Архив на: admin

Изкуството на Михалис Гарудис – поетична хармония между дух и материя

Фрагмент от картина на Михалис Гарудис. Темата за Античността, историята и непреходността на времето е основна в творчеството на художника. Снимка: Галерия „Арте” © Михалис ГарудисИзложбата на световноизвестния художник в столичната галерия „Арте” ще продължи до 22 декември т.г.

СОФИЯ. Големият Михалис Гарудис се завърна на столичната художествена сцена с великолепна изложба, в която галерия „Арте” представя някои от най-новите му картини. В камерното пространство на ул. „Г. С. Раковски” 183 А почитателите на родения в Егейска Тракия художник, ще могат да се потопят в неговия вълнуващ свят, в който хиперреализмът е възторжено допълнение/съпоставяне на/с реалността, опит за мечтаното от всеки творец докосване до съвършената хармония между дух и материя.


Художникът Михалис Гарудис има съществен принос в развитието на българското изкуство от края на XX в. и XXI в. Снимка: Галерия „Арте”„От Античното до Модерното – всичко това събрано в кавалетните формати на Mихалис Гарудис, така както само той умее – прецизно, бавно, старателно до перфекционизъм” – казва за изложбата галеристката Гергана Борисова и допълва: „Един свят наситен със символи, алегории, метафори, свят колкото красив, толкова и крайно чувствителен до болезнен. Живопис изградена изцяло на противоположности: от фината маска на четката до майсторски колажирания реален предмет – камък, въже, дърво, пирони…; от каменните антични мотиви до нежния полет на пеперудата; от обгорелите дънери до красивия пламък на свещта; от острието на пироните до фината бяла драперия; от вечното до мигновеното – един философски диалог със зрителя за неумолимите закони на вселената, заключени в краткия човешки живот.”

Изкуството на Михалис Гарудис е възторжен полет на духа и въображението. Снимка: © artnovini.comВсепризнат майстор в живописта, творбите на Михалис Гарудис винаги впечатляват (и вдъхновяват) със своята непреднамереност, с перфектното владеене на формата и композицията, с техническата си безкомпромисност, с изяществото не само на рисунката, но и на мисълта, която при него е олицетворение на висша естетика, поетичност и дълбоки философски прозрения.

Експозицията в галерия „Арте” акцентира върху основните тематични линии, върху които изградено творчеството на Гарудис: натюрморт; произведения, вдъхновени от Античността и от различните измерения на времето и пространството; духът на морето; композиции-колажи… В изобразяваните теми гръцкият артист остава верен и на своя емблематичен похват да съпоставя чрез виртуозната си техника на рисуване триизмерната реалност и двуизмерната фикция, като същевременно ги превръща в своеобразна метафора на безкрайността и мимолетния живот, на светлината и тъмнината, на миналото и бъдещето…  

Изложбата с живопис на Михалис Гарудис в столичната галерия „Арте” ще продължи до 22 декември т.г.

Натюрмортът е един от любимите жанрове на Гарудис. Снимка: © artnovini.com* * *

БИОГРАФИЯ

Михалис Гарудис е роден в Димотика, Гърция, през 1940 г. От 1948 до 1986 г. е емигрант в България и в Унгария. Завършил е специалност „Живопис” в Художествената академия в София, в класа на проф. Илия Петров (1903-1975). Художникът участва с успех във всички Общи художествени изложби (ОХИ) в столицата и в страната, а през 1971 г. организира първите си самостоятелни изяви в София и Париж.

От 1986 г. живее в Солун и излага свои творби във Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид, Париж и Ню Йорк, а негови картини са притежание на колекционери от Италия, Япония, Франция, Гърция, България и др.

Още от студентските си години Гарудис навлиза в кръга на изявените български интелектуалци; общува с големите актьори Йордан Матев (1928-1968) и Спас Джонев (1927-1966); близко приятелство го свързва с Въло Радев (1923-2001), Стефан Данаилов, Христо Фотев (1934-2002), Любомир Левчев, който открива първата му изложба в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 и му посвещава проникновени стихове.

Творбите на художника запленяват и с майсторската техника на живописване. Снимка: © artnovini.com„По софийските павета си търся отминалата младост – казва художникът. – Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и да се присадя на другото…”

„Повечето ми картини са с Егейски мотиви, започнах с живопис, после преминах към монументални неща, а сега творческите ми изяви са между фотореализъм и хиперреализъм, с елементи на сюрреализъм”, допълва артистът.

В България произведения на Михалис Гарудис са собственост на СГХГ, НХГ, художествените галерии на Разград, Смолян, Стражица и др., както и в частни колекции.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2386-izkustvoto-na-michalis-garudis-poetichna-harmonia-megdu-duh-i-materia.html

Специалност „Стенопис” в НХА отбелязва 70-годишнината си с научна конференция

Снимка: © artnovini.comСОФИЯ. Научна конференция по повод 70 години от създаването на специалност „Стенопис” в Националната художествена академия (НХА) ще бъде проведена на 30 ноември 2017 г. от 9.00 ч. в Ателие 7 на ул. „Шипка” 1. В конференцията ще вземат участие преподаватели и докторанти от катедрата, съобщават от образователната институция.


Събитието е част от честванията, които ще се проведат в края на 2017 и началото на 2018 г. През месец януари предстои откриване на изложба с произведения на сегашни и бивши преподаватели и студенти от специалността.

Към проявите ще бъдат издадени и печатни материали: сборник с доклади от конференцията и юбилеен каталог, който ще представи постиженията на специалността от последните десет години, допълват от НХА.

Снимка: © НХА* * *

ПРОГРАМА
на конференцията
„70 години самостоятелна
специалност „Стенопис” в НХА“

30 ноември, 2017 г., начало 9.00 ч.
Ателие 7 на НХА, ул. „Шипка” 1

1. Аксиния Пейчева, НХА
„Трансдисциплинарни изкуства
в архитектурната среда”

2. Проф. д-р Здравко Каменаров, НХА
„Иконографски и технико-технологични решения
в монументалната украса
на храм „Успение Богородично” в София”

3. Проф. д-р Боян Добрев, НХА
„Представата”

4. Невена Лефтерова, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
„Методи на работа при създаване
на 3D изображения върху равнина”

5. Венелин Пенчев
„Поглед към историята и технологията
на най-древния изкуствен пигмент”

6. Тотка Григорова
„Идейни аспекти, вложени в образите на ангели
в стенописната програма на няколко следосвобожденски църкви”

7. Доц. Пенчо Добрев, НХА
„Пластичостта в мозайките на Илия Илиев”

8. Ст. преп. Страхил Ненов, НХА
„Ранното монументално и кавалетно
творчество на Атанас Яранов”

9. Весела Петрова, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
„Особености и методи на ситопечат върху стъкло -
Bob Budd, Brian Clarke, Daniel Mayer”

10. Проф. д-р Олег Гочев, НХА
„Ролетъчната стенопис”

11. Станимир Божилов, Нов български университет
„Тенденции и явления в църковната стенопис
от първото десетилетие на XXI век”

12. Стилян Йотов, НХА
„Осъществяване на синтез с обществото
чрез средствата на графитите и стрийт арта”

13. Радостин Седевчев, НХА
„Развитие на фризовата векторна композиция
в дипломните работи към специалност „Стенопис”
в периода 1965-2017 г.”

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2385-specialnost-stenopis-v-nha-otbelyazva-70-godishninata-si-s-nauchna-konferenzia.html

Загубите на форума за съвременно изкуство Documenta 14 са над 5 млн. EUR

Емблематичната за documenta14 инсталация „Партенон на книгите” (The Parthenon of Books, 2017), за която аржентинската авангардистка Марта Минуин (Marta Minujín) използва 25 хиляди книги. Снимка: © Роман Мерц (Roman März)- Причина за големите разходи били летните жеги в Атина и нападенията върху части от изложбата в Гърция.

- Директорката Анете Куленкампф напуска „по взаимно съгласие” година преди да изтече договора й.

КАСЕЛ. Управляващата директорка на компанията documenta und Museum Fridericianum gGmbH, която ръководи изложението за съвременно изкуство documenta 14, Анете Куленкампф (Annette Kulenkampff) напуска длъжността си година по-рано, след като загубите от последното издание на германския арт форум, проведен от 8 април до 17 септември 2017, се очаква да достигнат 5.4 млн. EUR, съобщи theartnewspaper.com.


От градската управа на град Касел обявиха, че Куленкамф ще напусне поста си по „взаимно съгласие” от 1 юни 2018 г. и ѝ благодариха за работата, но в краткото изявление от кабинета на кмета не се споменава за бюджетното фиаско. В съобщението се казва още, че директорката ще остане на длъжността до юни, за да работи върху „създаването на важни структурни условия за успешното провеждане на documenta 15 и ще помогне за намирането на нов художествен директор за следващото издание, което ще бъде проведено през 2022 г. (бел. ред.: изложбата се провежда веднъж на пет години). Досега тази длъжност изпълняваше полският арт критик и куратор Адам Шимчик (Adam Szymczyk).

През август т.г. кметът на Касел сподели, че градът е в състояние да се справи с допълнителните разходи, направени през 2017 г., когато за пръв път в своята 62-годишна история изложбата беше проведена едновременно на две места: в Атина (8 април – 16 юли) и в Касел (10 юни – 17 септмеври). Именно дефицитът от 7 млн. EUR, значителна част от който беше натрупан в гръцката столица, принуди акционерите на Documenta 14град Касел и Федерална провинция Хесен, спешно да дадат гаранции и да потърсят заем от 8 млн. EUR, припомня медията.

В интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung директорката Анете Куленкамф оправда превишението на бюджета с неочакваните разходи, които е трябвало да бъдат направени за монтирането на допълнителни климатични инсталации в закритите помещения по време на летните горещини в Атина, както и за предприетите мерки по усилване на сигурността, след като части от изложбата бяха атакувани.

„Ние надхвърлихме бюджета поради обстоятелства, които не бяхме предвидили”, каза Куленкамф. „Това не е добре – не би трябвало да се случи и ние трябва да носим отговорност”.

През септември около 200 участници в documenta 14 защитиха в открито писмо кураторския екип на изложбата. Според тях, опитите да бъде опозорен екипът чрез финансови задължения е „стара тактика”, която иска да хвърли сянка върху добрата му работа. Преди това кураторите, начело с Шимчик, нарекоха обвиненията „спекулация и полуистина”.

За общо 163 дни, тазгодишното издание беше посетено от над един милион души, което превърна documenta 14 в най-посещаваната изложба за съвременно изкуство на всички времена, съобщи неотдавна documenta14.de. В Касел събитията от арт форума видяха 891 500 души (от тях 65% германци), а в Атина 47-те изложбени пространства бяха разгледани от 339 хил. почитатели на съвременното изкуство и така експозицията стана най-посещаваната в този сегмент в историята на Гърция.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2384-zagubite-na-foruma-za-savremenno-izkustvo-documenta-14-sa-nad-5-mln-eur.html

Когато идеите имат значение – минало и настояще на един контракултурен разказ

Плакатът на изложбата „Минало и настояще на един контракултурен разказ”. Снимка: Национална художествена галерия, СофияГрупа XXL представя „виждани и невиждани” творби от 1994 до 2017 г. в „Двореца” и „Червената къща”.

СОФИЯ. Участниците в създадената през 1994 г. [арт] група XXL ще направят своеобразна рекапитулация на изминатия от тях творчески път с изложбата „Минало и настояще на един контракултурен разказ”, която ще бъде открита на 28 ноември, вторник (в 18.00 ч.) в Националната художествена галерия – „Двореца” (пл. „Княз Александър І” 1). Експозицията ще представи документация и творби от вече далечното и изпълнено с желание за промяна последно десетилетие на миналото столетие, като същевременно ще покаже и актуални произведения на авторите от този някога пределно провокативен артистичен кръг, съобщава сайтът на НХГ.


Освен основателите на групата Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим Кръстев, Георги Тушев и Слави Славов, в изложбата са представени и автори, които се включват в дейността на XXL през годините, сред които са Росен Тошев, Димитър Яранов, Георги Ружев, Борис Сергинов, Красимир Добрев, Йордан Ефтимов, Дейвид Д’Агостино и Анатолий Осмоловски. С групата, в различно време, са сътрудничили голям брой автори, а десетки от тях са имали свои самостоятелни изяви в пространството на галерия XXL, която от 1996 до 2003 г. се помещава в „Стария хан” на пл. „Македония” 2 в столицата.

Първият манифест на групата „Ритник в гърба на инерцията” е написан и публикуван в началото на 1995 г. във в. „Култура”, а по-късно с допълнения е отпечатан и на страниците на „Литературен вестник”.

Имената на някои от най-известните изложби на кръга XXL са „Нова българска живопис” (1996), „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), Gangstart (1998), „Българският пейзаж като метафора” (2001) и „Нови радикални практики” (1997-2001). Галерия XXL е закрита през 2003 г. от тогавашния областен управител на София след експозицията AntiSax (Ново политическо изкуство).

Куратори на изложбата в „Двореца” са Свилен Стефанов и Сузана Каранфилова.

Част от участниците в групата XXL във времето на своето създаване в средата на 90-те. Снимка: Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” На 29 ноември, от 18.30 ч., Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов” също ще представи изложба на групата XXL. В „Опит за една революция”, която може да бъде разгледана от 30 ноември до 15 декември, ще бъдат включени произведения на живописта, скулптурата, фотографията и видеоизукството (входът е свободен).

Изложбата представя „виждани и невиждани” творби от група XXL, създадени между 1994 и 2017 г., селектирани от лични и корпоративни колекции от Георги Тенев, с които кураторът иска да сподели своята гледна точка към феномена XXL – разказ и свидетелства за един естетически бунт в годините на раздържавяването. Сред експонатите ще има архивни документи, а автори са Иван Кюранов, Генади Гатев, Георги Тушев, Расим Кръстев, Косьо Минчев, Свилен Стефанов, Хубен Черкелов и Георги Ружев.

В рамките на изложбата, на 12 декември, вторник, от 19.30 ч. (входът е свободен), ще бъде проведено и друго арт събитие: „Расим – живот и дело, течности и плът (един субективен поглед)”, което под формата на прожекции и диалози „предлага разказ/разговор/разрез на едно уникално артистично тяло”, казват художникът Расим Кръстев и Георги Тенев. „Нестинарски опит, регистриран чрез видео и спомени. Реминисценции през десетилетия на художествен радикализъм и експерименти, невиждани преди в българското изкуство. Метафора на пазарния култ, връхлетял България след падането на комунистическия култ: Расим променя тялото си. За година се превръща в мускулест идеал на силовата епоха. Реже части от плътта си, за да засвидетелства: не обрязването прави човека брат или враг. Расим се нагърбва с отчаянието на безпризорната младеж. Диша лепило и стига до ръба между изкуство и реалност, между здраве и болест…” - допълват от тандема.

За група XXL e писано много, но сякаш най-точната характеристика на артистичния кръг можем да открием в думите на изкуствоведа Свилен Стефанов, споделени преди време: „…Това, което отличава тези художници, е ясното желание за социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществото, нравствените мутации, политическите перверзии и дори срещу конюнктурната квазиангажирана позиция на определени артистични среди. Съществува желание за ново нравствено действие, насочено към смяната на социалното въображение, но това не е търсене на пряка дидактика, а опит за активиране на процеса на автокомуникация у всеки един изкушен от съвременното изкуство зрител…”

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-bylgaria/2383-kogato-ideate-imat-znachenie-minalo-i-nastoiaste-na-edin-kontrakulturen-razkaz.html

Анимацията „Замръзналото кралство” се завръща заедно с „Тайната на Коко”

„Замръзналото кралство: Коледа с Олаф” е напълно нов 20-минутен филм, който връща на екран голяма част от любимите на децата от цял свят герои. Снимка: © Walt Disney Animation Studios / Forum Film Bulgaria„Коледа с Олаф” отново ни среща с любимите рисувани герои от шедьовъра на Disney.

СОФИЯ. Дългоочакваното, макар и само 20-минутно, продължение на вълшебната киноприказка за любимите рисувани герои Елза, Анна, Кристоф, еленът Свен и чаровния снежен човек Олаф - „Замръзналото кралство: Коледа с Олаф” (Olaf’s Frozen Adventure; 2017), от 24 ноември вече е в кината. Късометражният филм, обаче, може да бъде гледан единствено в „компанията” на най-новото фантастичното приключение от Disney и Pixar„Тайната на Коко” (Coco; 2017).


…Напук на загадъчната забрана да няма нищо общо с музиката, наложена върху него и цялата му фамилия, малкият Мигел мечтае да стане велик музикант, също като своя идол Ернесто де ла Круз, разказват разпространителите „Форум Филм България”. Воден единствено от желанието да докаже таланта си, момчето отключва поредица от мистериозни събития, които отвеждат него и верния му другар, кучето Данте, в зашеметяващата Земя на мъртвите. Там той се запознава с очарователния мошеник Хектор и двамата поемат на невероятно и забавно пътешествие с единствената цел да разкрият вековната тайна на семейството на Мигел и да го съберат отново заедно…

3D-анимацията „Тайната на Коко” стартира с успех в американския боксофис и до края на уикенда приходите от филма най-вероятно ще надхвърлят 70 млн. USD. Снимка: © Buena Vista / Forum Film BulgariaАнимацията „Тайната на Коко” е дело на режисьора Лий Ънкрич (Lee Unkrich) – част от постановъчния екип на шедьовъра „Търсенето на Немо” (Finding Nemo; 2003), на ко-режисьора Ейдриън Молина (Adrian Molina) и продуцентката Дарла К. Андерсън (Darla K. Anderson), работила с Ънкрич за рисувани хитове като „Таласъми ООД” (Monsters, Inc.; 2001) и „Играта на играчките” 3 (Toy Story 3; 2010)„Оскар” и награда на BAFTA за най-добър анимационен филм през 2011 г. Филмът, който отвежда зрителите в изпълнената с очарователни герои, невероятни цветове и прекрасна музика Земя на мъртвите, идва в кината на 2D, 3D и 4DX.

На 22 ноември „Тайната на Коко” стартира с успех в американския боксофис и с касов сбор от 13.2 млн. USD излезе начело в дневната класация, а според експерти, до края на уикенда приходите от филма ще надхвърлят 70 млн. USD.

„Замръзналото кралство: Коледа с Олаф” на носителите на две награди Еmmy за Prep & Landing (2009, 2011) Кевин Дитърс (Kevin Deters) и Стиви Уермър-Скелтън (Stevie Wermers) е изцяло нов 20-минутен филм, който връща на екран голяма част от любимите на децата от цял свят герои, които видяхме за първи път в „Замръзналото кралство” (Frozen; 2013). През 2013 г. хитът на Disney, вдъхновен от прекрасната приказка за „Снежната кралица” от големия датски писател Ханс Кристиян Андерсен (Hans Christian Andersen; 1805-1875), донесе на компанията над 1.27 млрд. USD приходи от световно разпространение и спечели две награди „Оскар”: за най-добър анимационен филм и за най-добра оригинална песен – Let It Go, изпълнена от звездата на Бродуей Индиа Мензел (Idina Menzel)

В „Замръзналото кралство: Коледа с Олаф”, който съдържа четири нови оригинални песни, Олаф и Свен се отправят на весело приключение, за да открият и покажат на Елза и Анна най-добрите празнични традиции.  

В първата зима, след като вратите на Замръзналото кралство отново са отворени, Елза и Анна стават домакини на празненство, на което са поканени всички от Арендел. Когато хората от града неочаквано си тръгват по-рано, за да се насладят на своите собствени празнични обичаи, двете сестри осъзнават, че нямат своя семейна традиция. Така Олаф тръгва да претърсва кралството за най-добрите обичаи, за да спаси първата Коледа на своите приятели…

Късометражният филм е по сценарий на Джак Шейфър (Jac Schaeffer), а продуцент е носителят на „Оскар” през 2014 г. за „Героичната шесторка” (Big Hero 6; 2014) Рой Конли (Roy Conli). Автори на четирите оригинални песни са Кейт Андерсън (Kate Anderson) и Елиса Сeмсъл (Elyssa Samsel).

Премиерата на пълнометражното продължение „Замръзналото кралство” 2, чиито режисьори отново ще са Крис Бък (Chris Buck) и Дженифър Лий (Jennifer Lee), е планирана за 2019 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/kino/2382-animaziata-zamraznaloto-kralstvo-se-zavrasta-zaedno-s-tainata-na-co.html

Амадео Модилияни, или портрет на художника като [вечно] млад

Амадео Модилияни е едно от най-ярките имена в изобразителното изкуство на XX в. Снимка: © artnovini.comTate Modern събра около 100 творби за най-мащабната ретроспектива на големия италиански артист във Великобритания.

ЛОНДОН. „Когато разбера твоята душа, ще нарисувам твоите очи.” – тези поетични думи принадлежат на големия италиански художник Амадео Модилияни (Amedeo Modigliani; 1884-1920), чиято ретроспектива от 23 ноември 2017 г. до 2 април 2018 г. представя Tate Modern. Изложбата Modigliani е най-голямата, която досега е показвана във Великобритания, и включва изключителна гама от произведения: някои от най-значимите и емблематични портрети, нарисувани от артиста, скулптури, както и голяма група актови творби, съобщават от лондонската галерия.


Модилияни в своето ателие (около 1915). Фотография на Paul Guillaume (1891-1934). Кредит: ©RMN-Grand Palais (musée de l’Orangerie) I Archives Alain Bouret, image Dominique CoutoВъпреки че Модилияни напуска трагично млад този свят, с изкуството си той преминава границите на своето време, а представените около 100 произведения, преосмислят неговата иначе добре позната личност, но вглеждайки се под различен ъгъл в творческите му експерименти, които изграждат кариерата му и го превръщат в един от най-значимите художници на XX в.

Основен акцент в изложбата е най-известната и най-провокативна поредица на артиста, посветена на голото тяло. В тези поразителни картини Модилияни представя своя нов поглед към композицията и придава на фигуративната живопис непознато до този момент модернистично звучене. Неговите актови произведения са новаторски за началото на миналия век, но са така естествени, емоционални и провокативни, че предизвикват вълна от пуританско недоволство, а обвиненията в непристойност налагат полицейска цензура на единствената му самостоятелна изложба, открита в прочутата галерия на Берта Вейл (Berthe Weill; 1865-1951) на 3 декември 1917 г. Експозицията с около 30 актови картини, поръчани от полския поет и търговец на изкуство Леополд Зборовски (Léopold Zborowski; 1889-1932), остава отворена само няколко часа…

Амадео Модилияни, „Легнала гола жена” (Reclining Nude, 1919). Снимка: © Museum of Modern Art, New YorkДесетте изключителни актови творби на Модилияни, изложени сега в Tate Modern, са най-голямата група от този жанр, показвани някога в Обединеното кралство, а сред тях са шедьоврите „Седнала гола жена” (Seated Nude; 1917) от Кралския музей за изящни изкуства в белгийския град Антверп (Royal Museum of Fine Arts, Antwerp), „Легнала гола жена” (Reclining Nude; c.1919) от MoMA (Museum of Modern Art) в Ню Йорк и „Голо тяло” (Nude, 1917) – картина, предоставена на организаторите от частна колекция.

Роден в Ливорно, Италия, на 12 юли 1884 г., през 1906 г. 22-годишнният Модиляини се установява в Париж, където започва неговата възходяща художническа кариера, макар и белязана от страдание, бедност и несигурност. Изложбата в Tate Modern започва с пристигането на артиста във френската столица, като изследва творческата обстановка и онези елементи на популярната по това време култура, които имат основно значение за неговия живот и работа. Вдъхновен от изкуството на Пол Сезан (1839-1906), Анри Тулуз-Лотрек (1864-1901) и Пабло Пикасо (1881-1973), Модилияни започва да експериментира и развива свой характерен визуален език, който ясно личи още в неговите ранни платна „Бюст на млада жена” (Bust of a Young Woman) от 1908 г. – днес в Lille Métropole Musée d’Art Moderne в северния френски град Вилньов д’Аск, и „Беднякът от Ливорно” (The Beggar of Leghorn; 1909. Private Collection).

Портрет на поетесата Беатрис Хастингс (Beatrice Hastings; 1915). Снимка: © Private CollectionШироко скроена личност и бохем, художникът създава кръг от колеги и приятели, сред които са поети, търговци на изкуство, писатели и музиканти, които често са и негови модели. В изложбата могат да бъдат видени великолепни портрети на монументалния мексиканския художник Диего Ривера (Diego Rivera; 1886-1957) от 1914 г. (собственост на Kunstsammlung Nordrhein-Westfalen в Дюсердорф), на испанския кубист Хуан Гри (Juan Gris; 1887-1927) от 1915 г. – днес в музея „Метрополитън” (Metropolitan Museum of Art) в Ню Йорк, на френския писател Жан Кокто (Jean Cocteau; 1889-1963) от 1916 г. – притежание на The Henry and Rose Pearlman Foundation, Princeton University Art Museum.

Експозицията в британската столица се фокусира и преразглежда ролята на жените в живота на Амадео Модилияни, като специално се спира на английската поетеса и литературен критик Беатрис Хастингс (Beatrice Hastings; 1879-1943). Талантливата и ексцентрична Хейстингс, която в Монпарнас живее в една квартира с италианския художник, е представена не само като негова муза (тя му позира за няколко творби), но и като една от важните личности в културния пейзаж от тази епоха и една от емблемите на парижката бохема, допълват от Tate Modern.

Модилияни често рисува приятелите си, сред които е и големият испански кубист Хуан Гри (Juan Gris; 1915). Снимка: © The Metropolitan Museum of Art, New YorkИзложбата Modigliani дава възможност на посетителите да се срещнат и с изключителни образци от една по-малко известна, но не по-малко важна, страна от творчеството на художника – скулптурата, като спира вниманието си върху група от портрети, които артистът създава преди Първата световна война (1914-1918).

Независимо от здравословните си проблеми и почти перманентната нищета, в която живее, Модилияни посвещава кратък, но интензивен период от време на скулптурата (до днес са запазени около 25 произведения), вдъхновен от творчеството на своите приятели, сред които са румънецът Константин Бранкузи (Constantin Brâncuşi; 1876-1957) и роденият в Ню Йорк Джейкъб Ъпстейн (Jacob Epstein; 1880-1959).

За да избягат от настъпващите към Париж германски войски, през 1918 г. Модилияни заедно със своята приятелка Жан Ебюртен (Jeanne Hébuterne; 1898-1920) – майка на дъщеря им Жан (Jeanne Modigliani; 1918-1984), семейството на Леополд Зборовски и руския художник Хаим Сутин (Chaïm Soutine; 1893-1943) напускат Париж за продължителен период от време и се преместват в Южна Франция, където първоначално се установяват в Кан-сюр-Мер, а след това в Ница. Тук Модилияни се връща към портретния жанр като възприема по-ярка „средиземноморска” цветова палитра и вместо обичайните градски персонажи, започва да рисува местни селяни и деца. Сред най-добрите образци в творчеството му от този период са „Млада жена от народа” (Young Woman of the People; 1918. Los Angeles County Museum of Art), „Момче със син жакет” (Boy with a Blue Jacket; 1919. Indianapolis Museum of Art) и великолепното платно „Малкият селянин” (The Little Peasant; c.1918. Tate, presented by Miss Jenny Blaker in memory of Hugh Blaker 1941)

Очарователната Жан Ебюртен (Jeanne Hébuterne; 1919) - голямата любов на Амадео Модилияни. Снимка: © The Metropolitan Museum of Art, New York„Аз не мисля, че някога съм срещал художник, който да обича поезията толкова много.” – казва за Модилияни големият руски поет Иля Еренбург (Ilya Ehrenburg; 1891-1967).

Изложбата в Tate Modern завършва с някои от най-известните произведения, посветени на хора от неговия най-близък кръг. Приятели, меценати, любовници (сред тях и световноизвестната руска поетеса Анна Ахматова (1889-1966), с която той преживява кратък роман), осигуряват на Моди, както го наричат всички, необходимата финансова и емоционална подкрепа по време на неговия искрящ като фойерверк живот, но същевременно с това са и негови модели. Публиката може да види възхитителни портрети на приятеля му Леополд Зборвовски, на неговата съпруга Анна (Ханка) Зборсова (Anna ‘Hanka’ Zborowska; 1885-1978) и, разбира се, на жената на неговия живот Жан Ебюртен, която съкрушена от ненавременната кончина на художника от менингит на 20 януари 1920 г., завършва земния си път два дни пъ-късно, бременна в деветия месец, със самоубийство. Организаторите на изложбата в Лондон представят няколко специално избрани нейни портрета: от млада жена (когато през април 1917 г. среща Амадео, тя е 19-годишна) до майка, взели назаем от колекциите на Philadelphia Museum of Art и Met в Ню Йорк.

Великолепното платно „Малкият селянин” (The Little Peasant; c.1918), което италианският художник рисува в Южна Франция. Снимка: © Tate, presented by Miss Jenny Blaker in memory of Hugh Blaker 1941Веднага след смъртта на Амадео Модилияни интереса към неговите произведения се нараства неимоверно, а цените им (приживе той продава много евтино) тръгват стремглаво нагоре, за да се стигне до 9 ноември 2015 г., когато по време на търга The Artist’s Muse: A Curated Evening Sale в Christie’s New York, китайски милиардер плати фантастичните 170.4 млн. USD за картината „Легнала гола жена” (Nu Couché; 1917-1918).

* * *

Изложбата Modigliani в Tate Modern е подготвена от Нанси Айресън (Nancy Ireson) – куратор на международно изкуство в галерията, Симонета Фракели (Simonetta Fraquelli) – независим куратор, заедно с Ема Луис (Emma Lewis) – асистент куратор. Посетителите могат да се насладят на новата интегрирана виртуална реалност, намираща се в самия център на експозицията, а високотехнологичната виртуална стая ще приближи почитателите на Модилияни до света на именития художник и ще обогати техните познания и разбиране за неговия живот и изкуство. За това несъмнено ще допринесе богато илюстрирания каталог, издание на Tate Publishing.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2381-amedeo-modigliani-ili-portret-na-hudognika-kato-vechno-mlad.html

New dates for the 2018 Festival de Cannes

Palme d’or. Image Credit: © FDCIt will take place from 8th May to 19th May 2018.

CANNES. The 71st Festival de Cannes will start one day earlier than in previous years, but will run for exactly the same length of time. The opening will therefore take place on the evening of Tuesday, 8th May and the awards ceremony will be on Saturday, 19th May, announced festival-cannes.com.


Following 2017’s anniversary edition, the Festival is beginning a new period in its history, says Festival President Pierre Lescure. We intend to renew the principles of our organisation as much as possible, while continuing to question the cinema of our age and to be present through its upheavals.

This new schedule will allow us to rebalance the two weeks of the event and to bring new energy to the proceedings.

What is more, starting on a Tuesday will allow us to hold an additional gala evening before the Festival weekend and to organise previews of the opening film throughout France.

Finally, bringing forward the announcement of awards by one day, to Saturday evening, will increase its prestige, while at the same time giving the closing film better exposure.

Source Article from http://artnovini.com/art-globe/the-world/2380-new-dates-for-the-2018-festival-de-cannes.html

Маури Кунас разказва вълшебната история на финландските джуджета

Писателят Маури Кунас е сред най-известните съвременни детски автори в света. Снимка: © Otava / Katja Lösönen 2009Наричат най-известния детски писател във Финландия „ПР-ът на Дядо Коледа”.

СОФИЯ. Откъде идват приказките за джуджетата на Дядо Коледа? Съвсем естествено, по това време на годината, по традиция този въпрос става отново актуален. Отговор дават от издателство „Дамян Яков с вече класическата „Книга за финландските джуджета” (Suomalainen tonttukirja, 1979) от най-известния съвременен детски писател от Финландия Маури Кунас (Mauri Kunnas; 1950). Чудните истории, събрани и прекрасно илюстрирани от самия автор, са предназначени за деца между 4 и 12 годишна възраст, но със сигурност ще се харесат и на онези по-възрастни хора, които са успели през годините да съхранят детското в себе си.


„Книга за финландските джуджета” е вълнуващо изследване на живота на джуджетата, което Маури Кунас провежда дълги години, казват от издателството. Авторът е събрал множество стари сказания за отколешния бит на финландските селски стопани, които някога били разказвани вечер край домашното огнище, но сега са позабравени дори и във Финландия. В своята увлекателна книга писателят ни среща с интересни и завладяващи истории за чудатите житейски навици на джуджешкия народ и особените имена на неговите представители…

Преводът на книгата от фински е на Росица Цветанова.

Маури Кунас е роден във Ваммала, Финландия, и освен световноизвестен детски писател, автор на над 20 творби – преведени на повече от 35 езика (от тайландски до уелски), рисува рок комикси за популярната през 80-те и 90-те поредица Nyrok City, илюстрира книги за деца, прави политически карикатури за вестниците Turun Sanomat и Helsingin Sanomat.

През 1975 г. Кунас завършва графичен дизайн в Университета за изкуство и дизайн в Хелзинки (University of Art and Design, Helsinki), а неговият дебют като детски писател е през 1979 г. именно с „Книга за финландските джуджета”, чийто успех е феноменален – казват, че е била купена и подарена на всяко дете във Финландия.

Писателят е лауреат на редица престижни награди, сред които отличия от Панаира на детската книга в Болоня (Bologna Children’s Book Fair) през 1982 и 1984 г., както и на Държавната литературна награда на Финландия през 1981 г.

„Книга за финландските джуджета”, която вече е и на българския книжен пазар, е писателският дебют на  Маури Кунас. Снимка: © издателство „Дамян Яков”Наричат с основание Маури Кунас „ПР-ът на Дядо Коледа”, защото благодарение на поредицата за Йолупуки (Joulupukki), чието начало е през 1981 г., светът научава, че всъщност Добрият старец не е само онзи благ белобрадко от рекламата на една популярна газирана напитка, а е истински и живее в селцето Корватунтури в далечна Лапландия. С книги като „На гости на Дядо Коледа” (Joulupukki; 1981, 2001), „Дванадесет подаръка за Дядо Коледа” (12 lahjaa joulupukille; 1987) и „Дядо Коледа и вълшебният барабан” (Joulupukki ja noitarumpu; 1995), освен възхищението на децата, писателят получава и признанието на… финландската туристическа индустрия и… на финландските пощи, за които той създава не само уникална филателна колекция и серия от забавни картички за Коледа, но и осъществява гениалната си идея (всепризнат маркетингов връх) за любимите и очаквани с нетърпение от децата по цял свят писма с отговори от самия Йолупуки

Героите на Маури Кунас са предимно антропоморфни животни: кучета, коне, котки (неговите любими животинки, които обаче никога не са главни герои в книгите му), а сюжетите на произведенията му са вдъхновени от класически теми като карелско-финскиия поетичен епос Калевала (Kalevala) – „Кучешката Калевала (Koirien Kalevala; 1992), от историята: „Легенди за крал Артур” (Kuningas Artturin ritarit; 1997) и „Викингите идват!” (Viikingit tulevat!; 2006) и „Робин Худ” (Robin Hood; 2009), които пише в съавторство със съпругата си Тария Кунас (Tarja Kunnas), от първия професионално написан на фински роман „Седемте братя” от Алексис Киви (Aleksis KiviStenvall; 1834-1872), чиято пък забавно-героична интерпретация е книгата „Седемте братя-кучета” (Seitsemän koiraveljestä; 2002), разпродадена само за няколко месеца в огромния за петмилионна Финландия 240-хиляден тираж. Специално място сред вдъхновенията на Кунас има и родният град на писателя – Ваммала, който е прототип на Кучешкия хълм, където се развива действието в популярната поредица, чието начало през 1980 г. дава „В къщата на Кучешкия хълм” (Koiramäen talossa)

Тъй че, не се колебайте, ако искате да узнаете нещо повече за Добрия старец (Йолупуки), но се страхувате да попитате, като начало започнете с „Книга за финландските джуджета”

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2379-pisatelyat-mauri-kunas-razkazva-valshebnata-istoria-na-finlandskite-jujeta.html

Литературният превод като изкуство

Представянето на немския превод на книгата „Елада Пиньо и времето” от Керана Ангелова (в средата). На подиума вляво е Сузане Шенцле, основателка на издателство INK Press, а вдясно - преводачката Виктория Димитрова Попова. Снимка: © artnovini.com„Творят хората, а не държавите”, казва преводачката Виктория Димитрова Попова, която е съставител на „Българската поредица” на издателство Ink Press от Швейцария.

ВИЕНА. Може ли преводът на една книга да бъде изкуство? В световната литература има редица образци, които по категоричен начин дават на превода „статут” на високо изкуство, а в трудността на тази отговорна дейност се e убедил всеки, който е опитвал да направи дори най-обикновен превод в тривиална житейска ситуация. Разбира се, в литературата измеренията (и отговорностите) са съвсем различни…


През ноември, едно събитията в художествения живот на Виена беше Международния панаир на книгата и празник на четенето (Internationale Buchmesse & Lesefest Wien 2017), за който artnovini.com написа, а едно от най-важните събития за почитателите на литературата от Източна Европа беше участието на издателството от Швейцария Ink Press, което представи немското издание на романа на Керана Ангелова (Kerana Angelova) „Елада Пиньо и времето” (2003) - №4 Elada Pinjo und die Zeit (2017). В четенето, участваха писателката, преводачката на книгата Виктория Димитрова Попова (Viktoria Dimitrova Popova), а модератор беше Сузане Шенцле (Susanne Schenzle), която е основателка на издателството.

Виктория Димитрова Попова е автор на превода и на четирите книги от „Българската поредица” на издателството. Снимка: © artnovini.comСрещата с читателите се проведе непосредствено до щанда на швейцарските издателства, където бяха представени и книги на Ink Press, или по-точно казано – в зоната на вече популярната сред австрийската публика литературна инициатива Donau Lounge, а  последвалото паралелно четене – първо на български, а след това и на немски език – показа в каква великолепна хармония са работили авторката и преводачката.

Повествованието на „Елада Пиньо и времето”, освен сложен ребус от метафизика, психология, фолклор, митология и прочее, е неконвенционална литературна конструкция, изградена от безброй цветно-магически нюанси, стилистични фигури и похвати, чието пресъздаване на чужд език – в случая на преизпълнения с безкрайни граматически и смислови (дори семиотичини) предизвикателства и всепризнато „своенравен” немски, изисква от преводача (на подобен текст) талант на виртуозен музикант, пластичността и сръчността на магьосник-илюзионист и джазменско чувство за интерпретация. „За мен този текст беше вълшебна възможност, докато с оригиналния текст „Алкохол” на Калин Терзийски и превода на книгата, например, човек може спокойно да научи немски език”, почти шеговито ми каза Виктория Димитрова Попова, когато ѝ споделих усещането си, че превода на Елада Пиньо и времето навярно е бил нещо повече от предизвикателство. И, може би, точно тук е момента да поясня защо при представянето си преводачката използва своите три имена – ситуация, която първоначално ми се стори странна и някак метафорична: „Изписвам се по този начин точно защото, когато творя, аз стоя между езиците и не съм нито българка, нито швейцарка. Това, което правя в рамките на „Българска поредица” (Die Bulgarische Reihe), е литературен превод, но като изкуство.”

Издателство Ink Press е създадено през 2014 г. от Сузане Шенцле, която по професия е книжар. Преди това, от 2000 г., тя работи в едно от водещите издателства за книги за изкуство в немскоезичното пространство – Ammann Verlag, което след 30-годишна дейност (от 1981 г.) беше закрито през 2010 г. През 2009 г. Сузане Шенцле става съосновател на Secession Verlag für Literatur (Цюрих/Берлин), отличено през 2011 г. с Наградата за издателство на годината, което две години по-късно напуска, за да създаде Ink Press.

От 2015 г. издателството планира отпечатването на четири книги годишно в областта на литературата и изкуството. В литературната сфера стартира „Българската поредица” с книгата „Алкохол” (№1 Alkohol), последвана от „Деград” (2 Verfall) от Васил Георгиев (Vassil Georgiev), а през 2016 г. и от „Лудост” (№3 Wahnsinn) на Калин Терзийски (Kalin Terzijski). Най-нововото произведение от поредицата е „Елада Пиньо и времето”, която излезе наскоро.

„Според мен, една творба, създадена в България и преведена на немски ще достигне реалните си размери единствено тогава, когато погледът, чрез който е преведена и бива разпространявана в литературното пространство, гледа откъм транснационалния космос на изкуството. Тя ще добие сила, когато стане ясно и стане дума за това как е преведена на съответния език – адекватно или не, и как е представена пред света…” – казва преводачката на четирите книги от поредицата и допълва: Ink Press е издателство от Швейцария, а не швейцарско издателство – ако беше такова, то държавата щеше да си го направи. Творят хората, човеците, а не държавите…” - допълва преводачката.

Корицата на немския превод на книгата „Елада Пиньо и времето” от Керана Ангелова. Снимка: INK Press; илюстрация: © Annelies ŠtrbaВиктория Димитрова Попова е родена през 1981 г. в София. През 1992 г. емигрира в Швейцария. Следва немска филология и компаратистика (сравнително литературознание) във Виена и Цюрих, където днес живее. Работи като съставител и преводач на „Българската поредица” на Ink Press. През 2016 г. е номинирана за литературната награда „Перото” (шортлист) за превода на романа „Алкохол” от Калин Терзийски и сборника с разкази „Деград” на Васил Георгиев. Същата година е удостоена с похвална награда за литература на град Цюрих за превода и издаването на романа „Лудост” на Калин Терзийски, връчена за пръв път в историята на културните отличия на града (от 1932 г.) на преводач и издателство…

През 2016 г. излезе и първата творба от поредицата tadoma на INK Press - романът „Хана” (№ 1 Hana) от американско-швейцарската писателка от албански произход Елвира Донес (Elvira Dones), а през тази година и втората книга – стихосбирката Die Untiefen des Verrats на латвийската поетеса и преводачка Аманда Айзпуриете (Amanda Aizpuriete).       

Поредицата си за изобразително изкуство издателството започна през март 2016 г. с преиздаването на забележителното изследване „Конструкции за свободното падане” (Konstruktionen für den freien Fall; 1992) от Кристиане Мейер-Тос (Christiane Meyer-Thoss) – първата публикация с и на легендарната американска скулпторка от френски произход Луиз Буржоа (Louise Bourgeois; 1911-2010) извън САЩ.

През 2018 г. ще излезе триезичното издание (немски/английски/испански) Gefilde/Scenery/Escenarios, което представя творби от младата перуанска художничка Ана Тереза Барбоза (Ana Teresa Barboza; 1980), създадени между 2006 и 2017 г.

Source Article from http://artnovini.com/art-mix/literatura/2378-literaturniat-prevod-kato-izkustvo.html

Задава ли се дебат за свободата на изкуството в Германия

Момент от дискусията „Изкуство и силата на думите” (Kunst und die Macht der Worte), предизвикана от идеята за премахване на стихотворението от Ойген Гомрингер от южната фасада на висшето училище „Алис Сомолон” в Берлин. Снимка: © Alice Salomon Hochschule BerlinСвалиха изложба заради „сексизъм” и „антисемитизъм” в Гьотинген, заличават „дискриминиращо” жените стихотворение от фасадата на висше училище в Берлин.

ГЬOТИНГЕН / БЕРЛИН. В Германия, очевидно, не само политическият живот се намира в „сложна ситуация”, защото вече се забелязват и проблеми при тълкуването на изконни доскоро ценности, гарантирани от Конституцията на Федералната република, като свободата на изкуството и на науката, например. „Докъде стига свободата на изкуството?” и „Какво означава свобода на изкуството?” са двата основателни въпроса, които през този ноември бродят из германското обществено пространство, след като по безпрецедентен начин беше свалена изложбата „Въпрос на вкус” (Geschmackssache) с 45 сатирични произведения на арт групата KomiTee и на техни колеги. Част от творбите бяха изтълкувани като „сексистки” и „антисемитски” и изложбата, която трябваше да продължи от 20 октомври 2017 г. до 14 февруари 2018 г., беше закрита преждевременно.


Спорните творби в експозицията, организирана от студентската организация Studentenwerk Göttingen в централната университетска Менза (Zentralmensa), бяха карикатура на физика Алберт Айнщайн (Albert Einstein; 1879-1955), изобразен със свински уши и розов нос, и еротични рисунки от художничката Марион Вина (Marion Vina). Творбите бяха критикувани остро от Еврейската общност в Долно-саксонския град и от Обществения студентски комитет (AStA), който бил притеснен още от самото начало на изложбата от начина, по който са били изобразени голи гърди, бедра и т.н. В съвместно изявление организаторите на изложбата и художниците заявиха, че не са искали по никакъв начин да „възродят унизителното представяне на евреите”, а Марион Вина сподели, че картините й „не са сексистки”, а са „опит да се върнем към нормалната сексуалност и еротика” след MeToo-дебата, който завладя света през тази есен.

В средата на миналата седмица от висшето училище „Алис Сомолон” (Alice Salomon Hochschule) в Берлин пък предизвикаха дебат и анкета в интернет за премахване от южната фасада на стиховете на поета от швейцарско-боливийски произход Ойген Гомрингер (Eugen Gomringer; 1925). Според представители на академичната общност, последният ред от написаното на испански стихотворение „Булеварди” (avenidas), с което авторът печели приза… Alice Salomon Poetik Preis през 2011 г.: булеварди и цветя и жени и почитател” (avenidas y flores y mujeres y an admirador) е „сексистко и дискриминационно”. Тази констатация беше подкрепена с Отворено писмо на представители на AStA във висшето училище. През януари 2018 г. академичният сенат ще трябва определи с кое от постъпилите предложения ще бъде заменен надписът.

По повод тези случаи, организацията Германски културен съвет (Deutsche Kulturrat), чиито членове са около 250 федерални културни институции, изрази загрижеността си от появилата се „цензура”, а изпълнителният директор на организацията Олаф Цимерман (Olaf Zimmermann) каза: „Висшите учебни заведения са обществени пространства и, разбира се, за тях се отнася конституционното право за свобода на изкуството”. Културният съвет допълни, че „свободата на науката е гарантирана от същата статия в Конституцията като свободата на изкуството” и следователно членовете на университета трябва категорично да защитават тези свободи в свой интерес. „Дебатиране да, цензуриране не!” – призова Олаф Цимерман.

Случаите в Гьотинген и в Берлин бяха отразени от всички водещи медии в Германия.

Source Article from http://artnovini.com/news/ot-sveta/2377-zadava-li-se-debat-za-svobodata-na-izkustvoto-v-germania.html