Архив на категория: Новини

The Academy and the LA Philharmonic will present an exclusive The Oscars® Concert

The Los Angeles Philharmonic at the Walt Disney Concert Hall. Photo: Richard Harbaugh / ©A.M.P.A.S.The Program include never-before-heard arrangements of this year’s five Original Score Oscar nominees.

LOS ANGELES, CA. The Academy of Motion Picture Arts and Sciences (A.M.P.A.S.) and The Los Angeles Philharmonic announced details of The Oscar® Concert, a special, one-night-only celebration of film music at Walt Disney Concert Hall on Wednesday, February 28, 2018, at 8:00 p.m. As part of the Oscar week celebrations for its 90th anniversary, the Academy, in partnership with the LA Phil, presents an exclusive one-of-a-kind celebration of film music, including never-before-heard arrangements of this year’s five Original Score Oscar nominees, announced oscars.org.


Curated by composers and Academy Governors Michael Giacchino, Laura Karpman, and Charles Bernstein, the evening offers an insider’s look at film scoring across the decades, with select scores performed live by the Los Angeles Philharmonic, led by conductor Thomas Wilkins, and special guest Terence Blanchard (trumpet), with additional special guests to be announced. The Oscar Concert explores the history of film music through special arrangements of beloved scores by composers including Tan Dun, Quincy Jones, Mica Levi, Rachel Portman, A.R. Rahman, and many more, with accompanying film clips shown in HD on Walt Disney Concert Hall’s large screen.

The evening opens with an introduction by Oscar-winning composer Michael Giacchino and Oscar-winning director Pete Docter, who will explore the challenges and rewards of film scoring, utilizing music from the Oscar-winning film UP. Organized into vignettes, the program explores the emotions and excitement that film scores evoke, including the sound of home, the sound of the chase, the sound of fear, the sound of love, and the sound of courage. The evening closes with the world premiere of specially arranged suites from all five Original Score nominees: Dunkirk, by Hans Zimmer; Phantom Thread, by Jonny Greenwood; The Shape of Water, by Alexandre Desplat; Star Wars: The Last Jedi, by John Williams; and Three Billboards Outside Ebbing, Missouri, by Carter Burwell.

The 90th Oscars®, hosted by Jimmy Kimmel, will be held on Sunday, March 4, 2018, at the Dolby Theatre® at Hollywood & Highland Center® in Hollywood, and will be televised live on the ABC Television Network.

* * *

THE OSCAR CONCERT

Wednesday, February 28, 2018, at 8:00pm

Los Angeles Philharmonic
Thomas Wilkins
, conductor
Terence Blanchard
, trumpet
Additional guests
, TBA

PROGRAM:

Introduction:

Oscar-winning composer Michael Giacchino
and Oscar-winning director Pete Docter
present a live demonstration of the scoring process.

Musical selections from the Oscar-winning film UP

The Sound of Home:

Rachel Portman, Nicholas Nickleby
Nino Rota, Amarcord
A. R. Rahman, Slumdog Millionaire

The Sound of the Chase:

Dave Grusin, The Firm
Lalo Schifrin
, Bullitt
Jerry Goldsmith
, The Great Train Robbery

The Sound of Fear:

Mica Levi, Jackie
Quincy Jones, In Cold Blood
John Carpenter, Halloween
John Williams, The Witches of Eastwick

The Sound of Love:

Erich Wolfgang Korngold, The Adventures of Robin Hood
Luis Bacalov
, Il Postino
Tan Dun
, Crouching Tiger, Hidden Dragon

The Sound of Courage:

Terence Blanchard, Malcolm X
Terence Blanchard, trumpet
Joe Hisaishi, Spirited Away
Alex North, Spartacus

The Sound of the Future:

World premiere suites from this year’s nominated films for Original Score

Carter Burwell, Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Alexandre Desplat, The Shape of Water
Jonny Greenwood, Phantom Thread
John Williams, Star Wars: The Last Jedi
Hans Zimmer, Dunkirk

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2410-the-academy-and-the-la-philharmonic-will-present-an-exclusive-the-oscars-concert.html

Българското „Артпредседателство” продължава до 7 февруари

Невъзпитаните карикатуристи от „Прас Прес” по време на откриването на изложбата си „Артпредседателство” в галерия-книжарница „София Прес: (от ляво надясно) Чавдар Николов, Чавдар Георгиев, Алла Георгиева и Христо Комарницки. Снимка: © Ани ПетроваИзложбата на Невъзпитаните карикатуристи от „Прас Прес” е експонирана в галерия-книжарница „София Прес”.

СОФИЯ. Из цяла Европа, с възторжена „жизнерадост и дръзновение”, продължават тържествата, посветени на „първото издание” на българско председателство на Съвета на Европейския съюз. През тази седмица дори правителството си отпусна за неговото „обезпечаване” още 49 млн. лв. от държавния бюджет, които добави към „обезпечените” вече 150 млн. лв. Освен че тържествените и официалните „откривания” на Европредседателството продължават из централните административни point-ове на Стария континент, в столичната галерия-книжарница „София Прес” (ул. „Славянска” 29) продължава, но без финансовото блаженство от многомилионно „обезпечаване”, изложбата „Артпредседателство” – трета поред на Невъзпитаните карикатуристи от „Прас Прес”.


„Покрай българското Европредседателство, родната публика ще има възможност да се наслади на повечето уникати от европейската политика като Туск, Юнкер, Меркел, Макрон, Мей, Курц и останалите. Девизът на тази наслада е „Съединението прави силата”, така както ни съветваше отдавна кан Кубрат в онази притча с пръчките и както много по-късно го направиха Pink Floyd, когато я имаше Стената”, казват в свое „прас прес” съобщение известните художниците Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов и Христо Комарницки.

Карикатуристите от Прас Прес, убедени че все един ден красотата ще спаси света, представят грозотата на съвременната политика, чрез красотата от произведенията на своите велики предшественици като Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), Пабло Пикасо (Pablo Picasso; 1881-1973), Едвард Мунк (Edvard Munch; 1863-1944), Анри Матис (Henri Matisse; 1869-1954), Ван Гог (Vincent van Gogh; 1853-1890), Франциско де Гоя (Francisco de Goya; 1746-1828). А „Артисти от вси страни, обединявайте си” стана естествен девиз на Артпредседателството им. Така, съвсем безотговорно и лекомислено, те обединяват своите произведения с европейските шедьоври на изобразителното изкуство. Нека заедно изпитаме удоволствието да се надсмеем на европейското и българско съединение на лицемерие, дало си среща тези дни в София”, допълват Невъзпитаните карикатуристи от „Прас Прес”.

Изложбата „Артпредседателство”, която беше открита тържествено само веднъж - на 23 януари, продължава до 7 февруари т.г.

Интерпретация по темата „Богатыри”, вдъхновена от едноименното епично платно на Виктор Васнецов (1848-1926)... Художници: © Алла и Чавдар Георгиеви* * *

За авторите:

АЛЛА и ЧАВДАР ГЕОРГИЕВИ работят заедно в областта на карикатурата и шаржа от 1982 г. Носители са на 40 национални и международни награди, сред които и Grand Prix на Съюза на българските художници (СБХ) за карикатура - 2008 г., и Наградата на Столична община на името на Доньо Донев за 2010 г.

Двамата имат седем самостоятелни изложби в страната и чужбина, като сред тях са в: Дом на хумора и сатирата, Габрово (2005), Етнографски музей, Пловдив (2005), Център за съвременно изкуство „Шипка” 6, София (2006), Център за развитие на изкуствата, Киев, Украйна (2006), Галерия „Остен”, Скопие (2015), Дом на културата, гр. Прилеп, Република Македония (2015).

Издали са авторската книга с карикатури и шаржове „Изгонени от Рая” (2005). Автори на над 60 корици на книги, посветени на хумора и сатирата.

Техни творби са собственост на престижни международни галерии, музеи и частни колекции като Музеят на карикатурата в Базел, Швейцария, Домът на хумора и сатирата в Габрово, Софийска градска художествена галерия

Произведения на Алла и Чавдар Георгиеви са публикувани, както в българския периодичен печат, така и в популярни световни издания за хумор като Witty World – САЩ, Eulenspiegel – Германия, Spillki – Полша, „Московский комсомолец” – Русия, Tanz-o-caricature – Иран. Двамата артисти са сътрудничили и на редица издания, сред които списанието BM-Economist и Intelligent Life. От 2011 до 2016 г. работят във в. „Новинар”. От 2017 г. те са съоснователи и част от редакционния екип на сатиричния вестник „Прас Прес”.

Евробарокова притча - „Сузана и старците” (по Mattia Preti; 1613-1699). Художник: © Чавдар Николов* * *

ЧАВДАР НИКОЛОВ е роден през 1959 г. в гр. Дупница. От 1989 г. сътрудничи на много вестници и списания в България, сред които са „Независимост”, АНТИ, „Паралели”, „Седем”, както и списание Private Eye във Великобритания. Работи като политически карикатурист във в. „Демокрация” (1997-2002), в. „Новинар” (2007-2011) и в. „Преса” (2012-2015). Художник и сценарист на политическата анимация, излъчвана в предаването „Панорама” на БНТ (2000-2002). Автор на видеокарикатурите в сутрешния блок на НОВА ТВ (2015-2016).

Художникът е носител на Отличие за политическа карикатура на ООН от 2011 и 2014, има награди от различни форуми в Русе, Сучава в Румъния, Познан и Легница - Полша. Носител на Втора награда през 2015 г. на World Press Cartoon, Португалия и на Grand Prix на СБХ за карикатура през 2004 и 2013.

Днес сътрудничи с карикатури на аналитичния сайт „Терминал 3” и Cagle Cartoon Syndicate, със седмична видеокарикатура в „Шоуто на Слави” по бТВ.

През 2017 г. става съосновател и съиздател е на сатиричния вестник „Прас Прес”.

„Икарус”-ът (Icarus, 1947) на Матис - 70 години по-късно... Художник: © Христо Комарницки* * *

ХРИСТО КОМАРНИЦКИ e aниматор, илюстратор и карикатурист, работи предимно в областта на политическата сатира. Публикува първите си смешни ученически рисунки във вестниците „Балканско знаме” и „Средношколско знаме”.

В края на 1989 г. започва да сътрудничи на редица български издания, сред които са вестниците „Демокрация”, „Век 21”, „Стършел”, „Анти”, „Свободен народ”, „Подкрепа” и др. От 1997 г. до ден днешен работи като редакционен карикатурист на вестник „Сега”. Редовен сътрудник на Cagle Cartoons Syndicate.

Негови карикатури са публикувани в различни издания по света като Courrier international, Newsweek, Yomiuri Shimbun и много други. Участник е в множество карикатурни изложби у нас и в чужбина.

Художникът е член на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи (ДНК) и е един от издателите на сатиричния вестник „Прас Прес”.

Удостояван с награди за политическа карикатура от Асоциацията на кореспондентите към ООН през 2004, 2007 и 2016 г.


През 2010 г. карикатуристът Христо Комарницки получава Наградата за човешки права (2010) на Югоизточноевропейската медийна организация (SEEMO) – Виена. Носител е на Grand Prix на СБХ - 2009 г., Grand PrixБеловар, Хърватска - 1994, Втора наградаПрешов, Словакия - 2005, и други.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2409-bulgarskoto-artpredsedatelstvo-prodalgava-do-7-february.html

Филмът „Телма”, или любовта, която пита: „Кой всъщност си?”

Младата норвежка актриса Айли Харбу с режисьора Йоаким Триер по време на снимките на филма „Телма. Фотокредит: Bulgaria Film Vision. Photo: Erik AavatsmarkВ новата си лента известният норвежки режисьор Йоаким Триер изследва дълбочините на пробуждащата се сексуалност.

СОФИЯ. През последните години норвежкото игрално кино е в небивал възход, а едно от актуалните и недвусмислени доказателства на този факт е премиерното заглавие „Телма” (Thelma; 2017) на режисьора Йоаким Триер (Joachim Trier), което от 2 февруари, петък, излиза на голям екран у нас Филмът – предложение на Норвегия за „Оскар” (Oscar®) в категорията Най-добър чуждоезичен филм, досега е отличен със седем награди и има общо 20 номинации, припомнят от Bulgaria Film Vision, разпространители на лентата.


…Понякога най-ужасяващото откритие е кой всъщност си… Телма – ролята изпълнява актрисата Айли Харбу (Eili Harboe), е срамежлива млада студентка, която току-що е напуснала религиозното си семейство, което живее в малък град на западния бряг на Норвегия, за да учи биология в университета в Осло. В един от първите си дни, докато е в библиотеката, тя получава неочакван припадък, съпътстван от видение как черни птици се разбиват прозорците срещу нея. На помощ ѝ се притича Аня – актрисата Кая Уилкинс (Kaya Wilkins). Скоро след инцидента двете се срещат отново и Телма е привлечена от красива си състудентка, която също отвръща на чувствата ѝ. С времето Телма е завладяна от интензивните си чувства – чувства, които тя не смее да признае, дори и на себе си. И въпреки че нейните родители: Трон и Уни – актьорите Хенрик Рафаелсен (Henrik Rafaelsen) и Елeн Дорит Петерсен (Ellen Dorrit Petersen), я контролират с постоянни телефонни обаждания, тя започва се чувства все по-разкрепостена. Чрез вълнуващо привличане на Аня, Телма усеща емоционално и сексуално пробуждане, а задълбочаващата се връзка едновременно я вълнува и ужасява. Новите чувства провокират младата жена да се противопостави на строгото си религиозно възпитание, а огромното напрежение я отвежда в мистичните проекции на странни еротични сънища, изпълнени с ужас и тревожен символизъм. В същото време тя колабира още няколко пъти, а лекарите диагностицират припадъците като психогенни, неепилептични – страдание, за което през Средновековието жените несправедливо са заклеймявани като вещици. Когато става ясно, че припадъците са симптом на необясними, но опасни, свръхестествени способности, Телма навлиза още по-дълбоко в миналото си, където се сблъсква с разтърсващите тайни на своето семейство. И поема по единствения възможен път…

Снимка: © Bulgaria Film Vision„Телма” започва като трибют към хорър филмите от 80-те години – от „Кери” (Carrie; 1976) на Брайън де Палма (Brian De Palma) и Стивън Кинг (Stephen King), след това – в духа на Ингмар Бергман (Ingmar Bergman; 1918-2007) – преминава през критиката на „религиозната емоционална кастрация” и стига до почти трансцедентална реконструкция на една различна духовна реалност, написа електронното издание cineuropa.org.

Сценарият на филма е съвместна работа на режисьора Йоаким Триер и на изпълнителния продуцент Ескил Вогт (Eskil Vogt). „С Ескил искахме да направим нещо наистина фантастично. И двамата израснахме през 80-те, четяхме Стивън Кинг, гледахме японски анимационни филми, слушахме синтезаторна музика от 70-те и 80-те години, харесвахме режисьора Джон Карпентър (John Carpenter) и Tangerine Dream. Чудехме се дали би било възможно този материал да се съчетае с историята на норвежко момиче, което осъзнава, че нещо дълбоко в нея я кара да губи контрол над живота си. Искахме нещо, което да има визуален потенциал в посока към кошмарите и мистерията, като в същото време да се основава на жанра свръхестествена история, но не като алегоричен разказ, а като такъв за човешки същества. И тогава се опитахме да си изясним как да го разкажем”, споделя режисьорът пред cineuropa.org.

Айли Харбу като Телма и актрисата Кая Уилкинс (на преден план) като Аня. Снимка: © Motlys ASЙоаким Триер получи международно признание за филмите си Reprise (2006) и „Oсло, 31 август” (Oslo, August 31st, 2011), а заедно с Ескил Вогт участват и са носители на награди от международните филмови фестивали в Кан, Сънданс, Торонто, Карлови Вари, Гьотеборг, Милано и Истанбул. „Oсло, 31 август” беше селектиран за програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан през 2011 г. и беше номиниран за наградата „Сезар” (César Award) за Най-добър чуждестранен филм през 2013 г. Филмът Reprise пък получи Amanda Award за Най-добър норвежки филм , Най-добър режисьор и Най-добър сценарий. Лентата беше дистрибутирана в САЩ от компанията Miramax и стана норвежкият кандидат за „Оскар” за Най-добър чуждестранен филм през 2006 г.

През 2013 г. Триер беше обявен от The NY Times за „грандиозен природен талант” и изданието го препоръча като „един от двадесетте режисьори, които почитателите на киното трябва да гледат през годината”. Със семейната драма „По-шумно от бомби” (Louder than Bombs; 2015) той дебютира на английски език и участва за първи път в основния конкурс на фестивала в Кан.

Филмът „Телма” е копродукция на Норвегия, Франция, Дания и Швеция.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2408-filmat-thelma-ili-lubovta-kojato-pita-koi-vsachtnost-si.html

BA Kunstforum Wien will present „the universal Man Ray”

Man Ray, ‘Noire et Blanche’, 1926 (um 1970), silver gelatin print. Private collection. Courtesy: Galerie 1900 - 2000, Paris. © MAN RAY TRUST/Bildrecht, Wien, 2017/18The Artist exploited countless artistic media and techniques in an inventive and playful manner.

VIENNA. The first exhibition for 2018 in BA Kunstforum Wien (Freyung 8) will be the great retrospective of world renown photographer and artist Man Ray. Kunstforum’s exhibition (14.02. – 24.06.) will be devoted to „the universal Man Ray” and critically address discourses that mark his oeuvre in general, such as the closeness and distance between male and female physicality and creativity and their enactment in his oeuvre; it will also show Man Ray as „friend to everyone who was anyone”, who associated in the most glamorous circles of society and thus as prototype of the artistic networker and catalyst.


Man Ray, ‘The Rope Dancer Accompanies Herself with Her Shadows’, 1916. Oil an canvas. The Museum of Modern Art, New York. Gift of G. David Thompson, 1954 © 2017. Digital image, The Museum of Modern Art, New York / Scala, Florenz © MAN RAY TRUST/ Bildrecht, Wien, 2017/18While Man Ray’s photography is omnipresent in every overview on Dadaism and Surrealism, until now only few people in the German-speaking regions have been aware of him as a universal artist. His artistic brinkmanship relates not only to very diverse media, but also the two art capitals of the twentieth century – Paris and New York, where Man Ray alternately lived.

A selection of 150 keyworks from all over the world, including painting, photography, objects, works on paper, collages and assemblages and experimental film, will help to map the outline of an enigmatic and complex artist personality who paved the way for modern and contemporary art, and – in congenial artistic complicity with Marcel Duchamp (1887-1968) – laid groundwork for how and what we see as „art” today.

Man Ray, ‘Le Violon d’Ingres’, 1924 (1990), silver gelatin print. Courtesy: Galerie Johannes Faber © MAN RAY TRUST/ Bildrecht, Wien, 2017/18Man Ray (born as Emmanuel Radnitzky in 1890 in Philadelphia, died in 1976 in Paris) has always been primarily received as a photographer. He achieved worldwide renown for his portraits of artists and his rayographs of the 1920s, produced without the use of a camera. However, Man Ray painted, drew, designed, made films and objects, wrote, invested his talents enthusiastically in typography, book and magazine design, and pursued a veritable career as experimental fashion photographer for Harper’s Bazaar and Vogue - thus providing enviable scope for Kunstforum to visualise all this in its exhibition. Man Ray exploited countless artistic media and techniques in an inventive and playful manner. In his autobiography, appearing in 1963, he wrote: … the instrument did not matter – one could always reconcile the subject with the means and get a result that would be interesting (…) One should be superior to his limited means, use imagination, be inventive.”

Curator: Lisa Ortner-Kreil

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2407-ba-kunstforum-wien-will-present-the-universal-man-ray.html

Изложбата „Страната на розите” представи ново българско изкуство в Лондон

Част от експозицията на „Страната на розите”, която беше представена в Европейската комисия в Лондон. Снимка: фейсбук-страница на 12 Star GalleryКуратор на експозицията с творби на 12 известни художници беше проф. Чавдар Попов.

ЛОНДОН. Едно от арт събитията на януари, с които беше отбелязано първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (2018), беше великолепната изложба „Страната на розите” (The Land of Roses), която от 9 до 19 януари т.г. показа 12 Star Gallery към Европейската комисия в британската столица. Експозицията, която включваше предимно произведения от колекцията на Министерството на външните работи (МВнР), представи творчеството на известни български художници, което обхваща период от 60 години.


„Това е, наистина, само миниатюрна част от онова, което българските художници са създали през целия този период, но те са прецизно селектирани с амбицията зрителите да усетят духа на „Страната на розите” върху платното. В същото време, тази изложба се опитва да представи историята на работата им през последните шест десетилетия с техните умения, емоции, талант и сърце”, каза проф. д-р Чавдар Попов от Националната художествена академия, който беше куратор на експозицията.

Из „Страната на розите”... Снимка: фейсбук-страница на 12 Star GalleryВ „Страната на розите” публиката на лондонската 12 Star Gallery видя творби като „Къщи в Пловдив” (Houses in Plovdiv) на Дечко Узунов (Dechko Uzunov; 1899-1986), „Натюрморт” (Still Life) от Давид Перец (David Peretz; 1906-1982), „Пейзаж” (Landscape) на Генко Генков (Genko Genkov; 1923-2006), „Лодки” (Boats) - Георги Баев (Georgi Baev; 1924-2007), „Пролетен пейзаж” (Spring Landscape) - Елза Гоева (Elza Goeva; 1928); „Момичета” (Girls) - Енчо Пиронков (Encho Pironkov; 1932), „Разпятие” (Crucifix) - Никола Манев (Nikola Manev; 1940), „Молба за милост” (Plea for Mercy) - Сули Сеферов (Suli Seferov; 1943), „Танц II” (Dance II) - Васил Стоев (Vasil Stoev; 1950), „Две в люлка” (Two in the Swing)Цвети Киров (Tzveti Kirov; 1947), „Без заглавие” (Untitled)Александър Капричев (Alexander Kaprichev; 1945-2008), и „Без заглавие” (Untitled) от Станислава Стоянова (Stanislava Stoyanova; 1971).

„Всички тези автори са дълбоко ангажирани в динамиката на нашето изкуство през последните шестдесет години. Тяхната изключителна работа отразява способността им да се приближават към пластично изкуство поотделно като някои от тях са склонни да следват традиционните понятия за цвят, форма и състав. Други, обаче, се опитват да изградят нова обективна реалност, свързана с определени прояви на нови форми на реализъм. Много често фигуративните елементи се сливат с древни символи или фолклорни мотиви. Освен това, средновековните спомени съжителстват с абстрактно изображение и нео-експресионистичен стил”, допълни проф. Попов.

Изложбата „Страната на розите” беше организирана с подкрепата на българското посолство в Лондон. По време на тържествения концерт, посветен на българското европредседателство, в сградата на Европейската комисия (32 St Johns Smith Square) със свои изпълнения се представиха формацията Wladigeroff Brothers от Виена и Лондонският български хор (The London Bulgarian Choir) с ръководител Десислава Стефанова (Dessislava Stefanova).

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2406-izlognata-stranata-na-rozite-predstavi-novo-bulgarsko-izkustvo-v-london.html

„Софийски солисти” свирят за българското европредседателство в Братислава

Световноизвестният Камерен оркестър „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Снимка: bulkis.sk Концертът на световноизвестния камерен оркестър ще се състои в прочутата катедрала „Свети Мартин”.

БРАТИСЛАВА. Българският посланик в Словашката република Н.Пр. Йорданка Чобанова (J. E. Yordanka Chobanova) и Българският културен институт (Bulharský kultúrny inštitút) канят сънародниците ни и гражданите на Братислава на официалното откриване на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (2018). В събитието, което ще се състои на 30 януари, вторник, от 18.00 ч. в прочутата братиславска Катедрала „Св. Мартин” (Katedrála svätého Martina), ще вземе участие световноизвестният Камерен оркестър „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров.


В програмата на Тържествения концерт са включени творби от Йохан Себастиян Бах (Johann Sebastian Bach; 1685-1750): „Фантазия в сол мажор” (Fantasia in G major); от Марин Големинов (Marin Goleminov; 1908-2000): „Жътва и танц” (Harvest and Dance) от „Миниатюри за струнен оркестър” (Miniatures for String Orchestra); и композицията „Смъртта и момичето” (Der Tod und das Mädchen), която Франц Шуберт (Franz Schubert; 1797-1828) пише през 1817 г.

Камерен оркестър „Софийски солисти” е основан през 1962 г. от група млади музиканти от Софийската народна опера. Първият им концерт, изнесен през май същата година под диригентската палка на Михаил Ангелов, спечелва симпатиите на столичната публика. Много скоро след това музикантите изнасят и своите първи концерти зад граница, припомня сайтът на културния ни институт в Братислава.

За високото ниво и световната известност на оркестъра основна заслуга имат тримата изтъкнати български диригенти: Васил Казанджиев, който ръководи оркестъра от 1964 до 1978, Емил Табаковот 1979 до 1988, и Пламен Джуров, който поема диригентската палка през 1988 г.

„Софийски солисти” имат повече
от 3000 концерта по целия свят

Печелили са награди от престижни фестивали в Германия, Франция и овациите на фестивалната публика в Сан Себастиан и в Сантандер (Испания), Загреб и Дубровник (Хърватска), Чита ди Кастело (Италия), Льовен (Белгия), Берген (Норвегия).

Оркестърът свири в много страни в Европа, САЩ (10 турнета), Япония (13 турнета), Корея (7 турнета), Китай, Австралия, Южна Америка и др. „Софийски солисти” изнася концерти на световноизвестни сцени като „Карнеги Хол” в Ню Йорк, „Роял Алберт Хол” и „Барбикан” в Лондон, „Гевандхаус” в Лайпциг, „Гаво” в Париж, „Концертгебоу” в Амстердам, Операта в Сидни, „Сънтори Хол”, „Бунка Каикан” и „Арт Спейс Център” в Токио и „Симфони Хол” в Осака.

С оркестъра са свирили световноизвестни гостуващи музиканти като прочутият полски цигулар Хенрик Шеринг (Henryk Szeryng; 1918-1988), швейцарският обоист, композитор и диригент Хайнц Холигер (Heinz Holliger; 1939), руският виолончелист Даниил Шафран (Daniil Shafran; 1923-1997), испанският арфист Никанор Сабалета (Nicanor Zabaleta; 1907-1993), германският цигулар Албрехт Бройнингер (Albrecht Breuninger; 1968), френският флейтист и диригент Патрик Галоа (Patrick Gallois; 1956), френският обоист Давид Валтер (David Walter; 1958), британският цигулар-виртуоз Найджъл Кенеди (Nigel Kennedy; 1956) и др.

Катедралата „Свети Мартин” - една от емблемите на словашката столица Братислава. Снимка: © artnovini.comКамерният състав има широк репертоар,
който обхваща около 600 произведения

от барок до съвременна музика. Виртуозните изпълнители са представили повече от 100 премиери, някои от тях композирани специално за този оркестър.

Музикантите от състава имат записани повече от 60 албума на CD, а най-добрите изпълнения от техния репертоар са издадени от авторитетни издателства като BMG, Denon, Decca, Harmonia Mundi, Columbia, SABA, Victor, Gega New и др.

Пламен Джуров завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (НМА) в София, където учи пиано при проф. Мара Балсамова, дирижиране – при проф. Константин Илиев, и композиране – при проф. Марин Големинов. Като диригент дебютира в Държавната филхармония в Плевен, където работи шест години. По-късно, Пламен Джуров започва сътрудничество с държавната агенция „Музика” и има редица диригентски прояви с български и чуждестранни оркестри, сред които са Филхармонията на Мексико, симфоничните оркестри на Хавана, Сараево, Фленсбург, Скопие, Крайова, с Ленинградската филхармония.

През 1988 г. маестро Пламен Джуров става диригент на Камерния оркестър „Софийски солисти”. С този изключителен състав той изнася стотици концерти, включително на международни турнета в Европа, Америка и и Азия. Има повече от 400 записа с творби на български и чуждестранни композитори в радиото и телевизията.

Пламен Джуров е и композитор, чието творчество е посветено на инструменталната музика, а негови произведения се свирят с успех и се записват в много държави. Сред най-известните му музикални творби са: Клавирна соната (1975), Елегия за оркестър (1980), Токата за оркестър (1982), Фантазия за оркестър (1985), Оратория – реквием (1988), Четири балади, Каденца за саксофон и оркестър (1994), Концерт за саксофон и оркестър (2014) и др.

Маестро Джуров е професор по дирижиране в НМА в София.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2405-sofiiski-solisti-sviriat-za-bulgarskoto-europredesedatelstvo-v-bratislava.html

Изложба с фотографии от Царския некропол на Севтополис впечатли Прага

Българският посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и Галина Тодорова, директор на Българския културен институт в Прага, откриха изложбата „Царският некропол на тракийския град Севтополис”. Снимка: © БКИ - Прага Експозицията, която показва Българския културен институт, ще продължи до 2 февруари т.г.

ПРАГА. В началото на Европейската година на културно наследство (European Year of Cultural Heritage 2018) и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, на 11 януари (четвъртък), Посолството на Република България и Българският културен институт (Bulharský kulturní institut) в чешката столица представиха изложбата „Царският некропол на тракийския град Севтополис” (Královské pohřebiště thráckého města Seuthopolis). Експозицията, дело на фотографите Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев и Стефан Димов, привлече вниманието и интереса на многобройна и високопоставена публика.


Вернисажът... Снимка: © БКИ - ПрагаВ галерията на института на ул. „Климентска” 6 (Klimentská 6) дипломати, директори на културни институти, представители на различни обществени институции, на академичните среди, културата и изкуството в чешката столица се докоснаха до мистиката, очарованието и величието на Долината на тракийските владетели. Гостите бяха приветствани от българския посланик в Чешката република Н.Пр. Лъчезар Петков и Галина Тодорова, директор на Българския културен институт.

В изложбата са включени фотографии от девет гробници от некропола на Севтополис – столица на одриския владетел Севт III (Σεύθης), управлявал от 330 пр.н.е. до 300 пр.н.е., са сред най-добре съхранените образци на тракийската некрополна архитектура - впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си както натрупани от векове строителни умения, така и модерни за времето си елементи и технологии. Те дават най-ясна представа за многообразието в архитектурно и художествено отношение на тракийските паметници, свързани с погребалните вярвания.

Изложбата представя фотографии на девет обекта от Царския некропол на Севтополис - столицата на одриския владетел Севт III. Снимка: © БКИ - ПрагаЗаедно с архитектурните експонати, изложбата фокусира вниманието и върху културата на траките, като илюстративно представя единствени по рода си в световен мащаб артефакти, сред които се откроява, изработената от 24-каратово злато (с тегло 690 г), релефна маска на одриския цар Терес I (Τήρης I; ок. 540 пр.н.е. – ок.448 пр.н.е.), открита през 2004 г. от екипа на изтъкнатия български археолог ст.н.с. д-р Георги Китов (1943-2008).

Наследството на траките, тяхната архитектура и култура са слабо познати на днешната чешка публика. Ето защо интересът към изложбата беше изключителен както от страна на специалисти и археолози от Народния музей в Прага, така и сред представители на други сфери от обществения живот в Чехия. Със своето изключително богатство и разнообразие на паметници, Севтополис провокира желанието на екип на Чешката национална телевизия (Česká televize) да заснеме 2018 г. филм за Долината на тракийските владетели.

Впечатляващата изложба „Царският некропол на тракийския град Севтополис”, която се осъществява от Министерството на културата на Република България със съдействието на община Казанлък и Националната комисия на ЮНЕСКО, ще бъде експонирана в галерията на Българския културен институт в Прага до 2 февруари т.г.

Снимка: © БКИ - Прага* * *

Европейското културно наследство

обхваща ресурси от миналото под най-различни форми и в най-различни аспекти. Те включват паметници, обекти, традиции, предавани познания и изражения на човешкото творчество, както и колекции, съхранявани и управлявани от музеи, библиотеки и архиви.

Целта на тази инициатива е да се повиши осведомеността относно европейската история и ценности и да се засили усещането за европейска идентичност. В същото време тази инициатива привлича вниманието към възможностите, предлагани от културното ни наследство, но и към предизвикателствата, пред които то е изправено, като например последиците от прехода към цифровите технологии, влиянието на заобикалящата среда и физическите въздействия върху обектите на културното наследство, както и незаконния трафик на паметници на културата.

Основните цели на Европейската година са:

- да се насърчават културното многообразие, междукултурния диалог и социалното сближаване;

– да се изтъкне икономическият принос на културното наследство за секторите на културата и творчеството, включително малките и средните предприятия, както и за местното и регионалното развитие;

- да се подчертае ролята на културното наследство във външните отношения на ЕС, включително предотвратяването на конфликти, помирението след конфликти и възстановяването на разрушеното културно наследство.

За Европейската година на културното наследство е предназначен финансов пакет в размер на 8 млн. EUR.


Източник: consilium.europa.eu

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2404-izlogba-s-fotografii-ot-tzarskia-nekropol-v-sevtopolis-vpechatli-praga.html

Wizz Air с нов маршрут Варна – Виена и с нова база в австрийската столица

Авиокомпанията Wizz Air обслужва флотилия от 88 самолета Airbus A320 (на снимката) и Airbus A321. Снимка: © Wizz AirНискотарифният маршрут ще стартира на 28 април т.г. с два седмични полета: във вторник и в събота.

СОФИЯ. Най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа и сред най-бързо развиващите се авиокомпании в Европа Wizz Air, днес обяви нова база в Австрия и нов вълнуващ маршрут от Варна до Виена – една от най-популярните европейски туристически дестинации. Предстоящият нискотарифен маршрут на WIZZ ще стартира на 28 април т.г. с два седмични полета: във вторник и в събота, откривайки чудесна възможност за туристите в България да посетят един от културните центрове на Европа на цени от само 29.99 EUR*.


Новата база в Виена представлява инвестиция на Wizz Air от 331 млн. USD и ще доведе до създаване на 120 нови работни места, допълват от авиокомпанията. Австрия е 44-ата страна в мрежата на Wizz Air като новата база на летище Виена (Flughafen Wien) ще бъде открита през юни, първоначално с един базиран там Airbus A320, а през ноември ще бъдат добавени още два самолета Airbus A321. Този бърз растеж на базата на въздушния превозвач във Виена е свързан с планове за стартирането на общо 17 нови маршрута на WIZZ от австрийската столица през 2018 г., включително Варна – Виена.

Австрийската столица ще бъде великолепен избор за българските пътешественици, които искат да се насладят на романтичните виенски улици и императорските дворци, а знаменитите музеи и музикалните шедьоври, с които е известен града, заедно с прочутите кафенетата, живописните и колоритни пейзажи, ще предложат незабравими развлечения на посетителите.

В отговор на потребителското търсене и с цел създаване на по-достъпни възможности за пътуване, Wizz Air непрекъснато диверсифицира мрежата си от България, предлагайки през 2018 г. общо 44 маршрута до 20 държави, достъпни от три български летища, които допълнително ще допринесат за увеличаване на туристическия поток към и извън страната и подобряване на бизнес връзките между държавите.

По повод новата линия Сорина Рац – мениджър корпоративни комуникации в Wizz Air, коментира: „Като авиокомпания със собствена база във Варна, Wizz Air непрекъснато търси възможности да разшири мрежата си и да осигури наистина достъпни възможности за пътуване за още повече клиенти, в съчетание с винаги отлични услуги на борда. Заедно с днешната новина за маршрута Варна – Виена, през 2018 г. ние ще стартираме общо 5 нови услуги от България, включително полети до някои от най-популярните европейски градове като Атина, Ница, Малага и Лисабон. Нашият усмихнат екип очаква с нетърпение да посрещне нови и настоящи клиенти на борда на нашите самолети до някои от деветте дестинации, които предлагаме от Варна, както и до дестинациите ни от София и Бургас!”

* * *

Wizz Air

е най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа. Тя обслужва флотилия от 88 самолета Airbus A320 и Airbus A321** и предлага над 550 маршрута от 28 бази, свързващи 145 дестинации в 44 страни. В Wizz Air екип от приблизително 3500 авиационни експерти предоставя висококачествено обслужване и много ниски цени на билетите, което прави компанията предпочитаният избор на 28.2 милиона пътници през 2017 г.

Wizz Air е листната на Лондонската фондова борса под тарифен номер WIZZ и е включена в индексите FTSE 250 и FTSE All-Share.

Авиокомпанията е регистрирана в Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), Оперативен одит за безопасност (IOSA) – глобалният еталон за признание за сигурност на въздушния транспорт. Наскоро превозвачът беше обявен за Европейска авиокомпания на годината от Aviation 100 – престижно годишно издание, което отличава най-впечатляващите компании и практики в областта на авиоиндустрия.

___________

* Всички полети се извършват със самолети A320 със 180 места и A321 с 230 места. Еднопосочен билет с включени данъци и задължителни такси, включва и безплатен ръчен багаж с максимални размери 55x40x23 см.


** Новите доставки на Airbus A321 започват през ноември 2015 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2403-wizz-air-.html

Национална конференция отбелязва 140 години от рождението на Пейо Яворов

Пейо Яворов е един от най-значимите български поети на XX в. Снимка: Национален литературен музей Литературният форум ще бъде проведен в БАН на 11 и 12 януари 2018 г.

СОФИЯ. На 11 и 12 януари 2018 г. ще се проведе тържествено честване на 140-годишнината от рождението на големия български поет Пейо Яворов (1878-1914), организирано от Националния литературен музей (НЛМ) и Института за литература при БАН. Честването ще бъде проведено в Големия салон на Централната сграда на БАН и открито с приветствени слова на Атанас Капралов, директор на НЛМ, и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН. Академично слово „Яворовото преминаване през света” ще произнесе проф. Михаил Неделчев.


След официалното откриване ще бъдат връчени наградите от Националния ученически конкурс за есе „Душата ми е пле нница…”, в който взеха участие над 100 младежи от цялата страна. Във фоайето на Централната сграда на БАН ще бъде представена и изложбата на Националния литературен музей „Път, на който не съзирам края…”

Честването на годишнината от рождението на Яворов ще бъде отбелязано и с двудневна научна конференция, която ще се проведе на същите дати в Централната сграда на БАН и в Института за литература. Участие ще вземат изследователи от авторитетни научни и учебни звена у нас: НЛМ, Института за литература, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, НБУ, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, Югозападен университет „Неофит Рилски”, Русенски университет „Ангел Кънчев”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и др. Докладите ще представят нови литературнокритически и литературноисторически прочити на Яворови лирически и драматургични творби, ще разгледат публицистичната му дейност, ще се спрат върху участието на поета в македоно-одринското освободително движение и Балканската война, върху Яворовите места на памет: музеи, паметници и т.н.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2402-nacionalna-konferencia-otbelyazva-140-godini-ot-rogdenieto-na-peio-yavorov.html

Виена чества стила „модерн” и модернизма с грандиозни изложби

Една от емблемите на Виенския модерн - Сградата на сецесиона (Wiener Secessionsgebäude) на Фридрихщрасе 12. Снимка: © artnovini.comКултурната програма „Красота и бездна” е посветена на знаменитите Ото Вагнер, Густав Климт, Коло Мозер и Егон Шиле, които напуснаха този свят преди 100 години.

ВИЕНА. С културната програма „Красота и бездна” (Schönheit und Abgrund. Klimt. Schiele. Wagner. Moser.) през 2018 г. австрийската столица ще почете изкуството на модернизма, Виенския модерн (Wiener Moderne) и творчеството на четирима от неговите най-ярки представители: архитектът Ото Вагнер (Otto Wagner; 1841-1918) и художниците Густав Климт (Gustav Klimt; 1862-1918), Егон Шиле (Egon Schiele; 1890-1918) и Коло Мозер (Koloman Moser; 1868-1918), които при различни обстоятелства завършват земния си път точно преди 100 години, съобщава wien.info.


Периодът от 1890 до 1918 г. е определян като епоха на разцвет в австрийската история. Хабсбургската двойна монархия Австро-Унгария балансирала между красотата и бездната, а новаторството в изобразителното изкуство, литературата, архитектурата, музиката, психологията, философията и обществените отношения формират Виенския модерн. Негови пионери са именно художниците, които извършили своеобразен „пробив” в закостенялата Хабсбургска монархия, като в произведенията си те преосмислили провала на либералната политика след големия борсов срив от 1873 г. В същото време, във всички области на живота настъпили революционни промени, които продължили докато планетата не била обхваната от разрушителните бедствия на Първата световна война (1914-1918). След тази първа пауза и застой дошла и втората – с присъединяването на Австрия към фашистка Германия през 1938 – година преди избухването на Втората световна война (1939-1945).                       

Музеят „Леополд” притежава една от най-богатите колекции в света с творби и архивни документи на художника Егон Шиле. Снимка: © artnovini.comВиенският модерн

Прекрасните женски портрети, нарисувани от Густав Климт, безмилостните автопортрети на Егон Шиле, урбанистичните идеи на Ото Вагнер за съвременния мегаполис, изящният естетичен дизайн на Коло Мозер, психоанализата на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939), додекафоничната музика на Арнолд Шьонберг (Arnold Schönberg; 1874-1951), съвременните симфонии на Густав Малер (Gustav Mahler; 1860-1911), „Логико-философски трактат” (Logisch-philosophische Abhandlung; 1921) на Лудвиг Витгенщайн (Ludwig Wittgenstein; 1889-1951) и „Ландшафт на душата” (Seelenlandschaften) от Артур Шницлер (Arthur Schnitzler; 1862-1931) Това са само някои от големите постижения на Виенския модерн, когато в легендарните виенски кафенета – основно в „Централ”, „Музеум” и „Гринщайдл”, литератори като Карл Краус (Karl Kraus; 1874-1936) и Петер Алтенберг (Peter Altenberg; 1859-1919) водили оживени беседи с други интелектуалци и хора на изкуството. Архитектите Адолф Лоос, Йозеф Хофман (Josef Hoffmann; 1870-1956) и Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) проектирали и строили сгради с нови материали и в нов стил, който излиза от рамките на историческата епоха „Рингщрасе” (Ringstrassenstil). Еманципацията на жените върви във възходяща посока… В този биотоп на креативност и еуфорично настроение творчеството на Климт, Шиле, Вагнер и Мозер достига изключителен разцвет.

След като от 1857 до 1859 учи във Виенската политехника (Polytechnisches Institut), през 1860

„Портрет на архитекта Ото Вагнер” (1896) от Готлиб фон Хартенкампф (1871-1964). Снимка: © Wien MuseumОто Вагнер

постъпва в Кралската архитектурна академия в Берлин (Königlichen Bauakademie Berlin), където остава две години. Същият период от време прекарва и в Академията за изящни изкуства като студент по архитектура при Аугуст Зикарт фон Зекардсбург (August Sicard von Sicardsburg; 1813-1868) и Едуард ван дер Нюл (Eduard van der Nüll; 1812-1868) – две от големите имена на европейската архитектурата от края на XIX в., чиято най-известна творба е сградата на Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper), строена от 1861 до 1869 г.

Ото Вагнер олицетворява новият дух на времето, в което се обединяват предприемачеството, градостроителството и градоустройство. В наше време биха го нарекли дизайнер, урбанист и предприемач. Той бил убеден, че промените в битието, в начина на живот, трябва да бъдат такива, каквито изисква максималната функционалност на средата. В същото време той станал основоположник на нов език на формите, призван да отразява динамиката на големия град и стремежът му към прогрес. Неговият уникален и разпознаваем стил личи в редица емблематични постройки в австрийската столица като Пощенската спестовна каса (Postsparkasse, 1906), Майоликахаус (Majolikahaus, 1898), уникалната църква на Свети Леополд (Kirche am Steinhof, 1907), метростанциите на Карлсплац (1899), Гумпендорферщрасе (1898) и Маргаретенгюртел (1894), прочутата Вила „Вагнер” в Хитцинг, купена през 1972 г. от известния австрийски художник Ернст Фукс (Ernst Fuchs; 1930-2015), и др. Вагнер работи усилено и по системата за регулирането на река Виена, която преминава през централната част на града.

Коломан Мозер - дизайнерът на Виенския модерн. Снимка: WikipediaДнес биха определили

Коломан Мозер

като графичен дизайнер, а също и като продуктов дизайнер, интериорен дизайнер или дизайнер на изложби. Но неговата творческа дейност била далеч по-широкообхватна: от оформлението на книги, тапети, пощенски картички и листове за писма, плакати и лога, през мебели с високоестетичен дизайн и впечатляващи витражи до вдъхновени произведения на изобразителното изкуство.

През 1885 г. младият Коло Мозер е приет за студент в Академията за изящни изкуства (Akademie der bildenden Künste) във Виена, където от 1886 до 1889 г. учи при Франц Румплер (Franz Rumpler; 1848-1922), от 1889 до 1890 при Кристиан Грипенкерл (Christian Griepenkerl), а от 1890 до 1893 г. при Йозеф Тренквалд (Josef Mathias Trenkwald; 1824-1897). През 1903 г., заедно с архитектите Йозеф Хофман и Фридрих Фриц Верндорфер (Friedrich ‘Fritz Wärndorfer; 1868-1939), както и с подкрепата на Густав Климт, Мозер създава прочутите „Виенски работилници” (Wiener Werkstätte), които до 1932 г. диктуват тенденциите не европейския промишлен дизайн.

Една от най-известните снимки на Густав Климт с любиматта му котка (Gustav Klimt mit Katze, 1911). Снимка: © Wien MuseumПрез 1876 г. 14-годишният

Густав Климт

постъпва във виенското Художествено-занятчийско училище към Австрийския музей за изкуства и промишленост (Wiener Kunstgewerbeschule des k.k. Österreichischen Museums für Kunst und Industrie; днес: Университет за приложни изкуства - Universität für angewandte Kunst), където до 1883 г. учи при изтъкнатия график и специалист по шрифтове и орнаменти Карл Храховина (Karl Hrachowina; 1845-1896), при художника и гравьор Фердинанд Лауфбергер (Ferdinand Laufberger; 1829-1881), при живописците Лудвиг Минигероде (Ludwig Minnigerode; 1847-1930), Михаел Ризер (Michael Rieser; 1828-1905) и Виктор Бергер (Julius Victor Berger; 1850-1902) – последният близък приятел на изключително популярния виенски художник и моден дизайнер Ханс Макарт (Hans Makart; 1840-1884).

От художествена гледна точка произведенията на Климт отразяват пътя от епохата „Рингщрасе” (Ringstrassenstil) до зараждането на абстракционизма. Под влияние на Ханс Макарт младият художник първоначално приема изцяло принципите на консервативното академично образование и работи по украсата на сгради като театрите в Райхенберг, Риека, Карлови Вари, Бургтеатр (Burgtheater) във Виена… По-късно той изгражда и развива свой уникален стил, а неговият път е продължават Егон Шиле и Оскар Кокошка (Oskar Kokoschka; 1886-1980) - двама от най-ярките представители на експресионизма.

Великолепният „Портрет на Соня Книпс” (1898) от Густав Климт. Снимка: © Belvedere Museum През 1897 г.на 3 април, в знак на протест срещу остарялото разбиране за изкуството, Климт и няколко негови колеги, създават художественото обединение „Виенски сецесион” (Wiener Secession). За пример те взимат вземат берлинския и мюнхенския сецесион, а по същото време архитектите Йозеф Мария Олбрих (Joseph Maria Olbrich; 1867-1908) и Ото Вагнер завършват изграждането на т.нар. „Зала на сецесиона” (Wiener Secessionsgebäude). Първата значима публична проява на участниците в новото сдружение е да изпишат върху фасадата на залата своя знаменит лозунг: „На времето – неговото изкуство, на изкуството – неговата свобода” (Der Zeit ihre Kunst, der Kunst ihre Freiheit), а първата изложба на дружеството е през 1898 г.

Изкуството на Густав Климт е смятано за олицетворение на времето, в което се зараждат основите на модернизма. Неговите творби отразяват натрупания от изкуството и науката опит в преломния период, на границата между двата века. През 1900 г., във Виена, високата култура се концентрира във всички сфери на изкуството. В литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и музиката, новата естетика навлиза в живота на хората в поразителни мащаби и с нeбивало темпо, а през 1910 г., със своите два милиона жители, Виена е сред петте най-големи градове в света и се ползва с безспорния авторитет на водещо културно средище в Централна Европа.

Пътят към признанието на най-известния австрийски художник, обаче, не бил никак лек: възгледите на Климт за света, както и „изобилието” от… голи тела в неговите творби станали причина за много скандали. Въпреки немалкото перипетии, днес неговото творчество е смятано за въплъщение на онова изкуство, с което Виена и неговата родина са известни в цял свят.

Творческата мощ и новаторски концепции на Климт оказали силно влияние върху младия, но изключително талантлив

Фотопортрет на Егон Шиле от 1915 г. в ателието му в Хитцинг,  Виена. На заден план е фрагмент от неговата картина „Смъртта и момичето”. Снимка: © Leopold Privatsammlung/Foto: Leopold Museum, WienЕгон Шиле

още докато той е студент в Академията за изящни изкуства.

Двамата се срещат през 1907 г., когато 17-годишният художник наема първото си ателие във Виена. Както по-късно Кокошка, така и темпераментният Шиле възприел от своя учител възхищението му към женските образи и стремежът му да обрисува техните вътрешни състояния и душевни преживявания. Изобразяването на човешкото тяло (в много творби на своето собствено) художникът развил до екстатичен, експресивен и дори демоничен образ, който до началото на XX в. няма аналог в изобразително изкуство.

През 1918-1919 г. светът е обхванат от пандемия на смъртоносния испански грип, с чийто вирус се заразяват около 550 млн. души (почти 30% от тогавашното население на Земята) и умират между 50-100 милиона. Въпреки че е покосен от болестта на 28-годишна възраст, Егон Шиле оставя огромно наследство, което след години получава признание в цял свят…

Четиримата творци са ключови личности за Виенския модерн, а без техните великолепни произведения, този феномен, възникнал в разцвета на Belle Époque, би се оказал съвършено различен и, преди всичко, не би могъл да излезе от рамките на изкуство от местно значение, написа theartnewspaper.ru. Времето, в което Австро-унгарската империя се разпада, се оказва определяща за артистите, като всеки по своему се стреми да преодолява официалните имперски вкусове, допълва медията. Продължава на стр. 2

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2401-viena-chestva-stila-modern-i-modernizma-s-grandiozni-izlogbi.html