съкращаване на брюкселската бюрокрация и отварянето на ЕС към хората. 

Като в другите европейски страни, особено от европериферията, и 

в България логиката на историята налага бързи „социалистически“ реформи

 – ефективен контрол над монополите, кейнсианска политика на заетост, реиндустриализация, повишаване на доходите на мнозинството, прогресивна данъчна реформа, засилване на социалната защита, декомерсиализация на образованието и здравеопазването, грижа за науката и за публичното благо изобщо. Така че засега не е реално мислимо упралението на партии, изповядващи догмите на пазарния фундаментализъм и решени да ги реализират. В това отношение България възпроизведе общоевропейската ситуация. 

В България продължава, макар кошмарно бавно, ерозията на влиянието на ГЕРБ: 

въпреки свръхмобилизацията на все още значителни корупционни възможности в общините и при сравнително ниска активност те получиха 36% отлив на гласове от миналата година и два и половина пъти – от пика на популярността си в 2009 г. В сравнение с лятото на 2013 г. сега шансовете им да провокират улични безредици, да атакуват кабинета с медийна истерия, насилие и инсценирана западна подкрепа са силно намалели. Ясно им е силно негативното отношение на мнозинството българи към евентуални бъдещи майдански сценарии. Успехът на РБ да изпрати, вероятно за последен път, свой евродепутат, ще отнеме от ревността на сините за пряко улично действие. 

А и сумарното влияние на силите, които не биха се коалирали с ГЕРБ в един нов парламент, е запазено или е нараснало и това прави предсрочните избори безсмислени. Както много пъти съм прогнозирал и наскоро убедително потвърди Иван Гарелов, ГЕРБ в опозиция е обречен на постепенно разпадане. 

Присъствието на ГЕРБ в българската политика се крепи и на ниската политическа и обща култура на голяма част от населението, на високата корумпираност, на силното дясно изкривяване на идейното пространство от корпоративните медии и на ренегатството на голяма част от чиновничеството и назначения бизнес елит с партийно-милиционерско потекло – хора с клиентелистка зависимост от ГЕРБ, които все още я имат за „партията на естаблишмънта“, дори когато на думи се разграничават от личността на Борисов. Огорчението ми от всичко това е голямо, но няма да кажа нито дума срещу парламентарната демокрация като такава. Българската интелигенция е в голям дълг пред политическото просвещение на публиката. 

 „Протестните“ партии изразиха най-силно духа на „селското въстание“: 

Партията на независимостта на Фарадж тури край на над стогодишното редуване на тори и лейбъристи на британския връх. Във Франция „Националният фронт”, който напоследът все да се отърсва от радикалния си национализъм, направо иззе дневния ред на управляващите социалисти. В Унгария и Дания според очакванията също победиха националисти. 

Украинската криза, в която формалното асоцииране на Украйна с ЕС доведе по вина на Брюксел и Вашингтон до гражданска война в центъра на Европа, може да доведе и до разпадането на голяма европейска страна на етнически принцип, бе заключителният външнополитически провал на доминираната на ЕНП еврокомисия и лично на Барозу. При това настъпил без никаква нужда, от бюрократична некомпетентност и по „принципа на велосипеда“ – ако ЕС не върви (не се разширява) по техните правила, ще падне. 

Фарадж, Марин льо Пен и Орбан с удоволствие се разграничиха от политически банкрутиралия в Украйна Брюксел и изразиха адмирациите си към националиста Путин. Дори и да не означава сърдечно сближаване на ЕС с Русия, засилването на протестните популистки партии означава, че нова студена война в Европа няма да има. Единното европейско икономическо пространство от Лисабон до Владивосток ще стане реалност. 

Това не може да не бъде чуто и във Вашингтон. В последните седмици впрочем американският печат е буквално залян с журналистически опровержения и възмущения от начина на отразяването на украинската криза от големите корпоративни медии, особено вестник „Ню Йорк Таймс“, по поръчка на неоконсерваторите от Държавния департамент. „Дали Украйна ще стане Ватерло-то на „Таймс“? 

Видяхме, че популярността на Путин в Русия и популярността на Русия сред етнически руското население в Крим и Украйна реално се дължат преди всичко на икономически причини: заетост, значителен растеж на доходите, реиндустриализация, контрол над олигарсите, грижа за обикновения човек. А съвсем не толкова на развяването на „традиционните ценности“. Популярността на Путин и в България, и в западна Европа също се дължи на това, че, справедливо или не, го възприемат като силен опонент на САЩ, който силово налага глобализация в интерес на корпорациите, на олигархичната брюкселска бюрокрация, застъпник на националния интерес, на обикновения човек. 

В Унгария на Орбан 

национализмът е също толкова популярен, защото решава икономически, реално „социалистически“ задачи 

– растеж на доходите, намаляване на безработицата, сваляне със закон цената на енергията, национализация на неефективно приватизирани активи, специален данък върху банките и т.н. А титулуващите се „социалисти“ в Унгария се обявяват за съкращаване на социалните разходи и за още приватизации и други мерки в интерес на банките и глобалните корпорации, включително ликвидираха и перспективни държавни компании като „Малев“ – техни конкуренти, и оставиха хиляди хора без работа. „Малев“ падна жертва на „Луфтханза“. 

Недоволството срещу кабинета Орешарски отляво също вече е голямо; според мене то е голямата причина за отлива на гласове от БСП и налага бърз и решителен завой наляво. 

Чуха се коментари от привърженици на БСП, че отливът им на гласове се дължал най-вече на антируската позиция на „Позитано” по украинската криза, но те не ми звучат убедително. Всъщност в последно време, особено след клането в Одеса на 2 май, ръководството на БСП и Орешарски поправиха в значителна степен първоначалните необмислени медийни изяви на Вигенин. А и почти никакъв видим прилив на русофилски гласове към най-шумно русофилската група в последно време, „Атака“, не се набеляза. Явното русофилство на значителна част от българите не получи ясен израз в гласуването срещу голямата русофобска партия – ГЕРБ, както и миналата година февруарските протести не доведоха до съответни паралелни промени в изборното поведение. 

В България все още липсва механизъм на трансмисия между реално преобладаващите в обществото настроения по конкретни проблеми и изборните нагласи: това явно е наследство от парадоксите на социализма – „хората недоволни, а гласуват „за“. За много други пък политиката е развлечение, вид чалга шоу, а не нещо, от което зависи непосредствено битието им. 

За слабостта на социалистите в цяла Европа освен липсата им на активна социалистическа политика голямо значение има обаче и масираната пропаганда срещу социалната държава 

(„евросклерозата“) от края на 80-те години до днес, в която повярваха стотици милиони, в това число и в бедните европейски страни и в България. 

Според догмите на тази пропаганда социалната държава не само води до банкрут на публичните финанси, но и повишава безработицата – затруднява наемането и уволняването на работници, намалява интереса на безработните да търсят и приемат работа и т.н. Но съвременните икономически изследвания показват на всяка крачка, че това е куха пропаганда. Ето например нови данни от Федералния резерв на САЩ за степента на заетост на лицата в активна трудова възраст (от 25 до 54 години) в „социалистическа“ Франция (в синьо) и САЩ (в червено) от края на 90-те години до днес.

От 2002 г. насам общата заетост на лицата в трудоспособна във Франция превишава значително тази в САЩ, като разликата сега е от порядъка на 5 пункта и е стигала до 6–7 пункта. Този показател е много по-важен от процента безработица, защото показва каква част от хората действително работят. Известно е обяснението на голямото френско превъзходство – „социалната държава“, особено в период на рецесия, както личи от графиката след 2008 г., стимулира търсенето и заетостта – социалните разходи имат висок „мултипликатор“. 

Или очевидно е, че приемането на значителен брой имигранти е икономически наложително за Европа при ниския й демографски растеж и ниска инфлация. Но знаем колко трудно е да се преодолеят предразсъдъците, особено когато се опират на егоизма и „естествения“ консерватизъм на необразования, духовно нелюбопитен и притиснат от постоянни житейски проблеми човек. 

Антисоциалистическата пропаганда е извънредно опасна – неизпълнението на належащите „социалистически“ задачи по цивилизован начин, докато това още е възможно, поради липса на нужния вот, а и на прогресивни партии, които да поемат и изпълнят конкретни ангажименти, непосредствено застрашава социалния мир в Европа. Ако на сегашните избори „протестните“ партии получиха „само“ към една трета от гласовете и все още не са с състояние да се обединят и предложат обща популистка платформа, след четири години може вече да е късно. 

Необходимо е основните партии в ЕС да се споразумеят още сега за ново компетентно и авторитетно ръководство на ЕК и коренна промяна на курса от остеритет и балансирани бюджети към заетост, повишаване на доходите и намаляване икономическото неравенство. 

Трябва да бъдат ангажирани и протестните партии, да се работи с тях за укротяване на „селското въстание“. Както ни е добре известно от опита с „Атака“, хората, които се присъединяват към тези партии, в голямото си мнозинство не са луди или непоправимо лоши, а само са научени да виждат нещата в неправилния контекст. А и ерозията на средната класа, както знаем от опита на САЩ в последно време, сближава средна класа, работници и бедни, бели и небели в новата солидарност на „99-те процента“ въпреки вековния пласт от предразсъдъци. 

Какво ще стане, ако това не се изпълни? 

Ако ЕНП силово наложи досегашния си десен курс, ще продължат разрушителните тенденции 

на увеличаване неравенството между центъра и периферията на ЕС и в отделните икономики. И на следващите избори ЕНП и ПЕС може да останат извън европарламента. А победилите протестни партии да пристъпят към осъществяване на екстремистките си популистки фантазии. 

Ето познатия ни хипотетичен сценарий на Робърт Райх, обединил всички възможни, еклектично съчетани крайно леви и крайно десни мерки – някои от които със сигурност катастрофални. При една убедителна победа бъдещата европейска „партия на независимостта“ („ЕПН“) може да забрани имиграцията от Африка, Азия, а и от бедните страни от европериферията, да екстрадира произволно подбрани категории чужденци. Може да наложи високи вносни мита, да забрани на европейските компании да местят или аутсорсват дейности извън ЕС, да забрани инвестициите в ЕС от чужди държавни фондове. Може да забрани на печелившите компании да уволняват работници – местни граждани, и да режат заплати и социални придобивки. 

След това „ЕПН“ може да реши да разпусне ЕС и да възстанови стария Общ пазар, да премахне еврото и възстанови националните валути при възстановен златен стандарт. Може да реши банките да извършват само приемане на депозити и отпускане на заеми, инвестиционното банкиране да се забрани, опитите за финансови спекулации да се наказват с десет години затвор. За балансирането на бюджета, изплащането на дълга и за финансиране на отбраната в отделните страни може да се въведе конфискационен данък, при който доходите над определен не особено висок таван (примерно 100 хилади долара) се облагат 100%. В сравнение с това предложението на Т. Пикети за маржинална данъчна ставка от 80% за доходи над 500 хиляди долара звучи ултраконсервативно. 

Такъв краен сценарий може да бъде предотвратен, ако, разбира се, апелът на „протестните“ партии бъде обезсилен с нужните прогресивни икономически реформи на ЕС и Европейската централна банка, за което навсякъде в Европа ще са нужни нови широки коалиции на „99-те процента“. Но само по себе това няма как да стане. Оставени на себе си, нещата отиват към грозна популистка диктатура и горния сценарий. 

Възможни ли са груби и масови нарушения на правата на човека, подобни на тези през Втората световна война, има ли непосредствена опасност от война в Европа след евентуалната победа на крайните националисти?

Въпросът може да има и друга формулировка. Спомняме си, че според Т. Пикети периодът на намаляване на неравенството и общонароден просперитет след Втората световна война се дължи на съвпадението на редица фактори – двете големи войни с десетки милиони жертви и страшни разрушения, унищожаването на огромно лично богатство, високата инфлация, активната държавна политика на заетост и засилената военновременна обществена солидарност. Възможно ли е Европа да повтори съчетанието на тези условия, но без войните? Мисля, че е възможно – 

днешна Европа засега не е застрашена от пряко повторение на края на 30-те и 40-те години. 

Въпреки че икономическото неравенство в края на миналото десетилетие се изравни с показателите от 1929 г., опустошението от Голямата депресия в Европа далече не е сравнимо с последиците от Голямата рецесия от 2007–08 г. що се отнася до живота на мнозинството обикновени хора. 

Тогава имаше и несправедливостта на Версайската система договори, и могъщ немски реваншизъм – сега нямаме нищо сравнимо с тях. Нито една голяма западноевропейска страна отдавна не е суверенна велика сила, не е станал такъв и целият ЕС. „Ваймарска“ Русия, от чието евентуално възникване се опасявахме в 90-те години, не се състоя. Украинската криза за сетен път показа, че голяма европейска война вече е невъзможна. Освен това сега е налице огромен законодателен, съдебен, административен и човешки опит в областта на защитата на правата на човека, натрупан след Втората световна война. Омаловажането на тоя опит издава историческо невежество и интелектуална безотговорност. 

След Втората световна война Западна Европа, в резултат от следвоенната реконструкция с решаващата помощ на Америка на Ню Дийл-а и благодарение на реалната или въображаема съветска заплаха, постигна забележителни исторически успехи. За пръв път в историята си старият континент, люлка на агресивните национализми, огнище на двете най-разрушителни войни, направи голямата война практически невъзможна – войните на югокризата и по-ограничените конфликти в периферията на бившия СССР бяха изключения – и бе постигнат немислим дотогава масов народен просперитет. 

Съвременна Европа в голяма степен страда от успеха си 

– политическото мислене бе забравено, изтласкано от бюрократичното недомислие, социалната критичност отслабна, левицата се обезличи идейно с „обуржоазяването“ на пролетариата, с отказа на Източна Европа от държавния социализъм и с налагането от САЩ на пазарния фундаментализъм като ново евангелие по цял свят. Новите икономически реалности от 2000-те години се оказаха в пълно противоречие със стереотипите в духа на студената война, формирани към началото на 90-те години при коренно различни условия. Украинската криза показа също, че е време САЩ да се дезангажират пряко от Европа – за нейно и за свое добро.

 

Автор: Валентин Хаджийски

Източник: http://glasove.com

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

Изтокът и Западът: къде се насочват руските енергийни потоци

Стратегическата цел е максимално да се откаже от доставки на енергийни носители от Русия.

Но тези планове са с далечна перспектива, тъй като в близко бъдеще Европа няма алтернативи на руския газ. В същото време, Русия вече разгръща енергийните си потоци към Азия.

Смисълът на европейската стратегия по енергийна сигурност се свежда до съкращаване на зависимостта от един конкретен доставчик – Русия. Това е очаквано.

Освен изострянето на политическите противоречия между Брюксел и Москва по повод уреждането на украинската криза, ЕС има и реална причина да се безпокои за енергийната си сигурност.

Днес по-голямата част от руския газ за Европа се транзитира през украинска територия (става дума именно за него, за доставките на нефт от Русия, ЕС предпочита да не повдига въпроса).

Но Киев отново се проявява изключително като ненадежден партньор – той не само задържа плащанията и заплашва да краде транзитен европейски газ за собствените си нужди.

Когато подобно нещо стана през зимата на 2008-2009 година, Русия активно започна да изгражда нови тръбопроводи.

Проектите „Южен поток“ през Черно море за Южна и Централна Европа, и „Северен поток“ по дъното на Балтийско море за Германия и други страни, са насочени към намаление на зависимостта на доставките от руски газ за европейските потребители от транзитни рискове.

Но едновременно с това, руските компании обърнаха внимание и на други пазари за пласмент. В 2009 година Русия започна да изнася газ за Азия от добиващия комплекс „Сахалин-2“.

От тогава делът на руските въглеводороди за азиатския регион значително беше увеличен, отбелязва аналитикът от руския Институт по енергетика и финанси Алексей Громов:

- След подписването тези дни на важен контракт за доставка на руски газ за Китай за срок от 30 години, стана пределно ясно, че Русия ще развива интензивно сътрудничеството със страни от Азия.

В перспектива такъв бързоразвиващ се пазар, преди всичко на сгъстен природен газ, за Русия ще бъде Индия. Към 2020 година там се очаква значителен ръст на потреблението на природен газ, и Индия няма други начини да го получи, освен като сгъстен природен газ.

Ние отрано се готвим за такъв ръст на индийския пазар, в частност, още сега предлагаме на индийски компании да участват в руски проекти.

Имайки предвид, че практически всички руски запаси от нефт и газ са съсредоточени в азиатската част на страната, за Русия преориентацията на доставките от запад към югоизток е напълно логична стъпка.

Наталия Коваленко

Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru

Source Article from http://infobalkani.wordpress.com/2014/05/30/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81/