Архив на категория: Новини

Публикуваха уникален каталог-резоне с 999 живописни творби на Салвадор Дали

След 17 години на усилена работа живописта на Салвадор Дали беше събрана в уникален каталог-резоне. Снимка: artnovini.comЗа пълното осъществяване на дигиталния проект на Fundació Gala-Salvador Dalí бяха необходими повече от 17 години.

ФИГЕРЕС. Екипът на фондация „Гала – Салвадор Дали” (Fundació Gala-Salvador Dalí) обяви, че e завършена публикацията и на последната, пета част от дигиталния каталог-резоне на световноизвестния испански сюрреалист (Catalogue Raisonné of Salvador Dalí), чиято подготовка отне 17 години, съобщава официалният сайт на институцията. Мащабната колекция ще окаже неоценима помощ както на изследователите на творчеството и живота на Салвадор Дали (Salvador Dali; 1904-1989), така и на арт пазара, са уверени от фондацията.


Фрагмент от каталога-резоне, който обхваща периода с най-ранните творби на Салвадор Дали - от 1910 до 1929 г. Снимка: Screenshot of salvador-dali.orgПроектът е съставен от пет части, които обхващат периодите: 1910-1929, 1930-1939, 1940-1951, 1952-1964, 1965-1983, и представя 999 творби (без акварели и рисунки). Дигиталният каталог-резоне е достъпен на каталунски, испански, английски и френски.

Този интернет ресурс е един от първите по рода си в света. На първо място това е „атрибуционен проект”, който има за цел „с пълна увереност да установи” авторството на всяко, включено в него живописно произведение, като каталогът постоянно ще бъде обновяван и разширяван, допълват от фондацията. За образец, инициаторите на проекта са използвали нецифровизираните каталози-резоне на Хуан Миро (Joan Miró; 1893-1983) и на Уилям Търнър (J.M.W. Turner; 1775-1851)

Първата част от проекта беше публикувана през 2004 г., по случай 100-годишнината от рождението на художника, и в нея бяха показани произведения от времето, когато Салвадор Дали е бил едва 6-годишен. Последната част, която е достъпна от този месец, съдържа 233 късни картини на ексцентричния сюрреалист.

Дигиталната колекция е своеобразен „атрибуционен проект”, който установява по най-подробен начин авторството на всяка от публикуваните живописни творби. Снимка: Screenshot of salvador-dali.orgВ грандиозната изследователска работа обединени усилията на престижни институции като американският Музей „Дали” (The Dalí Museum) в Сейнт Питърсбърг (Флорида), мадридският Център на изкуствата „Кралица София” (Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia), парижкият Център „Помпиду” (Musée national d’Art moderne – Centre Georges Pompidou) , а за творбите, намиращи се в частни колекции, съдействие са оказали експерти от холандския Музей „Бойманс ван Бенинген (Museum Boijmans van Beuningen) в Ротердам.

Сега от фондация „Гала – Салвадор Дали” работят усилено по каталогизирането на графиките и скулптурите на артиста, но тяхното проучване е силно затруднено от големия брой фалшификати, допълват от изданието theartnewspaper.com. Публикуването на първата част от каталога-резоне със скулптури е планирано за края на 2018 г.

Творчеството на Салвадор Дали се радва на изключителна популярност в цял свят, което доказва фактът, че от 21 ноември 2012 г. до 25 март 2013 г. неговата ретроспективна изложба в Париж, наречена Dali (тогава бяха показани над 200 произведения), беше посетена от над един милион души и подобри рекорда за посещаемост в Центъра „Помпиду”, поставен от самия… Дали, но през 1979-1980 г., когато представянето му привлече над 900 хиляди почитатели на неговото изкуство.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2395-publikuvaha-uniklen-catalogue-raisonne-s-999-kartini-na-salvador-dali.html

Д-р Райна Дамяни с наградата „Златното клонче” на artnovini.com за 2017 г.

Д-р Райна Дамяни - журналист, художник и арт експерт, с наградата „Златното клонче” на artnovini.com за 2017 г. Снимка: © Радослав НиколовПрез 1994 г. носителката на тазгодишната награда създава и води и до днес най-дълго просъществувалото авторско предаване за изкуство и култура в българския ефир – „В часа на синята мъгла”, което има над 1000 излъчвания и повече от 4000 интервюта.

СОФИЯ. Известната българска журналистка, художник и арт експерт д-р Райна Дамяни е тазгодишният носител на наградата „Златното клонче”, която на 10 декември, неделя, сайтът да изкуство и култура artnovini.com връчи за шеста поредна година. На тържествена церемония в столичната галерия „Савов” изтъкнатата журналистка получи отличието от художничката Стефка Николова и известният български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov) - автор на позлатената статуетка.


По време на тържествената церемония отличието на изтъкнатата журналистка връчиха Стефка Николова - иконописец, и скулпторът Ивайло Савов. Снимка: © Радослав НиколовД-р Райна Дамяни беше удостоена с наградата „Златното клонче” „за нейната голяма любов към изкуството и културата. За нейния висок професионализъм и журналистическа етика, за силата и упорството й години наред да озарява глобалния художествен небосклон, въпреки превратностите на нашето съвремие. За силата на нейния артистичен дух. За предаността й към Десетте музи!”, се казва в специалната грамота.

Предлагаме на вашето внимание поздравителното писмо до д-р Райна Дамяни от Марио Николов, главен редактор и основател на artnovini.com:

Позлатената статуетка на „Златното клонче” е дело на  известния български скулптор Ивайло Савов. Снимка: © Радослав НиколовЗдравейте!

Ще започна с традиционните за тази церемония думи, с които приветстваме нашите гости. Традиционни, защото традициите са много важни, те са като грунда върху платното на художника – без него боите „не хващат” и не след дълго падат:

Добре дошли в прекрасната галерия „Савов”, където, днес, сайтът за изкуство и култура artnovini.com ще връчи за шести пореден път наградата „Златното клонче”

Да бъдеш журналист в област като изкуството и културата е особено призвание – бих го сравнил с това да бъдеш лекар. Защото тя, да я наречем „арт журналистиката”, е призвана да лекува обществото, по точно неговата душа. Но както, за да може един медик да лекува, той трябва да обича не само своята наука, но и пациентите си, така и журналистът трябва да обича своите читатели, слушатели или зрители. Иначе няма как да се получи. Д-р Райна Дамяни знае това много добре. Както знае, че и точно тази професия – на арт журналист, понякога носи тежки разочарования и болка. Като самото Изкуство. Но най-важно е да имаш силата отново и отново да продължаваш напред. Независимо от „сюрпризите”, които с не особено елегантно чувство за хумор животът най-неочаквано ти поднася…

Момент от тържествената вечер в столичната галерия „Савов”. Снимка: © Радослав Николов25 години „В часа на синята мъгла” в Дарик радио, автор и водещ на предаването за изкуство и култура „Реплики” в (бившата) телевизия БиБиТи, и още безброй осъществени идеи за телевизия, радио, периодични медии, кураторски и ПР проекти, обществени ангажименти, и не на последно място – няколко великолепни самостоятелни изложби… След 25 години работа в българските медии, мога съвсем отговорно да кажа, че хора (този път умишлено пропускам думата „журналист”), така широкомащабно и многопосочно отдадени на изкуството и културата, съм срещал изключително рядко.

Няма да изброявам нейните многобройни награди, защото днес e важна една – наградата „Златното клонче” за 2017 г., с която сайтът за изкуство и култура artnovini.com удостоява д-р Райна Дамяни. За нейната голяма любов към изкуството и културата, за нейния принос в съхраняването на българския дух…

Рени, макар и отдалеч, прегръщам те! Днес, в този живот, ти си в сърцето ми – защото друго време и другаде няма.

Д-р Райна Дамяни - 2017 година в 17 снимки. Снимки: © Личен архив / колаж: artnovini.com* * *

БИОГРАФИИ

РАЙНА ДАМЯНИ e родена на 27 юли 1966 г. в София. Завършила е „Радио и телевизионна журналистика” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Климент Охридски” – степен „магистър”. Специализирала е „История на изкуството, култура и масмедии” в същия университет и „Въведение в приложната психология, психодрама и техники на професионалното общуване” в Нов български университет.

През 1984 г. тя започва да сътрудничи в различни периодични издания, сред които вестниците „Отечествен фронт”, „Народна младеж”, „Черноморски фар”, „1000 дни”, „Труд”, „Постфактум”, „Власт”, списанията „БулевАрт” и „Знаци”. Била е репортер и редактор в програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев” на Българско национално радио. Работила е като сценарист и репортер за авторския проект „За съдбата на българските църкви и манастири” на предаването „Везни” на Българска национална телевизия.

От 1994 г. работи в Дарик радио, където създава и води и до днес най-дълго просъществувалото авторско предаване за изкуство и култура в българския ефир – „В часа на синята мъгла”, което има над 1000 излъчвания, повече от 4000 интервюта, 9 арт- и 10 медийни награди.

Райна Дамяни е автор на рубрики, статии и рецензии за изкуство и култура в списание „Български дипломатически преглед”; автор и водещ на предаването за изкуство и култура „Реплики“ в BBT (от 2007 г.), където е автор и на три документални филма.

През последните 25 години, като журналист и арт експерт, тя отразява редица театрални и кино фестивали в България и Европа, пленери, изложби и събития; участва като лектор в международния симпозиум „Синтез изкуствата и тенденции в новата европейска култура” в Патра, Гърция – 2007, и в научно-практическата конференция в рамките на Международния семинар по културно наследство „Българо-малтийски културни общувания”, Малта – 2015.

Сценарист, водещ и PR на значими събития и концерти, проведени в БАН и в зала „България”.

Нейните професионални интереси обхващат всички области на изкуството, културните политики и практики и културния туризъм.

Райна Дамяни има седем самостоятелни изложби; автор е на илюстрациите на седем книги.

През 2013 г. преподава „Реторика, говорни умения и комуникации” в Колежа по журналистика в София. През същата година участва в Обществения съвет към министъра на културата в направление „Нематериално и материално културно наследство”.

През 2014 г., за цялостен принос към културата на столицата – в раздел „Културна журналистика”, д-р Райна Дамяни е отличена с Голямата награда на София. Носител е на наградата „Златно перо” за 2015 г. – раздел „Електронни медии – радио”, на Съюза на българските журналисти.

Година по-късно получава Специална награда „Ябълка на познанието - златна” от Университетската младежка Академия за управление на знанията в УниБИТ. През 2015 г. е ПР и медиен консултант на Софийска филхармония, отличена е и с награда в журналистическия конкурс „Светове и цветове” за отразяване на испанското изкуство и култура в България.

През 2016 г. участва в работата на Европейската комисия по образование и култура и Европейския парламент в Брюксел. Защитава на докторантура с тема „Системата на културното наследство в България и новата медийно-информационна среда, 1989-2016”. Работи като „Връзки с обществеността” на Международната лятна Академия за изкуства в Созопол (2016-2017).

През тази година д-р Райна Дамяни представи кураторския си прооект „Четки по пясъка на свещените земи” по време на Дните на българската култура в Израел.

Ивайло Савов - едно от големите имена в съвременната българска скулптура. Снимка: © Радослав Николов* * *

ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян (1980) и „Скулптура” в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Живее и работи в София.

За първи път авторът показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура” на „Шипка” 6, София, и в парижката Galerie Lehalle. Следват изяви в галерия Le Nouveau Mur, Женева; Европейски салон за изкуства Europ ‘Art, Женева - 1992; галерия Theatre de Pochede la Grenette, Веве, Швейцария; „Крида арт”, София – 1994; Galerie du Lac, Нион, Швейцария; галерия „Досев”, София – 1995; Galerie Lotus, Виена; Fallet Gallery, Женева, Швейцария – 1996; галерия Campo & Campo, Антверпен, Белгия – 1997; Anixis Gallery, Баден, Швейцария – 1999, и др. През 2000 г., след конкурс в Женева, той създава монументалната бронзова скулптура „Ликорна” (еднорог), която символизира духовната чистота в западноевропейската митология.

Ивайло Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. От 2004 г. скулпторът работи с престижната аукционна къща Hotel des Ventes в Женева. Той е сред малцината съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery. В салоните й, които се намират в Женева, Веве и Берн, неговите произведения са изложени заедно с образци на Алберто Джакомети (Alberto Giacometti; 1901-1966), Фернандо Ботеро (Fernando Botero; 1932) и Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920)…

По-важни изложби:

2011 - самостоятелна изложба в Националния археологически институт
           с музей към БАН – Централна зала;
2010 - четвърта самостоятелна изложба в „Галери дю Лак” – Нион, Швейцария;
2009 - самостоятелна изложба в GreenCat Gallery – Антверпен, Белгия;
         – самостоятелна изложба в Далхайм, Люксембург,
           представен от GreenCat Gallery;
         – самостоятелна изложба в галерия „Франк Кордие” – Лион, Франция;
2006 - самостоятелна изложба в хотел „Хилтън” – София;
2004 - официален артист на швейцарската галерия Zabbeni;
        
- участие в Европейския салон за изкуство MERK’ Art в Лугано,
           представен от галерия Zabbeni. Тогава в салона участват
           над 100 водещи галерии за модерно и съвременно изкуство;
2001 - галерия „Ле мироар де Метр” – Женева, Швейцария;
        
- галерия „Алма” – Германия;
        
- галерия „Франк Мение” – Франция.

Произведения на Ивайло Савов са притежание на частни колекционери от 27 държави: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Русия, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Англия, Ирландия, Люксембург, Белгия, Холандия, Ливан, Израел, Малайзия, Индия, Япония, Куба, Еквадор, САЩ и Канада.

Избрани колекции:

Национална художествена галерия – София, България;
Колекция „Жорж Екли” (Collection Art Dialogue)
– Париж, Франция;
Колекция „Джон Галиано”
(Collection John Galliano) – Париж, Франция;
Колекция „Митал”
(Collection Mittal) - Мумбай, Индия;
Колекция „Принц Филип”
(Collection Prince Phelippe) - Брюксел, Белгия;
Колекция „Пенков”
(Collection Penkov) - София, България;
Колекция „Кромуел Арт” (Collection
Cromwell Art) – Монреал, Канада.

Скулпторът е автор на годишната награда за фантастика „Гравитон”, която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов-баща (1927-2008) връчва на български фантасти, издателства и илюстратори за „добро въображение и доброта на въображението”. Художникът изработва и пластиката за приза „Петле”, с който от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството на Република България, отличава инвеститора на годината в страната.

Ивайло Савов е автор и на статуетката на Международната награда „Водно конче” на сайта за изкуство и култура artnovini.com..

През пролетта на 2015 г. скулпторът беше консултант и подкрепи екипа на artnovini.com при реставрирането на Паметника на седемте български офицери, загинали през Балканските войни и Първата световна война от 1912 до 1918 г., който се намира във Виена.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2394-dr-raina-damjani-s-nagradata-zlatnoto-klonche-na-artnovini-com-za-2017.html

И цветът на 2018 година е… ултравиолетовият!

В исторически контекст Ultra Violet е символ не само на царственост и величие, на благородство и аристократизъм, на благосъстояние и на амбиция, но и на духовно извисяване.. Снимка: © artnovini.comСложен и съзерцателен, Pantone 18-3838 Ultra Violet насочва човешките сетива и дух към мистиката на Космоса.

КАРЛЩАД (НЮ ДЖЪРСИ). Този цвят е драматично провокативен, дълбокомислен, има многозначителни нюанси… Този цвят излъчва усещане за оригиналност, изобретателност, има визия, която насочва към бъдещето… В исторически контекст той е символ не само на царственост и величие, на благородство и аристократизъм, на благосъстояние и на амбиция, но и на духовна извисяване. И така – след едногодишни проучвания на тенденциите в графичния и интериорния дизайн, в модния и в продуктовия дизайн, експертите от Института „Пантон” (Pantone Color Institute; PCI) определиха, че Цветът на 2018 г. (Color of the Year 2018) е… ултравиолетовият, или казано индустриално: Pantone 18-3838 Ultra Violet.


Сложна и съзерцателна комбинация от различни проценти на синьо и червено, Ultra Violet насочва човешките сетива и дух към мистиката на Космоса, към приключенския копнеж за открития отвъд мястото, където живеем… Безкрайното, необхватно нощно небе е символ на Възможното и от хилядолетия ни вдъхновява да търсим светът извън нас самите…

„Ние живеем във време, което изисква изобретателност и въображение. Това, което е характерно за цвета Pantone 18-3838 Ultra Violet, е творческото вдъхновение, основано върху синьо-пурпурното, което отвежда нашето съзнание и потенциал на по-високо ниво”, казва Леатрис Айземан (Leatrice Eiseman), изпълнителен директор на института Pantone Color Institute. „От проучванията с новите технологии и величествената галактика, до художественото изразяване и духовния размисъл, интуитивният Ultra Violet осветява пътя ни към това, което предстои да дойде”.

Снимка: Screenshot of pantone.comСпоред класификацията на PCI, в сегмента Fashion, Home + Interiors (Cotton), в цветовия модел RGB координатите на Pantone 18-3838 Ultra Violet TCX са 95 75 139, в CMYK: 71 73 7 8, а в HTML: 5F4B8B, отбелязва сайтът на компанията.

Специалистите от института, които работят в две основни цветови системи: едната за печат и опаковка, а другата – за моден и продуктов дизайн, предлагат на „десетте милиона дизайнери и производители от цял свят”, които всекидневно използват техните продукти, осем различни палитри с цвета на 2018 г. Всяка от тях изразява автентично чувство и настроение, а в подходяща комбинация с различни неутрални и ярки цветове, отделните палитри могат лесно и в хармония да бъдат използвани в модата, в интериорния, графичния дизайн, в опаковките…

Енигматичният ултравиолет отдавна се е превърнал в символ на контракултурата, на неконвенционалното и на художествения блясък. Суперзвезди на поп музиката като Принс (Prince; 1958-2016) и Дейвид Бауи (David Bowie; 1947-2016), рок легенди като Джими Хендрикс (Jimi Hendrix; 1942-1970) и групата Deep Purple, изпълниха с различни нюанси на Ultra Violet западната поп култура, изразявайки своята ярка индивидуалност. Нюансиран и излъчващ различни емоции, дълбочината на този цвят символизира още стремежа към експериментирането и нонконформизма, които подтикват хората да представят своята уникалност пред света, разчупвайки граници и канони чрез творчеството си.

В края на декември миналата година, за цвят на 2017 г. беше определен „утвърждаващият живота природен цвят” Pantone 15-0343 Greenery – зелено с мек тревен жълто-зелен оттенък.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/drugi/2393-i-cvetat-na-2018-godina-e-ultravioletoviat.html

Художникът Никола Русев представя своите „Нови търсения” в БКИ – Прага

Художникът Никола Русев (вляво) представя творбата си „Дон Кихот” - от колекцията „картини с превъртане”, в галерията на Българския културен институт в Прага. Снимка: © БКИ - Прага„Чрез творчеството си се стремя да сближавам хората, да ги одухотворявам и да ги правя по-добри”, казва живописецът.

ПРАГА. В навечерието на коледните празници в галерията на Българския културен институт в Прага (Bulharský kulturní institut, Klimentská 6) беше открита изложбата „Нови търсения” (Nová hledání) на художника Никола Русев. Експозицията представя различни етапи от творчеството на артиста, но основният акцент е поставен върху новите композиционни решения в неговите картини.


Един великолепен портрет на „Момиче с шапка”. Снимка: БКИ - Прага. Художник: © Никола Русев „Изкуството носи онзи баланс в човешките отношения, необходим за тяхното хармонично развитие. Смятам, че то съчетава всичките десет Божи заповеди и чрез творчеството си се стремя да сближавам хората, да ги одухотворявам и да ги правя по-добри”, сподели при откриването на изложбата си Никола Русев.

В Прага живописецът показва няколко цикъла от картини, в които интерпретира всички онези теми, които го вълнуват и вдъхновяват: неповторимата атмосфера на възрожденските български къщи, девствената красота на природата, въздействащата пленителност на голото женско тяло, анекдотът като част от всекидневието ни…

Сред новите търсения на Никола Русев се открояват произведения, изпълнени в смелото композиционно решение, наречено от него най-общо „картина с превъртане”. В този случай творбата е построена по такъв начин, че както и да бъде поставена, тя стои убедително не само в структурно и в сюжетно отношение, но и като хармония. С такава композиция са картините „Дон Кихот”, „Велосипедистка”, „Музика и любов”, Момиче с котки”, „Художникът и моделът I”.

Интерпретации по темата „Музика и любов”. Снимка: БКИ – Прага. Художник: © Никола Русев „За да бъде цялостно възприета от зрителя, и то за кратко време, всяка една от този тип творби, е необходимо да бъде поставена върху специален механизъм, който да я превърта автоматично, приблизително на всеки две минути. В днешното време на технологичен напредък вярвам, че е възможно това да бъде постигнато. Всичко е въпрос на желание и, разбира се, на финанси”, допълва художникът.

Никола Русев е роден в Плевен. Завършва Националната художествена академия през 1967 г. Работи предимно живопис с маслени бои, акварел и в областта на рисунката. Има редица самостоятелни изложби и участия в общи експозиции в България и чужбина. Негови творби са притежание на частни колекционери и галерии в Европа, Северна Америка, Азия.

„Автопортрет”. Снимка: БКИ - Прага. Художник: © Никола Русев„Изкуството на Никола Русев е многолико, вълнуват го теми, съвместяващи различни образи и настроения”, казва за него изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова. – В настоящата изложба преобладават живописните платна, в частност натюрморти, пейзажи, фигурални композиции. Успоредно с „ортодоксалните” структурни изграждания, авторът разработва уникално композиционно живописно решение, което нарича „картини за превъртане”. Картината за превъртане е съставена така, че независимо от нейното позициониране, тя винаги стои убедително. В лайтмотив се превръща този композиционен елемент, който е най-подвластен на земното притегляне, но при т.нар. превъртане центърът на композицията е изместен, без да се нарушава хармонията на картината. Въздействието на голото тяло в картините на Никола Русев трудно може да се опише еднозначно. От една страна то впечатлява с красота и съвършенство. От друга – поражда напрежение, влизайки в конфликт с енергията на контрастния фон. Неочакваният краен резултат е единен хармоничен образ, който говори с езика на непреходното. Разположението на тялото в композицията, излъчващо лекота и грация, и геометричните фигури като фон приковават вниманието, провокирайки емоции, въпреки традиционните представи за красота, естетика, сюжет.

„Момиче в клони”. Снимка: БКИ - Прага. Художник: © Никола РусевС усет за пропорциите и мащаб Никола Русев изгражда и своите пейзажи, насищайки ги с топли и пъстри цветове и с неповторимата атмосфера на българската къща, на българската традиция и духовност. Сред тях прозират спомени от миналото в съчетание с модерно мислене, внушаващи красота и хармония в образците на българските пейзажи.

Каквато и тема да вълнува авторът – резултатът говори за независим дух и творческо виждане, за устрем и сдържаност, поетичност и изтънченост, които идват от натрупания опит. Смятам, че една от отличителните характеристики на неговото творчество е лекотата, с която успява да ни пренесе в един друг свят, провокиращ с различни настроения и състояния. Със своя пример авторът доказва, че за творческата личност не е важна младостта или физическото състояние, а съхранената вътрешна енергия, която дава сила за реализирането на нови идеи.”

Впечатляващата и нетрадиционна изложба „Нови търсения” на Никола Русев ще бъде експонирана в галерията на Българския културен институт в Прага до 5 януари 2018 г.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2392-hudognikat-nikola-rusev-predstavia-svoite-novi-tarsenia-v-bki-praga-.html

Спор за реалността започна в изложбата на съвременна българска живопис и скулптура на „Шипка” 6

Димитър Генчев, „Изгрев в скучната стая”, 160 x 200 см, маслени и акрил върху платно. Снимка: СБХ © Димитър Генчев Галерията на СБХ
на ул. „Шипка” 6 представя произведения
на 60 художници
от различни поколения.

СОФИЯ. Изложба на съвременна българска живопис и скулптура, наречена „Спорът за реалността”, представя галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6. Изложбата е замислена едновременно като изследователски проект и като дискусионен форум. Основната цел на проекта е да предложи критически поглед към доминиращите идеи в съвременната българска живопис и скулптура, казват кураторите на експозицията Станислав Памукчиев, Петер Цанев и Кирил Василев.


Разположена на първия и на втория етаж на „Шипка” 6, изложбата показва творби на 60 автори от различни поколения с диаметрално противоположен светоглед и естетически възгледи. В едно експозиционно пространство конфронтирано съжителстват широк спектър от „класически” пластични изразявания до крайно провокативни концептуализации, изследващи границите на живописта и скулптурата, допълват организаторите.

Изложбата „Спорът за реалността” включва произведения, създадени през второто десетилетие на XXI в. и представя значими автори от най-възрастното поколение български художници заедно със силни и доказани имена от средното поколение, както и най-младите, но вече утвърдени скулптори и живописци, които доказват жизнеността на своите артистични визии и свидетелстват за паралелното съществуване на светогледни позиции в съвременната култура.

Проектът поставя в центъра на дебата за съвременното изкуство за пръв път въпроса за смисъла и съдържанието като структуроопределящи създаването и прочита на художествения образ.

Експозицията „Спорът за реалността” в галерията на ул. „Шипка” 6 можете да посетите до 22 декември 2017 г.

Снимка: © Съюз на българските художници* * *

Участници

Александър Вълчев, Андрей Даниел, Анета Дръгушану, Анжела Терзиева, Антоанета Гълъбова, Божидар Козарев, Борис Сергинов, Валентин Дончевски, Васил Симитчиев, Веселин Начев, Валентин Старчев, Венци Занков, Десислава Минчева, Димитър Генчев, Динко Стоев, Димитър Яранов, Долорес Дилова, Елена Панайотова, Емил Попов, Ива Яранова, Ивайло Аврамов, Иван Русев, Иван Славов, Иво Бистрички, Красимир Добрев, Красимир Русев, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Любен Генов, Людмил Лазаров, Марина Маринова, Мария Чакърова, Милко Божков, Моника Попова, Николай Колязов, Николай Майсторов, Николай Петков, Павел Койчев, Павлин Радевски, Петер Цанев, Правдолюб Иванов, Расим, Радоил Серафимов, Ралица Игнатова, Росен Тошев, Румен Жеков, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Светлозара Александрова, Свилен Блажев, Симеон Симеонов, Станимир Генов, Станислов Памукчиев, Стефан Лютаков, Стоян Дечев, Стоян Куцев и Цветослав Христов.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2391-spor-za-relnostta-v-izlogba-na-savremenna-bulgarska-jivopis-i-sculptura.html

Кокимото разбулва мистерията на ретроградния Меркурий в „Аросита”

Калоян Илиев - Кокимото сред творби от изложбата „Ретрограден Меркурий”. Снимка: галерия „Аросита” © Антонио Георгиев-ХаджихристовАпокрифни светци и източен фатализъм, съчетан с екзистенциалната европейска тъга, се обединиха, за да напомня, че колкото и да е богат и известен човек, все пак е смъртен, казва за изложбата си известния варненски художник.

СОФИЯ. Изложба на Калоян Илиев – Кокимото. Галерия „Аросита” (ул. „Врабча” 12 Б). „Ретрограден Меркурий” (Mercury Retrograde). Откриване в… неделя, т.е. 3 декември – денят, в който родната ни планета Земя навлезе за четвърти път през 2017 г. в т.нар. ретрограден Меркурий. Не би могло да бъде иначе, защото освен, че този вернисаж е астрономически и астрологически обоснован, тази идея – да откриеш изложба в комерсиално нецелесъобразен ден като неделя, отразява (от различни ъгли) и творческата същност на нейния автор: неконвенционална, провокативна, пророческа, изобретателна, изследваща, саркастична… или накратко – by Kokimoto.


Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - Кокимото„Ретрограден Меркурий” е не само парадоксален (от гледна точка на медийния копнеж по сензация) паралакс (като ъгъл на наблюдение), защото както сам казва художникът „наблюдавайки планетите от Земята изглежда, че се движат напред. В един момент забавят движението си, спират и започва да ни се струва, че се връщат назад. Всъщност това е оптична илюзия. В действителност планетите само забавят своя ход. Това състояние се нарича ретроградно, а от всички тях Меркурий е с най-силен ефект върху хората.”, но и метафора, която изследва възприятията на публиката от две различни точки: от твореца към зрителя и от зрителя към твореца. „В произведенията си пресъздавам взаимоотношенията между самия мен и хората в условията на манипулирана реалност”, казва Кокимото, който при подготовката на всяка своя изложба проучва задълбочено отделните аспекти на темата, работейки „с вече съществуващ визуален материал”, който обогатява „със собствени разработки с повествователен характер.” След това художникът повторно разказва историите си, но по нов начин, като насочва вниманието към някои конкретни проекции на сюжета и така описва отново своите преживявания, но този път като зрител.

Художник: © Калоян Илиев - КокимотоВсичко това се случва и с експозицията „Ретрограден Меркурий”, която сега Кокимото представя в галерия „Аросита”, а своите наблюдения и техните интерпретации артистът описва по следния начин: „Когато една планета е ретроградна, тя се намира в покой, а тогава не може да контролира дейностите, за които отговаря и затова настъпва объркване, граничещо с хаос. И въпреки че в медиите опасността от това е по-скоро пресилена, отколкото реална, образът на Ретрограден Меркурий се възприема като негативен. Тази публична нагласа ме привлече като изследовател в началото на 2016 г., а след по-задълбоченото ми навлизане в материята и като творец установих позитивните тенденции, които носи периодът. В следващия момент, от ограничение, той се превърна в шанс и от недостатък – в предимство. Ретроградните периоди на Меркурий обикновено са три или четири пъти годишно и продължават около месец. След вече зародилата се идея за изложба, изчаках идването на всеки един от тях, за да създам произведенията си. По време на Ретрограден Меркурий се засилва въображението, нараства жаждата за знания, настъпват ползотворни дни за творческите натури. Темпото на работа се забавя, което дава възможност да се вгледаш в себе си и отдадеш на фантазиите.

Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - КокимотоВ продължение на две години търпеливо и методично използвах този потенциал, като реализирах идеите си по темата, само и единствено по време на Ретрограден Меркурий. Докато черпя енергия от астрологичния феномен, наблюдавах как той се превръща в заплаха за околните. В астрологията, обаче, няма добро или лошо, има само принципи, тенденции и влияния с различни характеристики, които нашето полярно съзнание е склонно да абсолютизира. Апокрифни светци и източен фатализъм, съчетан с екзистенциалната европейска тъга, се обединиха в серия от рисунки, графики, пластики и колажи, за да напомня чрез тях, че колкото и да е богат и известен човек, все пак е смъртен.

Последният за 2017 г. ретрограден цикъл е от 3 до 23 декември, в рамките на изложбата, с която завършвам проекта и се оставям на онзи момент, когато човек може да изследва, анализира и съпреживява създаденото от него на съзнателно и на подсъзнателно ниво, осмисляйки миналото.”

Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - КокимотоКакто написах в далечната зима на 2013 г. (виж: Новият „грип Кокимото” оцветява живота в розово. Но не само…), Калоян Илиев – Кокимото е явление в съвременното изкуство – не само в българското, но и в глобалното, и суперлативите по този повод са напълно естествени – в това може да се убеди всеки, който посети негова изложба. Творбите му – перфектни в техническо отношение – са ярки, уникално саркастични, но дълбоко премислени, и разпознаваеми… А най-голямото достойнство на неговото изкуство е ясната му концепция, която винаги е значима, обективна и непреднамерена, и разбира се автентичният артистичен начин на нейното олицетворяване – важни неща, което го различава от мейнстрийма на т.нар. икони на съвременното изкуство, които често, буквално, трябва да изтърпяваме стоически в изложбените зали…

Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - КокимотоВ творбите си (колаж, живопис, графика, фотография) Калоян Илиев-Кокимото ни разказва необикновени приказки, които са хем съвременни, хем универсални, а в тяхното огледалце-огледалце се отразяват едновременно носталгичното, понякога трогателно-глуповато, минало, преялото генно-модифицирано настояще и дистопичното ретроградно A.I.-бъдеще. „Необикновените и помрачени светове, които представям в графики, рисунки, обекти и колажи са плод както на моите спомени, така и на творчески инвенции. В много от творбите проличава интереса ми към различни социални проблеми. Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните са само някои от темите, които многократно могат да бъдат открити в работите ми. Минавайки от религия през политика, до ежедневните абсурдни ситуации, аз се интересувам и от по-често срещани емоционални и умствени състояния, като нарцисизъм, копнеж за любов и красота” – казва художникът.

Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - КокимотоПроизведенията на Кокимото са един невъобразим арт „биотоп”, обитаван от странни клонинги на гадняра кот Бегемот, от ококорени чипоноси аниме герои, тук можете да докоснете широката душа на Matryo$ka, да погледнете смело в очите истински азиатски тигър, да се почувствате като собственик на парче… от кройка на Бурда, да се превърнете в растриран холивудски блян или да усетите бързопреходността на битието като екзистенциално учудените черепи-амулети… И всичко това - под зоркия антиутопичен поглед на всевиждащото (керамично) Око на провидението…

И ето – от 3 декември, отново сме в „обятията” на ретроградния Меркурий, тъй че не се учудвайте , ако ви идват на ум странни, но оригинални идеи (според астролозите). Звездобройците съветват да ги запишете някъде и да не бързате с осъществяването им. Но ако една от тези идеи е да отидете на изложба, изберете непременно „Ретрограден Меркурий” на Калоян Илиев-Кокимото в галерия „Аросита”. И не слушайте разните там stargazers, а побързайте, защото ще можете да се възхитите на неговите произведения само до 17 декември – т.е. пет дни преди планетата Меркурий да излезе от назадничавата си фаза (погледната от ъгъла на Земята) – небесно събитие, което, всъщност, винаги е било само илюзия. Ще ви бъде безкрайно интересно, може би и смешно, но това, което ще видите, със сигурност ще ви накара да се замислите. Кокимото разбира от илюзии и алюзии, защото е истински магьосник. В изкуството.

Снимка: © Калоян Илиев - Кокимото* * *

Биография

КАЛОЯН ИЛИЕВ е роден през 1979 г. във Варна. Има магистърска степен – специалност „Графика” (2007), от Факултета по изобразителни изкуства към университета „Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново. През 2008 г. специализирал e в графичния департамент на Академията за изящни изкуства „Владислав Стремински” в Лодз, Полша.

От 2010 г. е член на Съюза на българските художници. Има 30 самостоятелни изложби във Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 170 общи художествени изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката, колажа и живописта в цял свят. Носител е 15 награди за графика, ex libris, рисунка и живопис.

Произведения на Кокимото са собственост на колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай.

Артистът живее и работи като художник на свободна практика във Варна.

Снимка: галерия „Аросита” © Калоян Илиев - Кокимото* * *

Самостоятелни изложби:

2016

- Matryo$ka, A+ Gallery, София;
– Maneki Neko Kokimoto,
Студио 24, Пловдив;
– Matryo$ka
, Contemporary Space, Варна.

2015

- Global Worm Inc. Project, галерия „Аросита”, София;
– SeaEscape
, галерия U.P.A.R.K., Пловдив.

2014

- Свободна интерпретация с Антония Колева - Nitra,
  Contemporary Space, Варна.
– Spiritual Trip,
Betahaus, София;
– „Ер
(е)отична нотка в колелата
  на Християнската машина”
,
  Градска художествена галерия - Варна.

2013
– Deja-vu Permanent
, K.E.V.A. Sofia, Bulgaria
– The Egocentric Love 2
, Temporary Center, Gabrovo, Bulgaria
– Kokimoto SURPRISE
, Contemporary Space, Varna, Bulgaria
– The Egocentric Love
, Bulart Gallery, Varna, Bulgaria
– „Животът в розово”
(La vie en rose), Галерия за модерно изкуство, София.

2012
- So fresh, so clean 2, галерия 1908, София;
- So fresh, so clean, галерия Буларт, Варна;
- „Духовно пътуване”, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Белгия.

2011
- „Eкслибрис артист на деня”, Музей на изкуствата
  във Фредериксхавн, Дания;
- „Шаблони на реалността”, галерия „Архис“, Варна;
- „Пътят към върха”, галерия Under P.A.R.K., Пловдив;
- „Морски пейзажи от Кокимото”,
  галерия за съвременно изкуство „1908”, София.

2010
- „Еротична нотка в колелата на християнската машина”,
  галерия 5 Open Аrt Space, София;
- „Български пощи: традиции, качество, доверие”, галерия „Юка”, Варна;
- „Порочен кръг: „Аз съм велик, защото съм велик!”
– утопичен художествен проект от Кокимото
, галерия „Буларт”, Варна.

2009  
- „Съвременни котки от Кокимото” с Андреас Хесман,
галерия Sigvardson, Родби, Дания;
- „Изгубена самоличност”, галерия за съвременно изкуство „1908”, София;
- „Ти си замесен… също като мен”, галерия „Буларт“, Варна.

2008
- „Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката”,
   студио Octopus Industries, София;
- „Грешка в системата”, галерия „Фоф”, Варна.

2007
- „В страната на умопомрачените”, Comics club – сдружение „Перде”, Варна.

2006
- „Перманентни рисунки”, музей „Янаки Манасиев”, Велико Търново.

Снимка: © Антонио Георгиев-Хаджихристов. Художник: © Калоян Илиев - Кокимото* * *

Избрани групови изложби и проекти:

2012
- Chances, Choices, Changes, куратор на Световната банка Марина Галвани, НДК, София;
- Съвременна българска графика, Градска галерия Вернон, Британска Колумбия, Канада;
- SHOOP, изложба на съвременни дигитални изображения, куратор студио:
  Don’t Fuck This Up, Далас, Тексас, САЩ;
- 3-то Международно триенале на графиката и рисунката, Банкок Тайланд;
- East of best, галерия Roodkapje Rottterdam, Ротердам, Холандия.

2011
- Post Pop Punks, галерия Cohn Drennan Contemporary, Далас, Тексас, САЩ;
- „Животинска ферма”, галерия Epreuve d’Artiste, Антверпен, Белгия;
- Арт уикенд Weeky Freaky, Калиакрия, куратор Калоян Илиев-Кокимото;
- Curated by_Vienna 2011, Портрети и автопортрети от частни колекции”,
  галерия Knoll, Виена, Австрия;
- „Кутии за сънища”, изложба на съвременно изкуство, галерия „Шипка 6”, София;
- „Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство”,
   Български културен институт, Прага.

2010
- „Голямата вълна”, VII Биенале на визуалните изкуства
  „Август в изкуството”
, Варна;
- 10х5х3, галерия „Шипка 6”, София;
- КunStart 10, 7-ми Международен фестивал на изкуствата,
  Болцано, Италия;
- 14-то Международно биенале на графиката,
  Национален музей на изящните изкуства Тайван, Китай.

2009
- Международно триенале на графиката, Краков, Полша;
- Първи фестивал за съвременно изкуство ARTVILNIUS’09, Вилнюс, Литва;
- Съвременна българска графика, Хагаши Чичибу, област Сайтама, Япония;
- Първо международно биенале на графиката, Александрия, Египет.

2008  
- 32-ри Международен конгрес на екслибриса в Пекин, Китай;
- Първи международно биенале на графиката, Истанбул;

2007
- Съвременна българска графика,
  Музей за съвременно изкуство – Сакима, Токио, Япония;
- 13-то Биенале за млади артисти от Европа и Средиземноморието,
  Пулия, Италия;
- 3-то Международно биенале на експерименталната графика,
  Илфов, Румъния;
- Съвременна българска графика, 5th Arte e il Torchio, Кремона, Италия;
- „Съвременни зверове”, галерия No smoking, Страсбург, Франция.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2390-kokimoto-razbulva-misteriata-na-retrogradnia-merkurii-v-galeria-arosi.html

Riccardo Muti will conducts the 2018 Vienna Philharmonic New Year’s Concert

Riccardo Muti. A remarkable collaboration between the Vienna Philharmonic and the Conductor began in 1971. Photo: Roberto RicciIn the Program: works from the vast repertoire of the Strauss family and its contemporaries.

VIENNA. The 2018 Vienna Philharmonic New Year’s Concert takes place on January 1, 2018, in 11:15 h AM, under the baton of Riccardo Muti in the Golden Hall of the Vienna Musikverein. This year’s concert will mark the fifth time – after 1993, 1997, 2000 and 2004 – that Riccardo Muti, whose close ties with the Orchestra extend over several decades, conducts this prestigious event. The Vienna Philharmonic (Wiener Philharmoniker) presents annually at the New Year a program consisting of the lively and yet nostalgic music from the vast repertoire of the Strauss family and its contemporaries.


Over the course of his extraordinary career, Riccardo Muti has conducted the most important orchestras in the world: from the Berlin Philharmonic to the Bavarian Radio Symphony Orchestra, from the New York Philharmonic to the Orchestre National de France, as well as the Vienna Philharmonic, an orchestra to which he is linked by particularly close and important ties, and with which he has appeared in Vienna, Salzburg and around the world since 1971. In September 2010, Riccardo Muti became Music Director of the Chicago Symphony Orchestra and in the same year was named Musician of the Year by Musical America.

At the Salzburg Festival in August 1971, a remarkable collaboration began between the Vienna Philharmonic and Riccardo Muti, who was born in Naples on July 28, 1941. It is not only the astounding number of nearly 500 concerts, but also the exceptional quality of these performances that lends Maestro Muti special significance in the history of the Vienna Philharmonic. Muti prepares himself for his concerts with intensive research and places emphasis on many details that give him a profound knowledge of the specific Vienna Philharmonic sound. This special bond is reflected by the fact that Riccardo Muti was awarded Honorary Membership in the Vienna Philharmonic in Salzburg upon his 70th birthday in 2011.

Riccardo Muti’s social and civic conscience as an artist is demonstrated by his concerts performed in places symbolising our troubled past and contemporary history, which he has conducted as part of Le vie dell’Amicizia” (The Paths of Friendship) project, produced by the Ravenna Festival. Concerts were given in Sarajevo (1997), Beirut (1998), Jerusalem (1999), Moscow (2000), Yerevan and Istanbul (2001), New York (2002), Cairo (2003), Damascus (2004), El Diem, Tunisia (2005), Meknes (2006), Concert for Lebanon (2007), Mazara del Vallo (2008), Sarajevo (2009), Trieste (2010), Nairobi (2011), Ravenna (2012), Mirandola (2013), Redipuglia (2104), Otranto (2015), Tokyo (2016) and Tehran (2017) with La Scala Philharmonic Orchestra and Chorus, the Orchestra and Chorus of the Maggio Musicale Fiorentino, the Musicians of Europe United” a group made up of the top players of Europe’s major orchestras and most recently with the Cherubini Youth Orchestra.

The Conductor has received innumerable international honors over the course of his career. He is Cavaliere di Gran Croce of the Italian Republic and a recipient of the German Verdienstkreuz. He received the decoration of Officer of the Legion of Honor from French President Nicolas Sarkozy in a private ceremony held at Élysée Palace. He was made an honorary Knight Commander of the British Empire by Queen Elizabeth II in Britain. The Salzburg Mozarteum awarded him its silver medal for his contribution to Mozart’s music, and in Vienna he was elected an Honorary Member of the Gesellschaft der Musikfreunde, the Vienna Hofmusikkapelle and the Vienna State Opera. Russian President Vladimir Putin awarded him the Order of Friendship, and the State of Israel has honored him with the Wolf Prize for the arts. He has received honorary degrees from many universities in Italy and abroad. The most recent was in 2014 when he received an honorary degree from Northwestern University in Chicago.

The 2018 New Year’s Concert will be broadcast in over 90 countries and followed by as many as 50 million television viewers around the world.

* * *

Program of the New Years’s Concert 2018

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Einzugsmarsch aus der Operette „Der Zigeunerbaron
, ohne op.

Josef Strauss (1827-1870)
Wiener Fresken. Walzer, op. 249

Johann Strauss, Jr.
Brautschau. Polka, op. 417
Leichtes Blut. Polka schnell, op. 319

Johann Strauss, sen. (1804-1849)
Marienwalzer, op.212
Wilhelm Tell Galopp, op. 29b

Franz von Suppé (1819-1895)
Ouvertüre zu Boccaccio

Johann Strauss, Jr.
Myrthenblüten. Walzer, op. 395

Alphons Czibulka (1842-1894)
Stephanie-Gavotte, op. 312

Johann Strauss, Jr.
Freikugeln. Polka schnell, op. 326
Tales from the Vienna Woods, Waltz, op. 325

Fest-Marsch, op. 452

Stadt
und Land. Polka mazur, op. 322

Un ballo in maschera. Quadrille, op. 272
Rosen aus dem Süden. Walzer, op. 388

Josef Strauss
Eingesendet. Polka schnell, op. 240

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2389-riccardo-muti-will-conduct-the-2018-vienna-philharmonic-new-years-concert.html

Riccardo Muti will conduct the 2018 Vienna Philharmonic New Year’s Concert

Riccardo Muti. A remarkable collaboration between the Vienna Philharmonic and the Conductor began in 1971. Photo: Roberto RicciIn the Program: works from the vast repertoire of the Strauss family and its contemporaries.

VIENNA. The 2018 Vienna Philharmonic New Year’s Concert takes place on January 1, 2018, in 11:15 h AM, under the baton of Riccardo Muti in the Golden Hall of the Vienna Musikverein. This year’s concert will mark the fifth time – after 1993, 1997, 2000 and 2004 – that Riccardo Muti, whose close ties with the Orchestra extend over several decades, conducts this prestigious event. The Vienna Philharmonic (Wiener Philharmoniker) presents annually at the New Year a program consisting of the lively and yet nostalgic music from the vast repertoire of the Strauss family and its contemporaries.


Over the course of his extraordinary career, Riccardo Muti has conducted the most important orchestras in the world: from the Berlin Philharmonic to the Bavarian Radio Symphony Orchestra, from the New York Philharmonic to the Orchestre National de France, as well as the Vienna Philharmonic, an orchestra to which he is linked by particularly close and important ties, and with which he has appeared in Vienna, Salzburg and around the world since 1971. In September 2010, Riccardo Muti became Music Director of the Chicago Symphony Orchestra and in the same year was named Musician of the Year by Musical America.

At the Salzburg Festival in August 1971, a remarkable collaboration began between the Vienna Philharmonic and Riccardo Muti, who was born in Naples on July 28, 1941. It is not only the astounding number of nearly 500 concerts, but also the exceptional quality of these performances that lends Maestro Muti special significance in the history of the Vienna Philharmonic. Muti prepares himself for his concerts with intensive research and places emphasis on many details that give him a profound knowledge of the specific Vienna Philharmonic sound. This special bond is reflected by the fact that Riccardo Muti was awarded Honorary Membership in the Vienna Philharmonic in Salzburg upon his 70th birthday in 2011.

Riccardo Muti’s social and civic conscience as an artist is demonstrated by his concerts performed in places symbolising our troubled past and contemporary history, which he has conducted as part of Le vie dell’Amicizia” (The Paths of Friendship) project, produced by the Ravenna Festival. Concerts were given in Sarajevo (1997), Beirut (1998), Jerusalem (1999), Moscow (2000), Yerevan and Istanbul (2001), New York (2002), Cairo (2003), Damascus (2004), El Diem, Tunisia (2005), Meknes (2006), Concert for Lebanon (2007), Mazara del Vallo (2008), Sarajevo (2009), Trieste (2010), Nairobi (2011), Ravenna (2012), Mirandola (2013), Redipuglia (2104), Otranto (2015), Tokyo (2016) and Tehran (2017) with La Scala Philharmonic Orchestra and Chorus, the Orchestra and Chorus of the Maggio Musicale Fiorentino, the Musicians of Europe United” a group made up of the top players of Europe’s major orchestras and most recently with the Cherubini Youth Orchestra.

The Conductor has received innumerable international honors over the course of his career. He is Cavaliere di Gran Croce of the Italian Republic and a recipient of the German Verdienstkreuz. He received the decoration of Officer of the Legion of Honor from French President Nicolas Sarkozy in a private ceremony held at Élysée Palace. He was made an honorary Knight Commander of the British Empire by Queen Elizabeth II in Britain. The Salzburg Mozarteum awarded him its silver medal for his contribution to Mozart’s music, and in Vienna he was elected an Honorary Member of the Gesellschaft der Musikfreunde, the Vienna Hofmusikkapelle and the Vienna State Opera. Russian President Vladimir Putin awarded him the Order of Friendship, and the State of Israel has honored him with the Wolf Prize for the arts. He has received honorary degrees from many universities in Italy and abroad. The most recent was in 2014 when he received an honorary degree from Northwestern University in Chicago.

The 2018 New Year’s Concert will be broadcast in over 90 countries and followed by as many as 50 million television viewers around the world.

* * *

Program of the New Years’s Concert 2018

Johann Strauss, Jr. (1825-1899)
Einzugsmarsch aus der Operette „Der Zigeunerbaron
, ohne op.

Josef Strauss (1827-1870)
Wiener Fresken. Walzer, op. 249

Johann Strauss, Jr.
Brautschau. Polka, op. 417
Leichtes Blut. Polka schnell, op. 319

Johann Strauss, sen. (1804-1849)
Marienwalzer, op.212
Wilhelm Tell Galopp, op. 29b

Franz von Suppé (1819-1895)
Ouvertüre zu Boccaccio

Johann Strauss, Jr.
Myrthenblüten. Walzer, op. 395

Alphons Czibulka (1842-1894)
Stephanie-Gavotte, op. 312

Johann Strauss, Jr.
Freikugeln. Polka schnell, op. 326
Tales from the Vienna Woods, Waltz, op. 325

Fest-Marsch, op. 452

Stadt
und Land. Polka mazur, op. 322

Un ballo in maschera. Quadrille, op. 272
Rosen aus dem Süden. Walzer, op. 388

Josef Strauss
Eingesendet. Polka schnell, op. 240

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2389-riccardo-muti-will-conduct-the-2018-vienna-philharmonic-new-years-concert.html

First Mariano Fortuny’s retrospective exhibition in the Museo del Prado

Image of the exhibition galleries ‘Fortuny (1838-1874)’. Photo © Museo Nacional del Prado- The presentation is structured as a chronological survey of his contributions as a painter, watercolourist, draughtsman and printmaker.

- The Museum has assembled 169 works – 12 are totally unknown to the public.

- The preparation of this exhibition has been based on a rigorous study of various documentary archives never previously researched in a systematic manner.

MADRID. The Museo del Prado, Fundación AXA and with the special collaboration of the Museo Fortuny in Venice and the Museu Nacional d’Art de Catalunya are presenting the major exhibition Fortuny (1838-1874), the first retrospective exhibition at the Museum to be devoted to Mariano Fortuny. Devoted to one of the 19th-century Spanish artists who has enjoyed the most sustained reputation and greatest international fame, and a notable figure within Spanish art of all periods, the exhibition is on display in Rooms A and B of the Jerónimos Building from 21 November 2017 to 18 March 2018, announced museodelprado.es.


The Museum has assembled 169 works, around 30 from its own important holdings and the rest from European and American collections and museums and from private collections. Of these, 67 have never been exhibited outside the institution or collection that normally houses them and 12 are totally unknown to the public. In addition, the accompanying catalogue includes nearly 400 illustrations of works, 70 never previously reproduced.

While Mariano Fortuny has long been celebrated in the specialist literature and through the numerous exhibitions and different initiatives of varying quality and importance that have been devoted to him in recent decades, his stature as an artist and his profound roots in the most authentic tradition of the great Spanish School justify a focus on the part of the Prado of the same level of ambition and importance as those which the Museum has dedicated to the most important artists represented in its collection.

Curated by Javier Barón, Chief Curator of 19th-century Painting, the exhibition is structured as a chronological survey of Fortuny’s contributions as a painter, watercolourist, draughtsman and printmaker. In addition, visitors can appreciate works from the artist’s remarkable collection of antiques that he had in his atelier. These precious objects, some of them now housed in the world’s leading archaeology museums, reveal Fortuny’s interest in careful observation and explain his extremely refined ability to capture texture, colour and light in his own creations as well as the remarkable virtuosity of his work, which rapidly extended his fame among Europe and America’s leading collectors.

The first section of the exhibition
is devoted to Fortuny’s
formative years in Rome

and includes works that reveal his precocious maturity, evident in his pencil, chalk and charcoal life studies, his watercolours (Il contino) and his oils (Odalisque). Although he went to North Africa to paint episodes from the Spanish-Moroccan war (The Battle of Wad-Ras), what most interested him were the different local peoples and their customs (Arab Fantasia), an inspiration that reappeared throughout the rest of his career and made his contribution to European orientalism a particularly unique one.

Between 1863 and 1868 Fortuny focused on portraiture (Mirope Savati, never previously exhibited in Europe), on large-scale decorative painting (Queen María Cristina and her Daughter, Queen Isabella, reviewing the Artillery Batteries defending Madrid, now shown in its original position), and on copies of the great masters in the Prado (El Greco, Ribera, Velázquez and Goya), the latter helping to giving his art greater depth and complexity. He achieved new success in the 1860s with his oils and watercolours on 18th-century subjects (The Print Lover and The Spanish Wedding) and Arab ones (Arab Chief, A Moroccan, The Tapestry Seller, A Street in Tangiers, and Opium Smoker). Fortuny particularly developed the latter interest during the time he spent in Granada between 1870 and 1872 and that city also inspired genre scenes in composite architectural frames (Noblemen’s Pastimes, Luncheon at the Alhambra and Old City Hall in Granada). Most innovative of all, however, were the artist’s first-hand depictions of objects, figures (Nude old Man in the Sun), gardens and landscapes in the form of oils, watercolours, ink and pencil. Works such as The Carrera del Darro, Granada, never previously seen outside the British Museum, reveal his ability to capture atmosphere through a new and fresh type of colouring.

Having returned to Rome,

in 1873 Fortuny focused
on Arab themes using
a more synthetic technique

(Arab leaning against a Tapestry and Arab Fantasia outside the Gate of Tangiers), looked at the reality of daily life (Carnival on the Corso, Rome), and completed various genre paintings he had started some years before, such as The Choice of a Model. A period spent that year in Portici near Naples offered him a direct contact with nature which brought a new awareness of local colour and coloured shadows to his paintings of nude children on the beach (including a group of four, two never previously exhibited), and to his landscapes such as Street in Granatello, Portici and Neapolitan Landscape, recently acquired by the Prado. Fortuny’s watercolours are seen at their best in two examples of Landscape at Portici from this period (one exhibited for the first time), and in his portraits of Cecilia de Madrazo and Emma Zaragoza.

Mariano Fortuny, who was born in Reus in 1838 and died in Rome in 1874, was the most internationally celebrated 19th-century Spanish artist. His early discovery of light and colour in the broad open spaces of the North African landscape led him to focus on working from life, free from academic convention. In addition, his study of the old masters in Rome and in the Museo del Prado gave Fortuny a profound appreciation of the essence of painting. The virtuosity of his technique, which allowed him to reproduce the textures colours of objects and figures and the reflections on them with a new visual intensity, earned him enormous international success from 1869 onwards.

The time the artist spent in Granada (1870-1872) and in Portici near Naples (1874) led on to new discoveries in the depiction of figures outdoors and to a unique and distinctive assimilation of different influences, including that of Japanese art, in the different techniques in which he worked. Fortuny’s contribution to watercolour, which was the most significant of the time, laid the way for the renewal of this technique in Spain, Italy and France and he himself treated it with a new freedom of stroke and chromatic intensity. As a draughtsman he captured the character of whatever lay before him through precise, immediate and eloquent strokes. His innovative approach to etching, based on a technique that emphasised nuances and values of light, made him the finest intaglio printmaker of the century after Francisco de Goya (1746-1828).

Finally, Fortuny’s activities as a collector, to which he applied his remarkable eye, allowed him to assemble an outstanding group of works, particularly Hispano-Moresque ones, which provided a source of ideas for his own creations. Installed in his atelier alonside his paintings, these works created an aesthetic environment that brought together art of the past with living creation in a new concept of the studio, close to the total work of art, which would become a model for his followers.

* * *

The sections of the exhibition

Years of training in Rome (1858 – 1861)

THE SON and grandson of craftsmen, orphaned at a very young age, Fortuny developed exceptional technical skills during his initial training. Following his early studies in painting at the municipal school in Reus, in 1853 he embarked on an academic training at the School of Fine Arts in Barcelona.

From 1858 a period in Rome as a grant student of the Provincial Council of Barcelona introduced him to the great works of the Renaissance and Baroque. He also attended the Accademia Gigi in Rome where he produced life studies of nudes that reveal his skilled ability to depict bodies combined with a notable expressivity arising from his mastery of both pen and pencil. Fortuny’s abilities as a watercolourist are already evident in Il contino, a work in which the depiction of a young man in 18th-century dress in a monumental garden (the Villa Borghese in Rome) anticipates his subsequent genre compositions. Odalisque reflects the artist’s mastery of the nude of a particularly sensual type, depicted with a degree of freedom and realism greater than that seen in his works produced in Barcelona.

Africa and the discovery of painting (1860 and 1862)

THE PROVINCIAL Council of Barcelona sent Fortuny to Morocco to compile graphic information for subsequent paintings on the most notable achievements in the Spanish-Moroccan War, in which Catalan volunteer troops were fighting. In Morocco from February 1860, Fortuny followed the campaign, witnessing and subsequently painting The Battle of Wad-Ras. At the same time he was also notably attracted by local customs and peoples. He returned in 1862 and made numerous sketches in preparation for The Battle of Tétouan, again for the Provincial Council, a large-format work that remained unfinished.

The discovery of North Africa’s bare, sweeping spaces, its intense light and dazzling colour produced a radical change in Fortuny’s painting. This is evident in both his works painted from life and those subsequently executed in the studio from sketches, his memory and his imagination. In the latter type he offered original depictions of aspects of Arab life that had appealed to him for their picturesque or enigmatic nature.

Between Spain and Italy (1863 – 1868)

AFTER spending some months in Barcelona, Fortuny returned to Rome where he continued to work on Arab themes and also painted oils and watercolours of the local people from the countryside around the city. These works make use of a realist style inspired by the work of some of the artists of the Neapolitan School which he had seen at the First Italian National Exhibition in Florence in 1861 and in the exhibitions he visited in 1863. Fortuny occasionally painted portraits, notable for their interest in subtle nuances of colour. He was also commissioned to paint one of the ceilings in the Parisian residence of Queen María Cristina de Borbón, for which he devised an original solution. That work is displayed here for the first time in its original position as a ceiling painting, allowing for its complete visual comprehension. During one of Fortuny’s periods in Madrid, where in 1867 he married Federico de Madrazo’s daughter Cecilia de Madrazo, he painted one of his most interesting works of this period, Fantasy on Faust. This is an outstanding example of the vivid imagination and vibrant brushstroke which the artist employed to execute his studies in just a few hours, their fresh, skilful technique also evident in other oil paintings in this section.

Printmaking

FORTUNY was exceptionally skilled in printmaking techniques. Following his initial use of lithography in 1857, in the 1860s he produced a remarkable series of etchings that can be considered one of his finest achievements. They depict Arab subjects, genre scenes and others of classical inspiration, all characterised by an expressive intensity that made full use of this technique’s different resources, which he had studied in the work of Jusepe de Ribera (1591-1652), Rembrandt van Rijn (1606-1669) and Goya.

Following his first trip to North Africa, Fortuny realised that etching was particularly suited to conveying its mysterious atmosphere. This group of prints offers the finest and most true to life vision of orientalism to be found in European art. The Anchorite, one of the artist’s masterpieces, conveys the sense of both death and the desolation of nature. The complexity of this work is fully evident in the exhibition with the presence of the original copper plate, two proof states and an impression of the final state printed by Fortuny’s son.

Old Masters and the Prado (1866-1868)

WHILE Fortuny embarked on a rigorous study of Old Master painting in Italy, where he copied works by various Renaissance and Baroque painters including Diego Velázquez (1599-1660), it was in the Museo del Prado that he focused on them in a more sustained manner through his numerous copies. Fortuny particularly appreciated the Venetian and Flemish painters as well as the great masters of the Spanish School, whose colour and free brushstroke he admired. Among the latter he was interested in El Greco (1541-1614), a little appreciated artist at the time, even acquiring one of his paintings. Ribera and Velázquez were also the subject of various copies in oil and watercolour, works that reveal Fortuny’s mastery of anatomy, tactile qualities and colour. The artist he most appreciated was Goya, making numerous copies of his paintings. The penetration and quality of these interpretations is unique among painters of this time. Fortuny kept these copies in his studio as references for use in his own paintings and some of them achieved high prices at his posthumous sale.

International success (1868 – 1870)

THROUGH his relationship with the art dealer Adolphe Goupil (1806-1893), Fortuny achieved a level of international success that reached its peak with The Spanish Wedding, a genre scene set in the time of Goya. In addition to that work he produced a large series of genre paintings of which the most elaborate, The Choice of Model (1868-1874), was painted for his principal collector, William H. Stewart (1820-1897). In scenes of this type Fortuny evoked a world of beauty set in architecturally ornate interiors in which painting was evoked through homages to other artists. In parallel to the painstaking detail of these works, the artist continued to paint watercolours that enjoyed increasing success, making use of a range of technical resources with enormous freedom and refined colour and as a result completely transforming the prevailing approach to this medium. Finally, Fortuny’s dedicated practice of drawing sketches from life in his notebooks provided him with extremely useful material for use in his subsequent paintings and watercolours.

Granada (1870-1872)

HAVING started in a relatively modest manner, Fortuny’s collecting activities expanded in the 1860s, particularly after he began to meet antique dealers, connoisseurs and collectors. During his time in Andalusia his innate taste and criteria led him to acquire Hispano-Moresque works of enormous quality. Fortuny was attracted to a wide range of objects, particularly arms, ceramics, textiles, ivories, furniture and glass. A truly outstanding area is Islamic art, the core of his collection, while he also possessed excellent examples of the Italian and Spanish decorative arts as well as Japanese textiles, screens and prints. Fortuny’s great technical skills allowed him to work as a restorer and he even made several pieces that look antique, such as the sword on display in this gallery. The display of all these objects alongside his own creations in his studio in Rome resulted in a beautiful setting in which the textures, colours and reflections of the objects directly inspired his own creative activities.

The final years (1873-1874)

IN THE last years of his life Fortuny returned to the Arab themes that he had depicted years before, now in a more synthetic manner and with greater dynamism and expressivity, achieved through more intense colour and freer brushstroke. He also turned his attention to subjects from daily life, as in Carnival on the Corso, Rome of 1873, and scenes of family life in the form of depictions of his wife and children in the months they spent in Portici near Naples.

During that intensely active period Fortuny’s practice of working outdoors by the sea enabled him to fully grasp local colour and its relationship with the fall of light, leading him to depict coloured shadows. He also explored other directions, such as the aesthetic of the Far East, in oils and watercolours of an intimate nature, including The Artist’s Children in the Japanese Room. Fortuny’s sudden, premature death, which was received with consternation in Rome, gave rise to a cult of the artist and his work became widely known and appreciated over the following years.

* * *

The preparation of this exhibition has been based on a rigorous study of various documentary archives never previously researched in a systematic manner. One of them, acquired by the Museo del Prado, has provided the basis for two complementary publications made possible with sponsorship from the Fundación María Cristina Masaveu Peterson: Volume I of the Epistolario del Archivo Madrazo en el Museo del Prado, and the biography Cecilia de Madrazo, light and memory of Mariano Fortuny (the latter also published in English).

* * *

The catalogue

The accompanying catalogue includes contributions by leading specialists. The text by the exhibition’s curator Javier Barón offers a chronological analysis of Fortuny’s artistic personality, from his early training to his time in Portici. Gianluca Berardi’s essay looks at the painter’s critical fortunes in Italy and his influence on that country’s art scene, while Stéphane Guégan focuses on the presence and influence of Fortuny’s work in France. Finally there is an analysis by Carlos G. Navarro of the artist’s activities as a collector and a biographical chronology compiled by Santiago Alcolea.

The catalogue entries are written by the exhibition’s curator and the other members of the Department of 19th-century Painting, as well as by Leticia Azcue, Jordi Carbonell, Francesc Quílez, Rosa Vives and Carlos Sánchez.

480 pages, 24 x 30 cm; Paperback, in Spanish

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2388-first-mariano-fortunys-retrospective-exhibition-in-the-museo-del-prado.html

Вдъхновени от поета Уилям Блейк, U2 издадоха и албума Songs of Experience

U2 се събират през 1976 г. в Дъблин, Ирландия. За повече от 40 години на сцена, групата има над 170 млн. продадени копия от своите албуми и 22 награди Grammy. Фотокредит: © Анимато Мюзик/Universal Music GroupТавата съдържа 13 песни с послания и разкази за любими на музикантите хора и места.

НЮ ЙОРК. Новият, 14 пореден студиен албум на знаменитата ирландска рок група U2, наречен Songs of Experience, от днес е на световния музикален пазар в дигитален вариант, във формат стандартно CD, делукс CD, двоен цветен винил и винил бокс. Тавата съдържа 13 нови песни, съобщиха от лейбъла Анимато Мюзик/Universal Music Group, разпространител на албума в България.


Песните от Songs Of Experience са записани в Дъблин, Ню Йорк и Лос Анджелис, а новият албум е продължение на Songs Of Innocence (2014). Двете заглавия са вдъхновени от сборника с поеми „Песни на невинността и опитността” (Songs of Innocence and Experience; 1794) от големия британски поет, художник и гравьор Уилям Блейк (William Blake; 1757-1827).

Докато Songs of Innocence описва най-ранните преживявания и впечатления на U2 като рок банда, Songs Of Experience е колекция от песни с интимно послание и разкази за любими хора и места.

Пилотният сингъл към тавата – You’re The Best Thing About Me (официалното видео можете да видите на този линк), излезе на 6 септември т.г. Песента е инспирирана от звученето на The Rolling Stones и разказва за хубавите неща, които най-лесно могат да бъдат разрушени. Сингълът, който е комбинация от различните типове звучене на U2 през годините, дебютира седмица след като Боно (Bono) – вокал и китара, Адам Клейтън (Adam Clayton) – бас, Дъ Едж (The Edge) – китара, клавиши, вокали, и Лари Мълън Младши (Larry Mullen, Jr.) – барабани, изненадващо зарадваха феновете си с концертно видео към друг сингъл – The Blackout, който също е включен в новия албум. Преди по-малко от месец излезе и още един сингъл от албума, озаглавен Get Out Of Your Own Way, припомнят дистрибуторите.

Продуценти на Songs of Experience са вокалистът на OneRepublicРайън Тедър (Ryan Tedder), Джакнайфи Лий (Jacknife Lee), Стиви Лилиуайт (Steve Lillywhite), Анди Бралоу (Andy Barlow) и Джолион Томас (Jolyon Thomas).

Излизането на дългоочакваната тава на U2 беше помрачено от разкритията, че вокалистът на групата Боно е част от т.нар. „Райски досиета” (Paradise Papers), документиращи дейността на много компании и физически лица в различни офшорни зони, известни с изгодните си данъчен условия. През 2012 г. Боно беше обявен за най-богатия музикант в света, като тогава състоянието му се оценяваше на 1.5 млрд. USD.

Както artnovini.com написа, през тази година музикантите от U2, ремастерираха най-успешния си в комерсиално отношение албум – The Joshua Tree (1987).

В официалния си сайт групата обяви датите от северноамериканската си обиколка U2 eXPERIENCE + iNNOCENCE Tour, която започва на 2 май 2018 г. в Тулса, Оклахома, и ще завърши на 29 юни 2018 г. в Ню Арк, Ню Джърси. За 25 и 26 юни са обявени два концерта в легендарната зала Madison Square Garden в Ню Йорк.

Songs of Experience (2017) е 14 студиен албум на ирландската рок група. Фотокредит: © Анимато Мюзик/Universal Music Group* * *

Съдържание на албума
Songs of Experience:

01. Love Is All We Have Left
02. Lights of Home
03. You’re The Best Thing About Me
04. Get Out of Your Own Way
05. American Soul
06. Summer of Love
07. Red Flag Day
08. The Showman (Little More Better)
09. The Little Things That Give You Away
10. Landlady
11. The Blackout
12. Love Is Bigger Than Anything in Its Way
13. 13 (There is a Light)
 

­Deluxe CD & Digital:


14. Ordinary Love (Extraordinary Mix)
15. Book Of Your Heart
16. Lights of Home (St Peter’s String Version)
17. You’re The Best Thing About Me (U2 vs Kygo)

Songs of Experience - Deluxe Vinil:

14. Ordinary Love (Extraordinary Mix)
15. Book Of Your Heart
16. Lights of Home (St Peter’s String Version)

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/muzika/2387-vdhnoveni-ot-poeta-william-blake-u2-izdadoha-i-albuma-songs-of-experience.html